Решение № 1556 от 06.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1556 гр. Варна, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20233110203719 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП №68/01.08.2023г. на Началник на ГПУ – Летище Варна при РДГП- Аерогари, ГДГП-МВР, издадено на основание чл.53 от ЗАНН.

С жалбата се счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се отмени като незаконосъобразно. Счита се, че нарушението е извършено в чужбина – в гр. Хановер, където лицето е допуснато на борда. В НП и АУАН не е посочено кога и къде е извършено нарушението.Счита се, че до датата на присъединяване на РБългария към Шенгенското пространство, тя едностранно следва да прилага безвизов режим спрямо притежателите на валидни шенгенски визи. Иска се отмяна на наказателното постановление не тези основания като алтернативно се претендира наличие на маловажен случай на нарушение.

В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.

Представител на въззиваемата страна не се явява. В молба е изразил становище относно неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 31.05.2023 год. от служители на ГКПП Аерогара Варна било установено, че лицето Д. Л. М. Д.- камерунски гражданин е бил превозен с полет гр. Хановер- гр. Варна.

Лицето представило обикновен паспорт на Камерун , валиден до 25.11.2027г. , притежаващ еднократна шенгенска виза, издадена от Португалия с валидност от 29.03.2023г- до 11.07.2023г. , която вече била използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген. Превозвачът извършил услугата по превоза без да установи наличието на валидна виза или валидно разрешение за пребиваване.

За констатираното, на 30.06.1.2023г. срещу превозвача бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта намерили отражение горните констатации и била посочена правна квалификация на извършеното. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ 1 въззивното дружество. В срок по административнонаказателната преписка възражения, но били преценени като неоснователни. постъпили

Впоследствие, на 01.08.2023г. въз основа на акта било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаната фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.20 ал.1 т.1 вр. чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание в минимално предвидения в чл.51 от ЗЧРБ размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото, както и показанията на св. Д..

Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на ЗЧРБ и е издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.51 от ЗЧРБ, която следва да намери приложение.

Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗЧРБ наказващият орган е съобразил липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е правилно определено по своя размер.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

С жалбата се счита, че нарушението е извършено в чужбина – в гр. Хановер, където лицето е допуснато на борда. В НП и АУАН не е посочено кога и къде е извършено нарушението. Счита се, че до датата на присъединяване на РБългария към Шенгенското пространство, тя едностранно следва да прилага безвизов режим спрямо притежателите на валидни шенгенски визи. Алтернативно се претендира наличие на маловажен случай на нарушение.

Съдът намира възраженията за неоснователни, предвид на следното:

Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ "Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима. " Превозеният пътник е гражданин на Камерун.

На 31.05.2023 г., като го превозил по въздух, без да установи наличието на валидна виза или валидно разрешение за пребиваване, Авиокомпания "Юръпиън Еър Чартър "АД е извършил превоза без да спази императивната норма на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. По аналогия от наказателното право нарушението следва да се счита извършено на датата и мястото, на което е довършено, а именно на 31.05.2023 г. в гр. Варна, когато е бил довършен превоза.

Чл. 1 от Регламент ЕО 562/2006 г. предвижда премахването на граничен контрол на 2 лица, които пресичат вътрешните граници между държавите членки на Европейския съюз.

Той установява правила за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на държавите-членки на Европейския съюз. Според чл. 2 "По смисъла на настоящия регламент:

1. "вътрешни граници" са: а) общите сухопътни граници, включително реки и езера, на държавите-членки; б) летищата на държавите-членки за вътрешни полети; Според т. 3 "вътрешен полет" е всеки полет, изключително от или към териториите на държавитечленки без кацане на територията на трета държава;

Горните норми следва да се тълкуват ведно с легалните дефиниции на тези понятия, посочени в Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. Според чл. 1 "По смисъла на настоящата конвенция: Вътрешни граници: означава общите сухопътни граници на договарящите страни, както и техните летища за вътрешни полети и морските им пристанища, които се използват изключително за редовни транспортни превози от или към други пристанища на територията на договарящите страни без прекачване на пристанища извън тези територии. Външни граници: означава сухопътните и морските граници, както и летищата и морските пристанища на договарящите страни, доколкото те не представляват вътрешни граници. Вътрешен полет: означава всеки полет, изключително от или към територията на договарящите страни, без кацане на територията на трета държава. Трета държава: означава всяка държава, различна от договарящите страни. Чужд гражданин: означава всяко лице, което не е гражданин на държава-членка на Европейската общност. "

Именно Шенгенските разпоредби премахват проверките по вътрешните граници на ЕС, като същевременно предоставят единен набор от правила за контрол по външните граници, приложими за тези, които влизат в Шенгенското пространство за кратък период от време.

България, Хърватия, Кипър и Румъния също са част от Шенгенското пространство, в съответствие със съответните си актове за присъединяване, но контролът на техните вътрешни граници все още не е отменен.

Поради това и съдът споделя становището на въззиваемата страна, че за Р.

България не са приложими онези норми от регламент ЕО 562/2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите / Кодекс на шенгенските граници/, които предвиждат отпадане на контрола при вътрешните полети.

Като пътник от трета държава членка, превозваното лице е следвало да има валидна виза или валидно разрешение за пребиваване, в съответствие с изискванията на т.2 б.“а“ от Решение на МС на РБ №248 -12.04.2023г. и чл.8 ал.1 ЗЧРБ. Превозвачът не е изпълнил задължението си да го превози само след като провери редовността на документа.

Чл. 20, ал. 1 от ЗЧРБ има за цел да предотврати превозването на пътници, които граничните власти няма да допуснат в Р. България.

Случаят не е маловажен по см. чл. 28 от ЗАНН, т. к. с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род, като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Напротив – налице са отегчаващи такива, а именно факта, че на пътника са причинени вреди, предвид това, че след превоза му е отказано влизане в РБ.

След като констатира горното, съдът намери че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА НП №68/01.08.2023г. на Началник на ГПУ – Летище Варна при РДГП- Аерогари, ГДГП-МВР, с което на „Юръпиън еър чартър“ ЕАД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на основание чл.20 ал.1 т.1 вр. чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ.

ОСЪЖДА „Юръпиън еър чартър“ ЕАД, ЕИК 204830885 да заплати на ГПУ – Летище Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4