Решение № 435 от 15.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Търговско дело № 20225300900325 по описа за 2022 година

Ищецът Я. В. К. с ЕГН **********, от ***, представляван от пълномощника му адвокат П. К., твърди, че на *** г., около 03:00 ч. третото лице М.А.С., нарушило правилата за движение по пътищата, като при десен завой на път ІІІ-8005, 11 км. изгубило контрол над управлявания от него на лек автомобил марка „БМВ“, модел „***“, рег. № ***, вследствие на което последният преминал през разделителната мантинела и се преобърнал по таван в крайпътен канал, при което по ищеца, който пътувал в превозното средство, произтекли следните травматични увреждания : контузио капитис; комоцио церебри; пневмония; множество наранявания по глава, тяло, крайници и гръден кош и фиброза, както и претърпял психически стрес. Във връзка с пътния инцидент на водача на автомобила билсъставен АУАН серия ***, № ***/*** г.

След инцидента ищецът бил приет в ***, където пролежал до *** г., след което продължил лечението си в домашни условия, като поради продължаващи оплаквания от болки в гръдния кош и слаба кашлица, му били извършени два прегледа, при втория от които на 25.10.2021 г. били констатирани данни за системно разболяване, промени в бял дроб, хронични бронхопулмонални промени.

В резултат на получените увреждания ищецът търпи силни болки и страдания, като както физическото му, така и психическото му възстановяване от тях продължават и към датата на подаване на исковата молба в съда – 01.06.2022 г. Възстановителният период бил съпътстван с много неудобства и ограничения при извършването на ежедневни битови дейности. Преди увреждането той бил активен, в добро здраве.

Преживеният стрес по време на пътния инцидент в съвкупност с получените травми се 1 отразяват изключително негативно на здравословното и психическо му състояние.

Във връзка с проведеното му лечение ищецът направил и разходи в общ размер на 153 лв., от които 50 лв. за издаване на съдебно-медицинско удостоверение съгласно фактура № *** г., издадена от ***; 45 лв. за извършване на образно изследване по фактура № *** г., издадена от *** и 58 лв. за заплащане на потребителска такса по фактура № *** г., издадена от ***.

Тъй като към *** г. гражданската отговорност на третото лице М.А.С. за причинените от него вреди на трети лица във връзка с притежанието и/или използването на гореописания лек автомобил била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД във формата на застрахователна полица № BG/***, валидна от 28.07.2021 г. до 27.07.2022 г., ищецът предявил претенция за плащане на обезщетение и представил всички документи, с които разполага с препоръчано писмо с обратна разписка на 21.12.2021 г., по която е образувана щета № ***. По последната било предложено заплащане на обезщетение в занижен размер, с оглед на което и предвид гореизложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., а също и обезщетение за репариране на претърпените от него имуществени вреди в размер на 153 лв. ведно със законната лихва от датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 във връзка с чл. 430, ал. 1 КЗ - 25.08.2021 г., евентуално от 21.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумите. Пълномощникът на ищеца претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата с включен данък върху добавената стойност.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.

Ответникът З. А. Д. „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Възраждане“, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ 7, ет. 5, представляван от пълномощника му адвокат Н. Ш. оспорва предявените искове, тъй като : представеният с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица в частта му, в която е описан механизмът на пътнотранспортния инцидент не се ползва с материална доказателствена сила, поради това, че същият не е възприет от лицето, което го е съставило; не са налице предпоставките на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, при наличието на които следва да бъде ангажирана отговорността за заплащане на обезщетение; в исковата молба не е очертано конкретното противоправно деяние на третото лице – водач на увреждащия автомобил; няма доказателства, обосноваващи извода, че процесните травматични увреждания са в резултат на описания в исковата молба пътен инцидент – напротив, от представената с исковата молба епикриза издадена от Клиниката по Неврохирургия на *** се установява, че при направените на ищеца при приема му в лечебното заведение на *** г. образни изследвания не са установени твърдените множество наранявания по глава, тяло, гръден кош и крайници, а макар и да е посочено, че водещите диагнози са „мозъчно сътресение“/контузио капитис и комоцио церебри, данни за получени такива травматични увреждания няма; неоснователно е твърдението, че в резултат на ПТП от *** г. ищецът е получил двустранна пневмония, тъй като според медицинската наука това заболяване може да 2 бъде предизвикано от най-различни фактори, с оглед на което и предвид всичко изложено дотук недоказани са твърденията за наличие на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил и за причинно-следствена връзка между настъпилото в резултат на това противоправно деяние ПТП и причинените имуществени и неимуществени вреди, за репарирането на които се претендират обезщетения; в случай, че се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, основаващо се на твърдението, че в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП към момента на пътнотранспортното произшествие той не е бил с поставен обезопасителен колан; претендираният размер на обезщетението за неимуществени е прекомерен както с оглед на сравнително младата възраст на ищеца, което предполага по-бързото му възстановяване при правилно и адекватно проведен оздравителен процес, така и предвид липсата на данни към датата на инцидента ищецът да е получавал възнаграждения по трудов или граждански договор, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не следва като водещ критерий да се възприема и да се дава приоритет на определените в чл. 492 КЗ лимити на отговорността по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“; неоснователни са и претенциите за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, тъй като дори и описаните в исковата молба суми да са заплатени от ищеца, те не са свързани с проведеното от него лечение, а също така, по делото липсват доказателства и дали разноските за потребителска такса не се покриват от Здравната каса. Ответникът претендира присъждане на разноски.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните и възражението на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Предмет на делото са искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което се твърди да е покрит посредством сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, предявен срещу застрахователя на причинителя на вредите, поради което за уважаването му следва да се установят както елементите на фактическия състав на чл.

45, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ : непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно; вреди; причинноследствена връзка между увреждането и вредоносния резултат/, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие и спазване на изискването по чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането /КЗ/ за предявяване на писмена застрахователна претенция за плащане на застрахователно 3 обезщетение преди завеждане на исковата молба в съда.

Видно от приетия като доказателство заверен препис на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/*** г., на *** г., около 03.08 ч. Г.В. – *** ПТП при ***, е посетил пътнотранспортно произшествие, за което в същия ден е съставил цитирания протокол, в който е удостоверено, че : участници в него са „ППС с рег. № ***, марка „БМВ“, модел „***“; рама № .....; св. за рег. № ***; собственост на А.М.С.;

.... водач : М.А.С.; ЕГН: **** ...; ... застраховка „ГО“ – Общинска застрахователна компания АД; полица № ***, валидна до 27.07.2022 г.“, а също и трима пострадали, сред които и „Я. В. К., ЕГН ********** ... с диагноза : мозъчно сътресение и травма повърхностна“; по автомобила има следните видими щети : „предна броня, капак, таван, предно обзорно стъкло, калници предни и задни и др.; други материални щети :

5 метра мантинела“, като в графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено следното : „На път ІІІ-8005/11 км.,У-1 при ляв завой губи контрол над автомобила, преминава през разделителната мантинела и се преобръща по таван в крайпътен канал и става причина за ПТП с пострадали хора.; АУАН № ** ***/*** г.“ В съответствие с последното отбелязване констатира се от представените от пълномощника на ищеца с молба вх. № 13585/27.04.2023 г. и приети като доказателства по делото заверени преписи на Акт № ***/*** г. за установяване на административно нарушение и на Наказателно постановление № **** г., че при посещение на описания в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № **/*** г. пътен инцидент издателят на протокола Г.В. – *** ПТП при ***, е съставил против водача на самокатастрофиралия автомобил М.А.С. и акт за установяване на следното административно нарушение : „На *** г., около 03.00 ч. на път ІІІ-8005 /11 км/, между *** *** управлява л. а. БМВ *** и с ДК№ ***, собственост на А.М.С.. Водачът при десен завой губи контрол над автомобила, удря се челно в мантинела, като преминава през нея и се преобръща по таван в крайпътен канал и става причина за ПТП с пострадали хора. Не представя к. т. към СУМПС – чл. 20, ал. 2, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП.“, като въз основа на този акт на 02.09.2021 г. Началникът на *** е съставил наказателно постановление, с което на третото лице М.А.С. е наложено административно наказание за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, влязло в сила на 22.09.2021 г.

Констативният протокол за ПТП с пострадали лица е изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му и по определените в закона - Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, форма и ред, с оглед на което съставлява официален свидетелстващ документ, като поради обстоятелството, че той е съставен след задължително посещение от органите на полицията на мястото на 4 пътното произшествие, при което при извършения оглед съставителят пряко е възприел факти, относими за определяне на неговия механизъм, то съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в него изявление на длъжностното лице – съставител, а така също и с материална доказателствена сила за извършените пред и от съставителя действия, в това число и относно удостоверените в документа непосредствено възприети от длъжностното лице факти, имащи отношение към механизма на ПТП – участници в ПТП, местоположение на пътните превозни, характер и вид на нанесените щети, пострадали лица, наличие/липса на ограничения за движението /в този смисъл решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506 от 2013 г. на ВКС, І т. о./