Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 22.08.2025, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 27/2025
Вид
Решение № 71
Подписан
22.08.2025
В сила
16.09.2025
Състав
ТЕОДОРА ДИМИТРОВА КЮРКЧИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. гр.Велинград, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255210200027 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на „Бартес” ООД, ЕИК: 203868737, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Район Южен, ж.к.

„Беломорски“ № 58, представлявано от управителя П. С. К., срещу Наказателно постановление (НП) № 13-2400687 от 09.01.2025 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда” –Пазарджик, с което спрямо жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 4 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 15000 лева за нарушение по чл.

63, ал. 2 КТ.

Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени поради наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че липсва осъществен състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице, както и че неоснователно АНО е приложил разпоредбата на чл. 416, ал. 8 КТ, тъй като не е налице повторно нарушаване от същия вид за което е бил наказан с НП № 13-2400243/27.06.2024 г..

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. За него се явява адв. С. П., който заявява, че поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не се явява, за него се явява юрк. Ш., която оспорва жалбата.

Районен съд Велинград, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, 1 намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От събраните доказателства по делото се установява, че при извършена от Г. Т. С. и А. Н. Г. проверка с начален час 11:50 на 01.10.2024 г. в обект на контрол: офиса на Логистична база, намираща се гр. Велинград, ул.

*********** №5, стопанисван от „БАРТЕС" ООД, ЕИК: 203868737 е било заварено лицето А.И.К. с ЕГН: ********** да работи като „диспечер транспортни средства", като работи в офиса със служебен компютър и офис техника. Същият е декларирал данни в декларация на осн. чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, която попълнил лично, в която посочва елементи на трудово правоотношение- работно място, работно време, трудово възнаграждение, по т.11 получено копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор - посочен отговор "ДА". За същият бил представен трудов договор № 256/01.10.2024г., подписан между на „БАРТЕС" ООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и А.И.К. с ЕГН: **********, нает на длъжност „диспечер транспортни средства" с посочена дата на постъпване на работа:

01.10.2024г. От приложена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с № 30Е001154107/14.10.2024 г. е установено, че била извършена регистрация на договора на дата 14.10.2024г. в 13:17:04 часа, т.е. лицето е допуснато до работа на 01.10.2024г., преди работодателят да му е предоставил копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП.

Прието е, че нарушението е извършено на 01.10.2024 г. в гр. Велинград, ул. *********** № 5 когато А.И.К. е заварен да работи като „диспечер транспортни средства" в офиса на Логистичния център на „БАРТЕС" ООД, а е констатирано при проверка на фирмената документация, представена в ДИТПазарджик, ул. Екз. Йосиф 15а на 04.10.2024г, от упълномощеното лице на дружеството, направена справка в ИС регистър „Трудови договори" на ИА ГИТ, от която е видно, че не са налице данни за регистриране на трудовия договор от дата 01.10.2024г. с лицето А.И.К. с ЕГН: ********** и „БАРТЕС" ЕООД.

2

В резултат на проверката е съставен АУАН № 13-2400687/07.11.2024 г. в присъствие на свидетел и на управителя на дружеството-жалбоподател П. С.

К..

На 09.01.2025 г. е издадено обжалваното понастоящем НП, с което административнонаказващият орган е приел, че от страна на „БАРТЕС“ ООД е извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 4 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 15000 лева.

Тези факти се установяват от събраните писмени доказателства по делото, които съдът приема за достоверни, а именно: Наказателно постановление № 132400687/09.01.2025 г., Придружително писмо от ДИТ – Пазарджик до „Бартес“ ООД Пловдив изх. № 25001915 от 10.01.2025 г., Известие за доставяне от 20.01.2025 г. Акт № 132400687/07.11.2024 г. за установяване на административно нарушение.Протокол за извършена проверка № ПР2438049/28.10.2024 г., Декларация по чл. 402 от КТ подписана от А.И.К., Трудов договор № 256/01.10.2024 г. на осн. чл. 67, ал. 1,т. 1 във вр. с чл. 70 от КТ сключен между управителите на Бартес ООД и А.И.К., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 30Е001154107/14.10.2024 г. от НАП, Справка от регистъра на уведомления за трудови договори на информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“, Заповед № З0693 от 15.08.2022 г. на изпълнителния директор на Главна дирекция „Инспекция по труда“, както и представените в съдебно заседание Писмо с вх. № 2021/20.03.2025 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – град Пазарджик, ведно с искане от „Бартес“ ООД на осн. чл. 62, ал. 2 от КТ с вх. № 2412219/11.10.2024 г. по описа на ДИТ Пловдив, ведно с приложения към него Трудов договор № 256/01.10.2024 г.

