Акт № 5309 от 30.10.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 5309

Стара Загора, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА канд № 20267240600836 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационната жалба на директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора против Решение № 165/22.05.2026 г., постановено по АНД №362/2026 г. по описа на Районен съд К., с което е отменено Наказателно постановление № 30/2026 г. на директора на РДГ Стара Загора, с наложено на ответника по касация Р. В. Д. на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите административно наказание „глоба“ в размер на 409,03 евро (800 лева) за нарушение на чл.213, ал.1, т.4 от Закона за горите, във вр. с параграф 1, т. 18, буква „в“ от Закона за лечебните растения.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Твърди се неправилно приложение на разпоредбите на Закона за горите и Закона за лечебните растения относно недървесните горски продукти – лечебни растения, тъй като последните две понятия не се изключват, а са съвместими. Понятието за недървесни горски продукти по чл.117, ал.1 от Закона за горите е по-широко и включва и понятието лечебни растения – един от многото видове недървесни горски продукти, а лечебните растения са изброени изчерпателно в приложението към чл.1, ал.2 от Закона за лечебните растения. Законът за лечебните растения регулира ползването, а Законът за горите – транспортирането, без разграничаване на териториите, от които конкретен продукт или растение е събрано/добито – горска, земеделска, урбанизирана. Разграничение е налице само относно компетентността на органа, който издава позволителното за събирането/добива им, а добивът на недървесен горски продукт представлява ползване по смисъла на чл.117, ал.1 от Закона за горите, за което се издава позволително по чл.120, ал.1 и ал.5 от същия закон. Чл.118 от Закона за горите определя за ползването на лечебните растения приложение на Закона за лечебните растения, в чийто чл.20 е дадено определение за понятието ползване на лечебните растения – в двата закона са използвани синоними – „добива“, „събира“, но в понятието ползване не е включен превозът/транспортът на недървесните горски продукти, респ. лечебните растения. Тоест препращането в чл.118 от Закона за горите към Закона за лечебните растения е само за реда на ползването на недървесните горски продукти, които са лечебни растения, но не касае реда за транспортирането им. Чл.213, ал.1, т.4 от Закона за горите забранява транспортирането на недървесни горски продукти, в т.ч. лечебните растения, без превозен билет, а контрол се осъществява на територията на цялата страна, като е без значение от коя територия са събрани/добити недървесните горски продукти, които са лечебни растения. Съдът неправилно е игнорирал разпоредбите на Закона за лечебните растения, за да приеме неприложимост на Закона за горите, при недоказаност от коя територия са добити/събрани листата от лопен. С разпоредбите на чл.20-22 от Закона за лечебните растения е регламентирано ползването на лечебните растения само въз основа на позволително за ползване, а чл.28а от същия закон забранява продажбата, изкупуването и превозването на билки или генетичен материал без позволително за ползване или удостоверение за отглеждане в култура, които документи съгласно чл.33 от Закона за лечебните растения задължително придружават лечебните растения във всеки един момент до окончателната им преработка. Позволителното за ползване е официален документ за произхода на лечебните растения, с който се доказва от къде са добити/събрани те. Ответникът по касация е транспортирал 360 кг от недървесния горски продукт листа от лопен, без превозен билет, не е удостоверил законното основание и мястото, на което е събрал лопена чрез позволително за ползване, поради което законосъобразно му е наложено наказание. С подробни доводи по наведеното касационно основание се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Претендират се разноски за юрисконсулт за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Р. В. Д., чрез редовно упълномощен адвокат в съдебно заседание и в писмено становище оспорва като неоснователна подадената касационна жалба. Поради недоказан горски произход на билките, макар и добити без позволително за ползване, намира за неприложим Закона за горите, чието приложно поле е ограничено в чл.1, ал.1 и ал.2, т.4 от същия закон.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд К. е Наказателно постановление № 30 от 2026 г. на директора на Регионална дирекция по горите, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия И00 № 115432/2026 г., на Р. В. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 409,03 евро (800 лева), на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.4 от Закона за горите, във вр. с параграф 1, т. 18, буква „в“ от Закона за лечебните растения. В наказателното постановление е описано следното: на 15.01.2026 г. Р. В. Д. транспортира с МПС [Марка] модел „Спринтер 208 Д” с peг. № [рег. номер] недървесни горски продукти – листа от лопен, които са предмет на стопанска дейност, без превозен билет за недървесни горски продукти. Количеството е претеглено с кантар платформа и възлиза на 360 кг. Нарушението е извършено в землището на [населено място], на главен път [населено място] – [населено място], в района на бензиностанция „Лозана“, общ. Николаево, обл. Стара Загора. Деянието не е маловажен случай по чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания и съставлява нарушение по чл.213, ал.1, т.4 от Закона за горите, във вр. с чл.117, ал.1, предл. 8 и 9 от Закона за горите, във вр. с чл. 1, ал. 2 и § 1, т. 18, буква „в“ от Закона за лечебните растения. Съгласно регистър „АП“ на РДГ – Стара Загора, лицето има други съставени актове по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове. Съставени са му още 2 бр. АУАН от 2022 г. и 2007 г., по които случаи има издадени и влезли в сила наказателни постановления. Размерът на наложената глоба АНО е определил при преценка на особената обществена значимост на застрашения интерес, свързан със защита и опазването на горските територии от незаконосъобразни посегателства, както и на смекчаващите и утежняващите обстоятелства, а именно значителното количество транспортирани недървесни горски продукти, надвишаващо 360 пъти нормативно допустимото количество за лични нужди, и другите по вид нарушения през годините назад. С тези мотиви административното наказание е индивидуализирано в размер над минималния предвиден в закона, а именно глоба от 800 лв./409,03 евро.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Казанлъшкият районен съд е приел отсъствие на спор по фактите – доказана е фактическа обстановка по АУАН относно транспортирането на билките, тяхното количество и качеството им на лечебни растения, но тъй като листата от лопен не са добити от горска територия, за тях не е приложим Законът за горите, чието приложно поле е определено в чл.1, ал.1 и ал.2, т.4 от същия закон – ползването на горските територии и недървесните горски продукти добити от горски територии. Според въззивния съд, понятието недървесен горски продукт не е употребено в Закона за горите като общо понятие, а само за недървесен горски продукт, добит от горска територия. Изложени са мотиви за невъзможност деянието да бъде преквалифицирано като такова по чл.73а вр. чл.28а от Закона за лечебните растения, тъй като билките нямат горски произход и транспортирането/превозването им по този закон е наказуемо, когато е извършено без позволително за ползване, а не без превозен билет – тоест преквалификация не е възможна без съществено изменение на обстоятелствената част на НП.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Законът за лечебните растения урежда управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки, а Законът за горите – обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми. Към тези екосистеми попадат и лечебните растения от естествен произход, намиращи се на горските територии.

