Определение № 2737 от 30.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2737 гр. София, 30.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002901676 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Община Две могили, представлявана от кмета Б.Д.Б., чрез процесуалния представител адвокат Е. К., обжалва решение № 101 от 08.05.2024 г., поправено с решение № 106 от 10.05.2024 г., по в.гр.д. № 94/2024 г. на Апелативен съд –Велико Търново, с което след отмяна на решение № 295 от 03.08.2023 г. по гр.д. № 49/2023 г. на Окръжен съд Русе, ГК, е осъден касационният жалбоподател да заплати на „Рибовъдство Острица“ ООД , с.

Острица, на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата от 25 001 лв, частично предявен иск от вземане в размер на 491 936,36 лв ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1

I.Въпроси относно погасителната давност подобрения, извършени от наемателя в наетия имот: за вземанията за

1.От кога започва да тече погасителната давност за вземания за подобрения, извършени от наемателя в наетия имот?

2.Кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на наемател от наемодател, произтичащи от неоснователно обогатяване вследствие извършени подобрения на наетата вещ?

Твърди, че по тези въпроси е налице противоречие на постановеното въззивно решение с: решение № 40/19.01.2024 г. по гр.д. № 3815/2022 г., на ВКС, IV гр.о., ГК; решение № 912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. на ВКС, I гр.о.; решение № 79/05.02.2009 г. по гр.д. № 5723/2007 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 1338/21.05.1965 г. по гр.д. № 625/1965 г., I гр.о.; определение № 1470/23.12.2015 г. по гр.д. № 5521/2015 г. на IV гр.о.

Твърди, че с ППВС 6/74 г. било прието, че давността тече от извършване на подобрението.

II.Въпроси относно приложението на чл. 59 от ЗЗД при наличие на друг способ за защита на спорното право:

1.Как се уреждат отношенията между собственика и подобрителя на наетата вещ, ако имат сключен договор за наем - съобразно договора за наем или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, съответно на неоснователно обогатяване - чл. 60 - 62 и чл. 59 от ЗЗД, а за добивите - чл. 93 от ЗС?

2.Разполага ли с право на иск по чл. 59 от ЗЗД този, който може да защити правото си с друг иск, например на договорно основание?

3.Разполага ли с право на иск по чл. 59 от ЗЗД този, който може да защити правото си с друг иск, но е пропуснал да го предяви в установените давностни и преклузивни срокове?

4.Прилага ли се чл. 59 ЗЗД, когато е налице друг ред за възмездяване на държателя за извършени подобрения в чужд имот? Ако подобренията са извършени по силата на клаузи от договора за наем, отношенията между наемателя и наемодателя следва ли да се уредят съобразно договора?

5.Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД за извършени подобрения от наемател в 2 наетия имот, приложима ли е при наличие на клауза в наемния договор относно подобренията на наетия имот?

6.Когато първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 59 от ЗЗД, следва ли въззивният съд да изследва служебно въпроса за липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец?

7.Следва ли искът, въз основа на който е образувано първоинстанционното производство в настоящия случай, да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД - иск за реално изпълнение на договорно основание, а не като такъв по чл. 59 от ЗЗД /за неоснователно обогатяване/, каквато е дадената от първоинстанционния съд правна квалификация?

Твърди, че по тези въпроси е налице противоречие на постановеното въззивно решение с: решение № 737/29.12.2010 г. по гр.д. № 181/2010 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 402 от 20.06.2005 г. по т.д. № 687/2004 г. на ВКС, I т.о.; решение № 124/24.03.2011 г. по гр.д. № 882/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 389/23.05.2010 г. по гр.д. № 738/2009 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 249/23.07.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, IV гр.о.; тълкувателно решение № 85/1968 г. по гр.д. № 149/1968 г. на ОСГК; решение № 411/07.02.2014 г. по гр.д. № 115/2013 г. на ВКС, IV гр.о.

III.Въпроси относно елемента - наличие на обедняване на ищеца по иск по чл. 59 ЗЗД:

1.Следва ли да се установи действителния размер на обогатяване на ответника и обедняване на ищеца при претенция за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД и следва ли да се разграничат необходимите разноски от подобренията?

2.Налице ли е обедняване на наемателя, в случаите, в които е извършил разходи за подобрения на наетия имот, които разходи са му били възстановени от ЕСИФ и/или от държавния бюджет, чрез отпускането на целева безвъзмездна финансова помощ за наетия обект, собственост на наемодателя?

3.Би ли била основателна претенцията на наемателя за повторното възстановяване на финансираните безвъзмездно разходи?

4.Съставлява ли неоснователно обогатяване на наемателя, възстановяването на извършени от него разходи за подобрение на наетата вещ от страна на наемодателя- собственик, ако тези разходи вече са били възстановени от ЕСИФ и/или държавния бюджет, чрез отпускането на 3 безвъзмездна целева помощ?

По тези правни въпроси счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

IV. Въпроси относно законността на претендираните подобрения и кога следва да се присъдят на основание чл. 59 ЗЗД:

1.Може ли наемодателят - собственик на имот да се ползва правомерно от извършени от наемателя незаконни по смисъла на ЗУТ подобрения в имота /основен ремонт/? Съставляват ли такива подобрения обогатяване на наемодателя по смисъла на чл. 59 ЗЗД?

2.Основателна ли е претенцията на наемателя за възстановяване на извършени разходи за подобряване на наетия имот, ако тези подобрения съставляват незаконен строеж по смисъла на ЗУТ?

По тези въпроси се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с решение 108 / 2017 по гр.д. 60 206/16 г., ВКС, IV ГО.

