Решение № 105 от 21.06.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Ямбол, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20242330200185 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. В. Р., ЕГН **********, живущ в с.***, чрез адв. М.К. от АК-Сливен против Наказателно постановление № 230813-001890/29.12.2023 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на жалбоподателят на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон.

По-конкретно се излага, че нарушението е описано непълно и недостатъчно, като за жалбоподателят не става ясно за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност. Твърди се, че неправилно е съставен АУАН, като не е била нито една от хипотезите на чл.125 от ЗДвП. Иска се присъждане на разноските.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат от АК-Сливен, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление по изложените в жалбата съображения. Претендира присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Изразява становище за доказаност на нарушението, като жалбата се счита за неоснователна и се пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.11.2023 год. в 18.35 часа жалбоподателят Р. управлявал лек автомобил Ауди с рег. № У6771АС по път І-7 км.281 в посока към гр.Елхово, като при движението си напуска пътното платно, вляво по посоката си на движение. На мястото на произшествието пристигнали служители на сектор Пътна полиция Ямбол – свидетелите Х. и Я., които установили нарушението, както и че пътната настилка е мокра – валяло е дъжд.

Жалбоподателят бил изпробван за употреба на алкохол, като пробата му била отрицателна.

След запознаване с обстановката, свид. Х. – *** сектор Пътна полиция Ямбол съставил на жалбоподателят Р. акт за установяване на административно нарушение серия GA № 998819/25.11.2023 г. за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. При съставянето на АУАН жалбоподателят Р. не направил възражения по него. Възражения не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Впоследствие въз основа на горепосочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Х. и на свид. Енев, дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е описано по начин, напълно позволяващ на наказаното лице да бъде запознато, както с приетите за осъществили се факти от обективната действителност, така и с дадената от страна на наказващия орган правна квалификация на тези факти и според настоящия съдебен състав по никакъв начин не е нарушено правото на защита на нарушителя да разбере за какво конкретно нарушение е санкциониран и да организира защитата си, както по фактите, така и по правото.

В разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, законодателят е регламентирал задължението на всеки водач на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с 2 превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

По същество съдът счита, че извършването на твърдяното нарушение е правилно установено и доказано. Редовно съставеният акт се ползва с презумптивна доказателствена сила съгласно разпоредбите на ЗДвП. Съобразно доказателствата по делото фактическата обстановка не само не е опровергана, но не е и оспорена. Жалбоподателят Р. е нарушил задълженията си в качеството си на водач на МПС да се движи със съобразена скорост с атмосферните условия, в случая с мократа пътна настилка, така че да спре при възникване на опасност за движението, но в случая не го е сторил, вследствие на което е излязъл извън платното за движение вляво по посока на движението си.

От субективна страна съдът приема, че деянието е извършено виновно, като в конкретния случай не се касае за умишлено нарушение, а за непредпазливо такова. Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е била запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията си по чл.20, ал.2 от ЗДвП, които в настоящия случай съзнателно не е изпълнил. Спецификата на пътния участък е била видима и жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да съобрази управлението на автомобила си с него и да се движи със скорост, при която да може да спре, когато възникне опасност за движението.

Правилно е приложена и съответстващата на така установеното нарушение санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, в която размерът на административното наказание глоба е в абсолютна стойност, а именно 200 лв., какъвто именно размер на административното наказание е наложен на жалбоподателя.

Изложеното по-горе обуславя извода, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено, като жалбата против него оставена без уважение.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 230813-001890/29.12.2023 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на Н. В. Р.

ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. В. Р., ЕГН **********, живущ в с.*** да заплати на ОДМВР Ямбол 3 направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4