Решение № 468 от 23.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Бургас, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело № 20262100500958 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК и е образувано по повод жалба с вх.№ 20136/07.05.2026г. на длъжника К. И. А., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника му адв. Генади Дишев, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„Витоша“ 19, ет. 1, против приетите по изпълнението съгласно протокол за действие с изх. № 9364 от 15.04.2026г. по изпълнително дело № 20258030401755 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 8023 с район на действие- БОС разноски в размер на 2024.74 евро и такси по ТТРЗЧСИ /Тарифата/ в размер на 1735.04 евро.

В жалбата се изразява недоволство по отношение на начислените съгласно горепосочения протокол разноски и такси. Длъжникът се позовава на ограничението на чл. 83 от ЗЧСИ, като наред с това твърди, че не е създавал пречки по изпълнението на действията по опис и оценка в срока за доброволно изпълнение, поради което счита, че не следва да дължи такси или разноски за този опис на имущество. Отделно оспорва и размера на начислената такса по т. 26 от Тарифата, като възразява, че такава не следва да се начислява върху доброволно платената част от задължението по изпълнителния лист, още повече, че заявява, че няма информация от съдебният изпълнител от какви такси е формирано общото задължение за възложени такси по Тарифата. На следващо място оспорва като прекомерно приетото като разноски адвокатско възнаграждение, като иска намаляването му с оглед действително извършената адвокатска работа по изпълнителното дело, като в тази връзка моли съдът да съобрази цитираната в жалбата задължителна съгласно чл. 633 от ГПК съдебна практика на СЕС. По изложените в жалбата съображения моли за постановяване на решение, с което съдът да измени размера на определените от ЧСИ разноски по горепосоченото изпълнително дело в съответствие с направените възражения и по справедливост. Моли за присъждане на разноските по делото.

1

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. първо от ГПК взискателят НСА „Васил Левски“ е депозирал становище по жалбата, в което е заявил, че я счита за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Сочи, че адвокатския хонорар е съобразен с НРАВ и с извършените процесуални действия, като наред с това счита, че другите разходи също са съобразени с изискванията на закона и са за реално извърши действия.

На основание чл. 436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Таня Маджарова е представила становище, в което е изразила становище за недопустимост на жалбата, в частта й, която касае искането за намаляване поради прекомерност на приетото за разноски адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, а в останалата част счита жалбата за неоснователна. Посочва по основание и размер отделните такси, които са включени в общия размер на 1735.04 евро с ДДС, като изрично посочва, че таксата по т. 26 от Тарифата е начислена върху пълният размер на събраното, вкл. и доброволно платено след образуване на изпълнителното дело вземане по изпълнителния лист. Приложено е копие на изпълнителното дело.

По отношение на жалбата, в частта й касаеща искането на жалбоподателядлъжник за намаляване на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК поради прекомерност на приетото като разноски в изпълнителното производство адвокатско възнагражение в полза на взискателя, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство, каквото качество има жалбоподателят може да обжалва посочените в тази норма действия на съдебния изпълнител, вкл. и разноските по изпълнението.

Подлежащите на обжалване изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и лимитирано посочени в нормата на чл. 435 от ГПК като жалби срещу други действия не са допустими.

В случая в жалбата се твърди, че адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя е неправилно определен и е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените действия, като с е моли на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК същият да бъде намален. При искане за намаляване на разноските з а адвокатски хонорар в изпълнителното производство, компетентен да се произнесе по него е съдебният изпълнител, а едва след неговото произнасяне, ако не е удовлетворен, жалбоподателят има право да подаден жалба съгласно чл. 435,ал. 2, т. 7 от ГПК. Това означава, че съдът извършва преценка за законосъобразност по този въпрос едва след като е налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази връзка, срещу който е подадена жалба. В конкретния случай, липсва такъв нарочен акт на ЧСИ, който не се е произнесъл по изрично направеното искане на длъжника в изпълнителното производство за намаляване на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя поради прекомерност.

Предвид това, настоящият състав на съда намира, че в тази жалбата следва да върне жалбата на ЧСИ по компетентност за произнасяне по искането на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като едва след произнасяне по молбата от ЧСИ, евентуалната жалба против действията му следва да бъде изпратена на съда за разглеждане.

По отношение на жалбата в останалата й част, касаеща начислените такси по Тарифата, съдът намира, че същата е депозирана в срока по чл.436, ал. 1 от ГПК от длъжника, който е легитимирано да обжалва лице срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което е допустима / ТР от 10.07.2017 г. по т.д. № 3 / 2015 г. на ОСГТК на ВКС /.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното 2 изпълнително дело, доводите в жалбата и становището на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20258030401755 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 8023 с район на действие- БОС, е образувано въз основа на писмена молба на взискателя НСА „Васил Левски“ от 22.10.2025г. съгласно представен изпълнителен лист от 13.06.2025г., издаден по гр.д. № 1538/2018г. по описа на БОС срещу длъжниците К. И. А. и „Милион -2010“ ЕООД, за следните вземания: за осъждане на длъжникът -жалбоподател К. И. А. да предаде на взискателя Държавата, чрез НСА „Васил Левски“ владението на описания в изп. лист недвижим имот, да му заплати сумата от 20 588.86 лв. /10 526.96 евро/ –разноски в касационното производство, както и за осъждане на двамата длъжници разделно да заплатят на взискателя сумата от общо 5081.30 лв. /2598.03 евро/- разноски по делото за първата инстанция, т.е. по 1299.01 евро за всеки от тях.