Транспортираните листа от лопен са от лечебно растение, включено в приложение към чл.1, ал.2 от Закона за лечебните растения, добивът на морфологични части от което е определен като ползване на недървесен горски продукт в чл.117, ал.1 от Закона за горите. Разпоредбата на чл.118 от Закона за горите препраща към Закона за лечебните растения относно ползването на лечебните растения, т.е. относно добива им, от което следва, че Законът за лечебните растения е специален спрямо Закона за горите относно ползването на недървесните горски продукти, които са лечебни растения.

Съгласно §1, т.1 от ДР на Закона за лечебните растения, „лечебни растения“ са тези, които могат да бъдат използвани за получаване на билки, а съгласно т.2 „билки“ са отделни морфологични растителни части или цели растения, както и плодове и семена от тях, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарствени продукти, за хранителни, козметични и технически цели. Наказващият орган е определил превозвания продукт като такъв за стопанска дейност, поради значително надвишаване на количеството за лични нужди по смисъла на §1, т.18, буква „в“ от Закона за лечебните растения – листа до 1 кг. Ето защо, в случая следва да се приеме, че е налице транспортирането на билки по смисъла на §1, т.2 във връзка с т.18, буква “в“ от ДР на Закона за лечебните растения. Това е така, тъй като листата от лопен са отделни морфологични растителни части от лечебното растение. Неприложим е в случая е чл.28а от Закона за лечебните растения, предвиждащ забрана за продажба, изкупуване и превоз на билки и генетичен материал, за които няма издадено позволително за ползване по чл.22 или удостоверение за отглеждане в култура по чл.46, т.3 от Закона за лечебните растения, административно наказание за които деяния е предвидено в разпоредбата на чл.73а от Закона за лечебните растения. Макар наказаното лице да не е представило позволително за ползване на лечебното растение и такова да не е съпътствало превоза на листата от лопен, липсва и обвинение за ползване на лечебното растение по смисъла на чл.20, ал.1 от Закона за лечебните растения без съответното позволително. В настоящия случай санкция е наложена за транспортиране на листата от лопен /лечебно растение, т.е. недървесен горски продукт по чл.117 от Закона за горите/ без превозен билет, какъвто се изисква по смисъла на чл.213, ал.1, т.4 от Закона за горите. Ирелевантно за административнонаказателната отговорност е мястото на добиване/събиране на листата от лечебното растение. Тук в съображение влиза разпоредбата на чл.211а от Закона за горите, която определя компетентния да издаде превозния билет орган или лице, в зависимост от вида на територията, от която е добит недървесния горски продукт предмет на стопанска дейност – по чл.211а, ал.2, т.3 от Закона за горите длъжностно лице, определено от кмета на общината – за недървесните горски продукти, добити извън горските територии. Следователно при транспортиране на недървесни горски продукти в т.ч. лечебни растения, когато са предмет на стопанска дейност, е необходим превозен билет.