Решение № 1675 от 19.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1675 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20241100500860 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 14258 от 22.08.2023 год., постановено по гр.д.№60803 по описа за 2021 год. на СРС, 118 състав е уважен предявеният от А. И. Ф., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж.к. „******* срещу Г. М. Ш., ЕГН *******, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* иск с правно основание чл.93, ал.1 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и е ОСЪДЕН ответника да заплати на ищеца сумата 5 000.00 лева, представляваща 1 / 2 от задатък в двоен размер, дължим по договор – разписка за капаро от 22.08.2019 год. за неизпълнение на задължение за сключване на предварителен и окончателен договор за недвижими имоти, съставляващи апартамент №1 и апартамент №2, намиращи се в жилищна сграда, построена върху дворно място, находящо се в гр. София, местността Подуяне – Редута, при съседи: улица, парцел LII -292, парцел LX – 2936, парцел LVIII – 293, ведно със законната лихва от 25.10.2021 год. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1090,30 лева – мораторна лихва върху вземането за периода от 02.09.2019 год. до 24.10.2021 год.

В срока по чл.259 от ГПК въззивна жалба срещу решението е подадена от ответника, с която оспорва решението в частта, с която е осъден да заплати сума на ищеца, като неправилно, постановено в противоречие със събрани доказателствен материал и в нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че ищецът не е изпълнил разпределената му доказателствена тежест, като не е доказал, че е изпълнил задълженията си по договора. Поддържа заявеното с отговора на исковата молба, че липсата на последващ контакт и предприемане на по – нататъшни действия по сключване на предварителен и окончателен договор, респ. осъществяване на покупко – продажбата на процесните апартаменти се дължи единствено на поведението на ищеца. Твърди дезинтересиране от страна на ищеца по отношение на закупувания имот. Възразява, че не са обсъдени от първоинстанционния съд възраженията му в тази насока, както и възраженията относно по – 1 неизгодната сделка, която ответникът е принуден да сключи заради бездействието на ищеца.

Оспорва достоверността на събраните по делото гласни доказателства, доколкото същите са непоследователни и неясни. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като постанови ново, с което исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.

В установения от закона срок по чл.263 от ГПК ищецът представя отговор срещу депозираната въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и необоснована.

Оспорва възраженията на въззивника, че съдът е постановил решение в противоречие със събраните доказателства. Въззиваемият смята, че първата инстанция подробно и изчерпателно е обсъдила писмените доказателства, като мотивирано е изложил защо кредитира изцяло някои от доказателствата, защо не кредитира други или ги кредитира частично. Смята, че се неоснователни възраженията за липса на пречка процесните имоти да бъдат продадени, въпреки наличието на описаните тежести, тъй като видно от уговорките между страните, наличието им е достатъчно основание за връщане на задатъка от продавача в двоен размер. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна норма.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба от А. И. Ф., ЕГН **********, в качеството му на наследник на П.Р. Ш.а, ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща задатък в двоен размер, дължим по договор от 22.08.2019 г за неизпълнение на задължение за сключване на предварителен и окончателен договор за недвижими имоти, съставляващи апартамент № 1 и апартамент № 2, намиращи се в жилищна сграда, построена върху дворно място, находящо се в гр. С, цялото с площ от 320 кв. м, представляващо парцел LIX-292 от кв. 217 по плана на гр. С, местността П – Р, при съседи: улица, парцел LII-292, парцел LX2936 и парцел LVIII-293, ведно със законна лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1090, 30 лв. - мораторна лихва за периода от 02.09.2019 г. до 24.10.2021 г.

