Определение № 28537 от 06.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28537 гр. София, 06.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20241110147779 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА на ответника събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

Повече свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на ответника да води свидетеля за съдебното заседание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.10.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

В. Й. В. и Г.Ц.В. са предявили срещу „Премио Травел България“ ООД обективно 1 кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки ищец сумата от по 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат от непозволено увреждане, изразяващо се в бездействие – неоказване на съдействие за своевременно намиране на загубен багаж.

Ищците твърдят, че са сключили с ответното дружество договор за туристически пакет, по силата на който туроператорът се задължил да предостави на ищците туристическо пътуване до Милано, Италия в периода 21.07.2024 г. - 28.07.2024 г. Излагат, че на 21.07.2024 г. в 14:50 ч. се състоял полетът от летище София до летище Малпенса, Милано, осъществяван от въздушния превозвач „България Еър“, като при пристигането на летището в Милано се оказало, че багажът на ищците липсва. Твърдят, че веднага посетили бюрото за изгубен багаж на летището, от къдетом ги осведомили, че багажът им въобще не е бил натоварен на самолета. На следващия ден уведомили служители на ответното дружество за загубения багаж, но до края на пребиваването им в Италия багажът не бил намерен. По време на екскурзията ищецът не получавал никакъв отговор от служители на ответника.

Твърдят, че поради бездействието на ответното дружество, изразило се в липса на своевременно оказано съдействие за намиране на загубения багаж, ищците били принудени през целия престой в Италия в периода 21.07.2024 г. - 28.07.2024 г. да носят едни и същи дрехи, които всяка вечер да перат и сушат със сешоара в хотелската стая. Излагат, че не разполагали с финансовата възможност да си закупят нови дрехи на място. Останали и без лекарства, необходими за лечение на хроничните им заболявания. В последния ден от екскурзията на летище Малпенса, Милано, били уведомени, че куфарът им е натоварен на самолет за о. Крит, Гърция и на 28.07.2024 г. ще бъде изпратен до летището в гр. София, където ще пристигне в 17:00 ч. Твърдят, че след пристигането си багажът им бил връчен непокътнат и в състоянието, в което първоначално бил чекиран. Твърдят, че ако ответното дружество своевременно беше изпълнило задължението си да уведоми летищните власти за загубения багаж, последният е щял да бъде изпратен до летище Малпенса, Милано, още в началото на екскурзията. Сочат, че съпътстващите им здравословни проблеми се усложнили в резултат от бездействието на ответника своевременно да открие и транспортира багажа на ищците до хотела. Остойностяват справедливото обезщетение за претърпените в резултат от бездействието на туроператора неимуществени вреди – болки и страдания, на сумата от по 3000 лева за всеки ищец.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните бил сключен договор за туристически пакет, както и факта на осъществяване на пътуването до Милано, Италия.

Твърди, че ищците пристигнали навреме на летище Малпенса, Милано, където установили, че багажът им липсва, за което екскурзоводът им оказал нужното съдействие, като ги насочил да подадат Протокол за нерегулярност на собствеността пред бюрото за рекламации на летището в съответствие с чл. 31, т. 2 Монреалската конвенция. Ищците обаче отказали да изчакат и поискали да се приберат в хотела. Ответникът твърди, че именно поради отказа на 2 ищците багажът им не бил своевременно проследен и транспортиран до хотела в Милано.

Посочва, че въздушният превозвач може да окаже необходимото съдействие за намиране на загубен багаж, само ако му бъде изпратен посоченият протокол, който и се издава единствено по искане на притежателите на загубения багаж и на място от летището, където е установена липсата. Поради това, счита, че багажът на ищците е останал загубен единствено по тяхна вина и отказът им да подадат задължителна рекламация. Поддържа, че е съдействал на ищците, като незабавно се е свързал с компетентните институции. Позовава се на клаузата на чл. 7.4. от Общите си условия, съгласно която туроператорът не носи отговорност пред туристите за загуба или повреда на багажа по време на пътуването. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищците, изразило се в отказ да подадат задължителния протокол, поради което размерът на обезщетението следва да бъде намален. Оспорва и исковете по размер с доводи, че претендираното обезщетение е прекомерно. Счита, че отговорността на туроператора не следва да надвишава 2000 евро по арг. чл. 22, т. 2 от Монреалската конвенция. Подчертава, че впоследствие багажът е върнат на ищците, което също обуславя намаляване на размера на отговорността на ответника.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

По предявените искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1) противоправно поведение на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен, изразяващо се в бездействие неоказване на съдействие за своевременно намиране на загубения багаж на ищците; 2) настъпили вреди – неимуществени под формата на болки и страдания; 3) причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди; 4) размера на претендираното обезщетение.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и да докаже възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в т.ч. възражението си за съпричиняване.

УКАЗВА на ищците, че НЕ СОЧАТ доказателства за следните обстоятелства: наличие на противоправно поведение, изразяващо се в бездействие - неоказване на съдействие за своевременно намиране на загубения багаж на ищците; претърпени от ищците неимуществени вреди под формата на болки и страдания.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността 3 да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4