По делото се установява, че преди връчване на ПДИ, но след образуване на изпълнителното производство длъжникът К. А. е платил на взискателя доброволно чрез банков превод от 18.11.2025г. сумата от 10 000 лв. /5 112.91 евро/, представляваща част от вземанията по издадения изпълнителен лист.

Изпълнението е продължило за принудително въвеждане на взискателя във владение на процесния имот и за принудителни събиране на остатъка на паричното му вземане след извършеното частично плащане. Извършена е оценъчна експертиза и опис на движими вещи, заплатени са разноски за ключарски услуги, насрочен е и извършен принудителен въвод във владение на процесния имот, извършвани са пощенски услуги и т.н.

От данните по изп. дело се установява, че в обжалвания протокол за действие от 15.04.2026г., връчен на длъжника, чрез адвокатския му пълномощник на 21.04.2026г. е посочено, че задължението към тази дата е в размер на неолихвяема остатъчна главница в размер на 6737.50 евро, разноски в полза на взискателя по изпълнителното делото в размер на 2024.72 евро и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 1735.04 евро.

Действително към 15.04.2026г. съдебният изпълнител не е изготвил подробна сметка п о чл. 79 от ЗЧСИ, в която да посочи основанията, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и т. н. Такава обаче е направена в приложените към жалбата мотиви на ЧСИ. В тях е посочено, че начислената стойност на таксите по ТТРЗЧСИ в размер на 13124.68 евро без ДДС или 1735.04 евро с включен ДДС и се формира, както следва: заплатени авансово такси от взискателя по т. 1 и т. 5 от Тарифата в общ размер от 24.56 евро с ДДС, заплатена от взискателя такса за принудителен въвод в размер на 393.54 евро с ДДС, заплатени от взискателя разноски за хонорар за вещо лице след описа на движимите вещи в размер на 100 евро; заплатена от взискателя такса опис на движими вещи в размер на 30.68 евро с ДДС, заплатени от взискателя ключарски услуги в размер на 39.50 евро, разноски за общинска такса за издаване на данъчна оценка в размер на 5.11 евро, справки за имуществени проучвания, вкл. и пощенски услуги по т. 3 и т. 31 от Тарифата в размер на 9.42 евро , такса по т. 4 от Тарифата в размер на 24.53 евро с ДДС и такса по т. 26 от Тарифата в размер на 1132.24 евро с ДДС, начислена върху пълния размер на вземането, вкл. и върху частично изплатената директно на взискателя сума от 10000 лв.

Жалбоподателят-длъжник К. А. оспорва законосъобразността на действията на 3

ЧСИ по начисления му като задължение размер на разноските с възражения, че в случая е нарушено правилото на чл. 83, ал. 2 от ЗЧСИ, както и, по съображения, че дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не следва да се начислява върху размера на доброволно платената сума, а само върху събраната от ЧСИ сума.

Съгласно чл. 83, ал. 2, изр. трето от ЗЧСИ сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. В случая след калкулация на общата стойност на паричните вземания на длъжниците по издадения изпълнителен лист се установява, че те възлизат в общ размер от 13 124.68 евро, а общият размер на начислените разноски за такси по Тарифата възлизат на 13124.68 евро, т.е. 1/10 от тях.

В тази сметка не е включено непаричното притезание на взискателя, насочено само към жалбоподателя –длъжник за принудително предаване на описания в същият изпълнителен лист недвижим имот. Съгласно чл. 22 от ТТРЗЧСИ за въвеждане във владение на недвижим имот се събира такса в размер 1 на сто върху цената на имота, но не по-малко от 200 лв Съгласно забележка 1 към посочената норма –тъй като в случая цената на имота не е посочена в изпълнителния лист, т о таксата се събира върху данъчната му оценка по ЗМДТ. В случая съгласно данъчната оценка на процесния имот от 03.02.2026г. е в размер на 32 795.30 евро.

От горното се налага извода, че в случая е спазено посоченото в закона – чл. 83, ал. 2 от ЗЧСИ ограничение и направените в тази връзка оплаквания са неоснователни.

Що се касае до таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Непротиворечива е съдебната практика, че съгласно общото правило на чл. 79, ал.1 от ГПК дори и при доброволно изпълнение, какъвто е процесния случай, извършено след образуване на изпълнителното производство, длъжникът дължи заплащане на пропорционална такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. Спорен по делото е какъв следва да е нейния размер, като жалбоподателя възразява начисляването й да обхваща и платената от него доброволно на взискателя сума от 10 000 лв., представляваща частично изпълнение по изпълнителния лист.

Тъй като таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ представлява т.нар. „такса за успех“, която се явява възнаграждение за крайния резултат – удовлетворяване на парично притезание, удостоверено с изпълнителния лист, същата се д ъ л ж и на съдебния изпълнител за това, че е налице събрана определена парична сума след завеждане на изпълнителното дело. Съгласно т. 1 от забележките към чл. 26 от ТТРЗЧСИ при частично събиране на паричното вземане, таксата се определя върху целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Ето защо съгласно изискванията на забележките към чл. 26 от ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител следва първоначално да изчисли таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху размера на целия дълг, като той трябва да 4 определи за събиране от длъжника само такъв размер от нея, съответстващ на размера платената сума. В случая с оглед цената на паричните вземания на взискателя таксата по т. 26 от ЗТРЗЧСИ върху целия дълг е правилно определена в съответствие с правилата, посочени в същата норма.