Ищецът твърди, че с третото за настоящото производство юридическо лице "Мобиле Партс" ЕООД, ЕИК 205000732 са сключили договор за поръчка от 22.08.2019 г., по силата на който дружеството се задължило да посредничи за сключването на договор за покупкопродажба на ап. № 1 и ап. № 2, намиращи се в жилищна сграда, построена върху дворно място, находящо се в гр. С, цялото с площ от 320 кв. м, представляващо парцел LIX-292 от кв. 217 по плана на гр. С, местността Подуяне – Редута, при съседи: улица, парцел LII-292, парцел LX-2936 и парцел LVIII-293 на ищеца, като на същата дата с ответника и неговия наследодател в качеството им на продавачи бил сключен договор, в който били постигнати уговорки относно цената на недвижимите имоти и условията за закупуването им. Посочва, че в сключения с ответника и наследодателя му договор бил уговорен срок за сключване на 2 предварителен договор до 30.08.2019 г. и срок за сключване на окончателен договор до 23.09.2019 г. Сочи, че с подписването на договора продавачите декларирали, че са получили от ищеца сума в размер на 5000 лв., платена в брой, съгласно посоченото в т. 1 от съглашението, която сума представлявала гаранция, че ищецът ще закупи процесните недвижими имоти. Твърди, че продавачите не изпълнили поетото задължение за сключване на предварителен договор в срок, като вместо това на 30.08.2019 г. в Агенция по вписванията била вписана разпоредителна сделка – договор за покупко-продажба на процесните имоти, в полза на лице – купувач, различно от ищеца. Посочва, че в т. 2. 5 от договора страните били уговорили, че в случай на отказ на продавачите от сключване на договор за покупко-продажба с ищеца, те дължали връщане на получената сума от 5000 лв. в двоен размер. Счита, че доколкото и към момента на предявяване на исковете не е сключен нито предварителен договор, нито окончателен договор между страните, както и предвид обстоятелството, че процесните имоти са били продадени на трето лице, ответникът, в качеството на наследник на П.Р. Ш.а, дължи връщане на ищеца на сумата в размер от 5000 лв. Допълва, че освен това страните уговорили в т. 2. 4 от договора връщане на предадената от ищеца гаранция в двоен размер, ако след проверка в Агенция по вписванията се установи, че върху процесните имоти са налице тежести, които не позволяват сключване на окончателен договор. Твърди, че такива се установяват – към датата на сключване на процесния договор върху имотите била учредена ипотека и били вписани няколко възбрани по различни изпълнителни дела, с оглед което процесната сума била дължима на още едно основание. Сочи, че въпреки наличието на основание за това, продавачите отказали да върнат на ищеца процесната сума. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът не е осъществил контакт с продавачите и не е предприел действия, насочени към сключване на предварителен договор в уговорения срок до 30.08.2019 г., поради което продавачите сключили договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти с трето лице.

Поддържа, че с наследодателя му не са имали намерение да се откажат от договора с ищеца, като поради проявеното от ответника пасивно поведение дори продали имотите на по-ниска цена от първоначално уговорената. С оглед на това счита, че именно ищецът се е отказал от подписването на предварителен, респ. окончателен договор с продавачите. Оспорва да е възникнало задължение за връщане на получената гаранция поради наличие на тежести върху недвижимите имоти, тъй като последните не представлявали пречка за завършване на фактическия състав на договора за покупко-продажба на недвижими имоти. Оспорва и претенцията за заплащане на мораторна лихва, като поддържа, че наследодателят му не е бил поставян в забава. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че за основателността на предявения иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно правоотношение по договор от 22.08.2019 г., по силата на който ищецът като купувач е заплатил на ответника и неговата наследодателка сумата от 5000 лв. като задатък, служещ за обезпечаване на поетото задължение за сключване на предварителен и окончателен договор за покупко-продажба на процесните имоти, неизпълнение на тези задължения и отказ от договора.

Задатъкът, уреден в чл. 93 ЗЗД е уговорка, според която вещ или парична сума, която едната страна дава при сключването на договора служи като доказателство, че договорът е сключен и за обезпечение на неговото изпълнение.

Правната теория е дала следното определение на задатъка: Задатъкът е сделка, по силата на която едно лице – капародател, дава на друго лице – капароприемател, вещ или 3 сума пари, чрез които страните потвърждават, че са сключили сделка от определен вид или са поели задължение да сключат такава, като са се съгласили вещта или сумата, която е получил капароприемателят, да обезпечи задълженията на капародателя, като даденият задатък ще обезщети и вредите, претърпени от капароприемателя при евентуално неизпълнение на капародателя, от една страна, а от друга страна – капароприемателят е поел задължение при неизпълнение да върне дадения задатък в двоен размер на капародателя.

Диспозитивният характер на нормата на чл. 93 ЗЗД произтича от предоставената на страните възможност да договарят нещо различно от предвиденото в закона. Съществуването на уговорка за задатък се установява чрез тълкуване на договора. Ако договорът съдържа клаузи, чрез които страните придават на авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна функции чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение, то предадената сума има качеството на задатък. (Решение № 64 от 10.09.2012 г. по търг. д.

№ 193/2011 г. на ВКС).

Не съществуват законови пречки функциите на задатъка да бъдат придадени и на платената от изправната страна сума като гаранция, въпреки че тази сума посочена в съдържанието на договора като "задатък". В този случай гаранцията ще подлежи на приспадане при изпълнението, а при неизпълнение – ще се задържи или върне в двоен размер. / в т. см. Решение № 198 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 661/2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.

Новелата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД сочи, че ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Съдът приема, че именно такава уговорка е постигната между страните в чл. 2.5 от договора касателно плащането на гаранцията в размер на 5000 лева, за да има то качеството на задатък в неговите функциипотвърдителна, обезпечителна, обезщетителна и санкционна.