Решение № 218 от 13.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Е. Цв. Г. като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Наказателно дело за възобновяване № 20231000600587 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 419, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на главния прокурор да се възобнови наказателното производство по н.ч.д. № 407/2022 г. по описа на Районен съд - Мездра, НО, 2. състав, да се отмени постановеното по него определение № 10 от 31.01.2023 г., с което е извършено групиране на наказания, наложени на осъденото лице Д. Н. Н. по н.о.х.д. № 268/2021 г. на РС Мездра и по н.о.х.д. № 495/2021 на РС Свиленград и е определено общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, а на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 3 НК съдът е присъединил към общо определеното наказание лишаване от свобода, наказанието глоба в размер на 100 лева, наложено по н.о.х.д. № 495/2021 г. и да се върне делото за ново разглеждане от друг състава на първоинстанционния съд по реда на чл.

306, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.

В искането се твърди, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство, тъй като при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Излагат се твърдения за това, че осъденият Н. е осъждан с влезли в сила 4 съдебни акта за извършени от него престъпления от общ характер, по които били 1 извършвани групирания на наложените по тях наказания; в случая е налице усложнена форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на съвкупност, а други на рецидив, което е налагало прецизно изследване на предпоставките за приложение на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, с оглед приложение на най-благоприятния за осъдения вариант за групиране на наказанията съобразно установения в ППВС № 4/1965 г. на Пленума на ВС принцип за най-благоприятното за осъдения съчетание; че в случая наказанието по н.о.х.д. № 590/2014 г. на ОС Враца се намира в условията на рецидив с останалите три осъждания и не подлежи на групиране; че най-благоприятното третиране на осъдения се явява групиране, при което в едната група се включват наказанията по н.о.х.д.

№ 258/2020 г. на РС Д.град, по н.о.х.д. № 268/2021 г. на РС Мездра, а наказанието по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград да остане за отделно изтърпяване; че посоченият вариант е по-благоприятен от приетия от РС Мездра с постановеното на 31.01.2023 г. определение.

В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство по н.ч.д. № 407/2022 г. по описа на Районен съд - Мездра, след което да се отмени постановеното от съда определение от 31.01.2023 г., с което е извършено групиране на наказания, наложени на осъденото лице Д. Н. по 4 наказателни производства и да се върне делото за ново разглеждане от друг състава на първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.

В съдебното заседание представителят на САП моли за уважаване на направеното искане от главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по изложените в него съображения, както и да се отмени определението на РС Мездра по н.ч.д. № 407/2022 г. и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.

В съдебното заседание на апелативния съд защитникът на осъдения Н. адвокат Б. изразява становище, че искането за възобновяване на наказателното производство по н.ч.д. № 407/22 г. е основателно и следва да бъде уважено. Пледира, че предложеният от главния прокурор вариант на съвкупност е по-благоприятен за осъдения и в този смисъл моли за произнасяне от съда.

Осъденият Н. в последната си дума поддържа казаното от защитника си.

Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането на главния прокурор е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, искането на главния прокурор е основателно.

С определение № 10 от 31.01.2023 г. по ч.н.д № 407/2022 г. на районен съд Мездра, НО, 2. състав са групирани наказанията, наложени на осъдения Д. Н. Н.. Съдът е определил едно общо най-тежко наказание между наказанията, наложени на осъдения по н.о.х.д. № 268/2021 г. на РС Мездра и по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград, а именно една година и шест 2 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК е присъединил изцяло към общото наказание лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 100 лева по н.о.х.д. № 495/21 г. на РС Свиленград. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от така определеното общо наказание времето, през което осъденият е търпял наказание по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград. Със същото определение съдът на основание чл. 59 НК е приспаднал от общото определеното наказание лишаване от свобода времето, през което осъденият е бил задържан под стража по ЗМВР и по НПК.

Определението на РС Мездра по ч.н.д. № 407/2022 г. е влязло в сила на 16.02.2023 г. и не подлежи на касационен контрол.

САС намира, че при посочените данни са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Възражението в искането за възобновяване обхваща касационното основание по чл. 348, ал.

1, т. 1 НПК, като се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон – чл. 25 и чл. 23 НК и е определил общо наказание, без да отчита най-благоприятния за осъдения резултат.

Фактите по делото са несъмнено установени от първоинстанционния решаващ съд и те касаят релевантните осъждания на Д. Н. Н., както следва:

1. Присъдата по н.о.х.д. № 590/2014 г. на ОС Враца е влязла в сила на 4.02.2015 г., престъплението е извършено на 1.05.2014 г., наложеното наказание е в размер на 5 години лишаване от свобода и към 28.07.2017 г. е изтърпяно;

2. Присъдата по н.о.х.д. № 258/2020 г. на РС Д.град е влязла в сила на 8.07.2020 г., наложеното наказание е 1 година и два месеца лишаване то свобода, престъплението е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК за времето от месец ноември 2019 г. до 18.01.2020 г. и към 12.02.2021 г. е изтърпяно;

3. Присъдата по н.о.х.д. № 268/2021 г. на РС Мездра е влязла в сила на 12.12.2022 г., престъплението е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК за времето от началото на месец ноември 2019 г. до края на месец януари 2020 г., наложеното наказание е 1 година и шест месеца лишаване то свобода;

4. Присъдата по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград е влязла в сила на 5.03.2022 г., престъплението е извършено на 17.06.2021 г., наложеното наказание е в размер на 1 година и 9 дни, определено по н.ч.д. № 713/2021 г. на ОС Хасково по замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода.