По делото е проведен разпит, в качеството на свидетел, на актосъставителя Г. Т. С., показанията на която се оценяват като достоверен източник на доказателства, тъй като не съдържат вътрешни противоречия и неясноти и не се опровергават от други доказателства по делото. От тези свидетелски показания става ясно, че именно свидетеля С. е съставила процесния АУАН, по повод на извършена проверка. Установява се, че повод за извършената проверка е постъпил в ДИТ Пазарджик сигнал. При проверката се установило, че трудовият договор със Кьосов е сключен на 01.10.2024 г., а 3 уведомление за това до ТД на НАП не е изпратено от страна на дружествотоработодател.

При установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното:

Конкретният АУАН е издаден от компетентен орган – главен инспектор в ДИТ Пазарджик, който се явява компетентен орган съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ”, който текст предвижда, че инспекторът е контролен орган и има правомощията, установени в КТ включително тези по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ . Законодателят е възложил именно на ИА „ГИТ” осъществяването на цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство, както и извършването на контролна дейност по спазването на правата и изпълнението на задълженията на страните по трудово или служебно правоотношение. Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН от директор на ДИТ Пазарджик, именно който е компетентният за това орган. Както АУАН, така и НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в НП се съдържа точно и пълно описание на нарушението, като са конкретизирани всички значими обстоятелства. При издаването на двата акта е спазен процесуалният ред за това и е налице редовна процедура по връчването им. В случая са спазени и сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН , както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /съобразно указанията, дадени в ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/.

Въз основа на доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на 01.10.2024 г. в предприятието на работодателя „БАРТЕС” ООД, от страна на дружеството е извършено административно нарушение по 63, ал. 2 от КТ, тъй като лицето А.И.К. е бил допуснат до работа без да му преди да му предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл. 62, ал.3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на 4

Националната агенция за приходите. В конкретния случай уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ е получено на 14.10.2024 г., вместо на 01.10.2024 г., когато е бил допуснат на работа. Липсата на своевременно подадено уведомление за сключване на трудовия договор, само по себе си, представлява нарушение, като законодателят не е поставил изискване то да е довело до негативни последици за когото и да е. В конкретния случай нарушението е доказано по несъмнен начин, като са налице предпоставките за неговото санкциониране.

Административнонаказаващия орган е приложил разпоредбата на чл.

414, ал. 4 КТ съгласно която „За повторно нарушение по ал. 1 и 3 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.“.

От данните по делото се установи, че с влязло в законна сила на 17.07.2024 г. НП № 13-2400243/27.06.2024 г., жалбоподателят е бил наказан за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Като взе предвид, че в настоящия случай процесното НП е издадено за нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ, настоящият съдебен състав намира, че АНО погрешно е приложил нормата на чл. 414, ал. 4 КТ, тъй като цитираните нарушения не са от един и същи вид. Чл. 416, ал. 8 КТ гласи, че „Нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.“.

Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ (Актуален към датата на нарушението) „В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Чл. 62, ал. 1 от КТ определя, че „Трудовият договор се сключва в писмена форма“.

Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълк. решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., в правомощията на районния съд е да преквалифицира описаното в НП, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. С оглед на констатираното 5 нарушение, в случая е законосъобразно да бъде ангажирана адм. нак. отговорност на "БАРТЕС" ООД на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба от 1500 лева до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Ето защо съдът намира, че в случая обжалваното НП следва да бъде изменено, като се преквалифицира санкционната норма на адм. нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ и се намали размера на наложената имуществена санкция от 15000 лева на 2000 лева и се потвърди НП в останалата му част като правилно и законосъобразно. Така наложената санкция е близка до абсолютния законов минимум и с оглед на извършеното от жалбоподателя нарушение е съответна на същото.

По въпроса за маловажност на случая следва да се посочи, че съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ предвижда, че „Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.1 и ал.2.", с оглед на което случаи като конкретния са изрично изключени от приложното поле на разпоредбата.

Поради това би било в отклонение на закона да се обсъждат конкретните обстоятелства по случая и тяхната относимост към чл. 415в, ал. 1 от КТ.

При този резултат по делото, в съответствие с дадените в ТР № 3 от 8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК разрешения - разноските по делото следва да останат за сметка на нарушителя-жалбоподател.