По всички правни въпроси касаторът сочи и допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Рибовъдство Острица“ ООД, гр. Кърджали оспорва подадената касационна жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за отдаване под наем на недвижим имот общинска собственост № 393/13.09.2012 г., с който Община Две могили (наемодател) е предоставила на „Рибовъдство Острица“ ООД (наемател) за временно и възмездно ползване недвижим имот: обект „Рибарник“ (98.866 в.м.), представляващ имот № 000096 (чл. 1), за срок от 10 години (чл. 15), срещу наемна цена от 5 000 лв. годишно (чл. 5). Наемателят се е задължил да си служи с наетия имот съгласно неговото предназначение (чл. 2). Съобразно чл. 9 наемодателят имал право да извършва проверки, да упражнява контрол 4 по правилното стопанисване на имота и да дава задължителните указания за мерките, които наемателят трябвало да вземе за предпазване на имота, части от него, инсталации, съоръжения и повреди. В чл. 11, ал. 2 от Договора било уговорено, че наемателят е длъжен да въведе в експлоатация „Рибарника“ в срок от една година. По отношение на разходите, страните били договорили, че разходите по отстраняването на всички дребни повреди, които се дължат на обикновеното употребление на имота са за сметка на наемателя (чл. 12, ал. 2), всички разходи, свързани с ползването на имота са за сметка на наемателя, както и разходите за подобрения извършени без писмено изразеното съгласие на наемодателя (чл. 12, ал. 3), като наемателят нямал право да извършва преустройства в наетия имот без писмено съгласие на наемодателя (чл. 12, ал.

4).

Установено е, че с Писмо, изх. № 4906/01.11.2012 г. на Кмета на Община Две могили (л. 9 от делото) по повод искане на ищеца „Рибовъдство Острица“ ООД, на основание чл. 12, ал. 4 от Договора, е дадено съгласие на ищцовото дружество за извършване на необходимите дейности за текущ ремонт и възстановяване на обекта по неговото предназначение в изпълнение на проект „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище с. Острица, ЕКАТТЕ 54362, община Две могили“.

От Становище изх. № 409/30.10.2012 г. на Гл. архитект на Община Две могили по повод искане на ищеца, е установено, че е изразено мнение, че на основание чл. 151, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗУТ, за текущ ремонт на съоръженията и инсталациите на обект „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище с. Острица, ЕКАТТЕ 54362, община Две могили“ не се изисква издаване на разрешение за строеж.

Установено е, че на 17.02.2013 г. с № 232 е сключен Договор между Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и „Рибовъдство Острица“ ООД (ищецът - наемател) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище с.

Острица, ЕКАТТЕ 54362, община Две могили“. Съгласно договора максимално одобрената обща стойност на проекта бил 1 101 570,16 лв., като размерът на помощта бил 660 942,09 лв., представляващи 60% от целия размер на одобрената инвестиция, от които 75% в размер на 495 706,57 лв. се 5 осигурявали от Европейския съюз и 25% в размер на 165 235,52 лв. от Държавния бюджет на Република България. Размерът на частното финансиране бил 440 628,07 лв., или 40%. Така било посочено и в Приложение № 1 от договора.

Установено е, че са извършени са проверки от Одитния орган на ИА „Одит на средства от ЕС“ за периодите 01.01.2014 - 31.12.2014 г. и 01.01.2015 31.12.2015 г., при които: не са установени отклонения и съответно не са формулирани констатации (за 2014 г.), като за периода на 2015 г. била предложена финансова корекция за сумата от 1 784,60 лв., ако бенефициентът не изпълни препоръките.

С Покана вх. № 3891/13.09.2022 г. до Община Две могили ищецът е поканил ответника да получи обратно имота и да му заплати сумата от 491 936,36 лв. с ДДС, представляваща извършени в наетия имот подобрения със съгласието на наемодателя. Имотът, предмет на наемния договор, бил приет от наемодателя на 28.09.2022 г. с Протокол от същата дата, като в същия било констатирано, че съоръженията за довеждане и отвеждане на водата са в добро състояние и годни за употреба (т. 1).

Въззивният съд е основал изводите си на представени финансовосчетоводни документи за извършените от изпълнителя по договора дейности.

Прието е, че от заключението на съдебно техническата експертиза се установява, че посочените в исковата молба СМР, предмет на протокол - обр.

19, са извършени в процесния обект и извършените подобрения към момента на извършването им били на стойност 819 893,15 лв. без ДДС (983 387,74 лв. с ДДС), а към момента на постановяване на въззивното решение били на стойност 409 946,97 лв. без ДДС (491 936,36 лв. с ДДС), като стойността на имота вследствие на тези подобрение се е увеличила с 380 321 лв. (456 385,20 лв. с ДДС). Вещото лице дало заключение, че на обекта са извършени основно следните СМР: изсичане и изкореняване на дървета, изкопи на земни почви, превоз на земни почви, засипване и разкриване, уплътняване на земни почви, глинен екран, възстановяване на ограда, нов водопровод и канализация, електрозахранване от трафопоста до таблото в обекта и от таблото до помпената станция. В допълнителното си заключение вещото лице посочило, че процесният обект представлявал строеж по смисъла на ЗУТ, трета категория. Вещото лице дало заключение, че за обекта нямало одобрени 6 инвестиционни проекти, нямало издадено разрешение за строеж, като обектът бил изграден като рибарник и като такъв е отдаден под наем със задължение да се възстанови. За обекта не били съставени строителни книжа и за имота нямало одобрен ПУП, тъй като наемодателят, както и органът предоставил безвъзмездната финансова помощ, са счели, че е текущ ремонт, за който не се изискват проекти и не се издава разрешение за строеж. Прието е, че възстановяването на рибарника е текущ строеж, като той е функционирал до 2021 г., но към настоящия момент, за да функционира като такъв, трябвало да се почисти.