С определение № 10 от 31.01.2023 г., чието възобновяване се иска РС Мездра е извършил групиране, както следва: на наложените на осъдения Н. наказания по н.о.х.д. № 268/2021 г. на РС Мездра и по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград, като е определил едно найтежко наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим, присъединил е наказанието глоба от 100 лева по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград и е приспаднал от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград.

3

За отделно изтърпяване е останало наказанието по н.о.х.д. № 258/2020 г. на РС Д.град в размер на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода.

При правилно установените факти за осъжданията на Д. Н. по четирите присъди, РС Мездра е приложил неправилно материалния закон:

От една страна правилно съдът е приел, че осъждането по н.о.х.д. № 590/2014 г. на ОС Враца е в условията на рецидив с всяко едно от останалите три осъждания. Същевременно при групиране на наказанията по осъжданията по н.о.х.д. № 258/2020 г. на РС Д.град, н.о.х.д. № 268/21 г. на РС Мездра и н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград, съдебният състав не е приложил най-благоприятния за осъдения вариант. С определението от 31.01.2023 г. РС Мездра е групирал наказанията по н.о.х.д. № 268/21 г. на РС Мездра и н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград и определил общо наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като е определил за отделно изтърпяване наказанието по н.о.х.д. № 258/2020 г. на РС Д.град в размер на 1 година и 2 месеца. При предложения в искането на главния прокурор вариант – групиране на наказанията по н.о.х.д. № 258/2020 г. на РС Д.град и това по н.о.х.д. № 268/21 г. на РС Мездра – ще се определи общо наказание от 1 година и 6 месеца и за отделно изтърпяване ще остане наказанието по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград в размер на 1 година и 9 дни. Очевидно общото наказание при този вариант, което осъденият Н. трябва да изтърпи е с около 2 месеца по-малко.

Поради това е налице основание за възобновяване на определението по ч.н.д. № 407/2022 на РС Мездра – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Доколкото фактите са правилно установени, не се налага събиране на нови доказателства и правилното приложение на закона е изцяло в полза на осъдения, няма процесуална пречка правилното приложение на материалния закон, след възобновяваване на делото, да се извърши от апелативния съд – чл.

425, ал. 1, т. 4 НПК. В случая се касае за въпрос, който принципно подлежи на разрешаване с присъдата, поради което доколкото се касае за приложение на закона в полза на осъдения, без да се налага събиране на нови доказателства, е допустимо след възобновяване на делото, изменение на определението на районния съд.

Правилното приложение на материалния закон – чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 НК и обвързващите указания на т. 9 на ППВС №4/1965 г. и т. 1 и 3 на ТР № 6/2014 г. на ОСНК предполага да се формира една съвкупност при групиране на наказанията на Н. по н.о.х.д. № 258/2020 г. на РС Д.град и това по н.о.х.д. № 268/21 г. на РС Мездра – да се определи общо наказание от 1 година и 6 месеца и отделно да се изтърпи наказанието по н.о.х.д. № 495/2021 г. на РС Свиленград в размер на 1 година и 9 дни.

При окончателното решаване на въпроса за групиране на наказанията следва на основание чл. 25, ал. 2 НК да се приспадне времето, което осъденият Н. е изтърпял по наложените му наказания с отделните присъди, включени в съвкупността, както и на основание чл. 59, ал. 1 НК да се приспадне времето, през което е бил задържан под стража с мярка за неотклонение или с мярка по ЗМВР по производствата, включени в съвкупността.

4

По изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 2. състав РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство ч.н.д. № 407/2022 г. по описа на РС Мездра.

ОТМЕНЯ определение № 10 от 31.01.2023 г. по н.ч.д. № 407/2022 на РС Мездра, като вместо това

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК на осъдения Д. Н. Н. едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по н.о.х.д. № 258/2020 г. на РС Д.град и това по н.о.х.д. № 268/21 г. на РС Мездра, общо в размер на 1 година и 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 НК времето, през което осъденият Д. Н. Н. е бил задържан под стража с мярка за неотклонение или с мярка по ЗМВР по всяко едно от двете дела, включени в съвкупността.

ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 НК времето, през което осъденият Д. Н. Н. е търпял наказание лишаване от свобода по присъдите по двете дела, включени в съвкупността.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5