Решение № 260766 от 29.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ № гр. София, 29.05.2023 г.

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Гергана ТРОЯНОВА при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13901 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността (ЗС) от Н.Г.Д. срещу А.В.К. и Н.В.К. – Н., като наследници на В.Д.К., за заплащане на сумата 42000.00 лева – обезщетение за това, че в периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. наследодателят им е лишил ищеца от правото да ползва по предназначение следния съсобствен на Н.Д. и В.К. имот, а именно: УПИ IV-3, кв.135 по плана на гр.София, м. „Зона Б-3“, с площ 384.50 кв.м., от които 50.50 кв.м. предназначени за улица, с административен адрес: гр.София, ул. ******, който имот е заснет с идентификатор № *** по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по скица 394 кв.м., с предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседни имоти с идинтификатори №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.

Сумата се претендира ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.12.2020г., до окончателното плащане. Доколкото се търси срещу ответниците като наследници на съсобственика В.К., то съдът приема, че обезщетението се заявява срещу А.К. и Н.К. – Н.съобразно наследствените им квоти, т.е. при равни права.

Ищецът твърди, че с бащата на ответниците В.Д.К. са съсобственици на горепосочения имот при квоти 5/8 ид.ч. за ищеца и 3/8 ид.ч. за ответника. Сочи, че още през 2014г. В.К. предоставил знанието и съгласието на ищеца ползването на имота на трето за спора лице, като в резултат на това празното дворно място било изравнено, дърветата и хратите в него били отсечени, а теренът бил покрит с чакъл, като в него бил поставен преместваем обект и множество вещи за продан, главно метални домакински и метални стълби, скелета и елементи за тях, подемни устройства, плочки и други. Поддържа, че мястото било използвано за развиване на търговска дейност, поради което било оградено и се заключвало, имало охрана, наблюдение с камери и се пускали кучета, по който начин В.К. осъществил лично ползване на съсобствения им имот и лишил ищеца от правото сам да го ползва по предназначение и съобразно участието си в съсобствеността. Пояснява, че отправил покани до съсобственика си да му заплаща обезщетение в размер на 5280.00 лева месечно за това, че го е лишил да ползва имота, като първата покана му била връчена лично на 06.02.2015г., а втората – чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 вр.ал.1 ГПК на 30.04.2015г. Заявява, че въпреки това обезщетение не му било заплащано. Уточнява, че на 25.08.2020г. В.К. е починал, поради което предявява претенцията си за заплащане на обезщетение на соченото основание срещу неговите дъщери – ответници, в качеството им на наследници на съсобственика. Претендира разноски.

Ответниците не са депозирали писмен отговор. В хода на процеса поддържат становище за неоснователност на претенцията с твърдение, че нито те, нито наследодателят им е ползват имота по начин, препятстващ ищеца сам да го ползва.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Отношенията, свързани с ползването на съсобствена вещ са уредени в ЗС – чл.31-32. Въведено е общото правило, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение, и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като в случай на разногласие общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл.31, ал.1 и чл.32, ал.1 ЗС. Съгласно чл.31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени, от деня на писменото поискване.

Предпоставките за успешното провеждане на така заявения от ищеца иск са: съсобствена вещ, ползването й изцяло само от другия /другите съсобственици и отправяне на покана за заплащане на обезщетение за ползите, от които неползващия собственик е бил лишен. В случай, че след получаване на поканата адресатът й предостави възможност на съсобственика си също да ползва вещта, обезщетение не се дължи, но ако откаже това е задължен да обезщети в пари съсобственика си, който не е могъл поради собственото му поведение да упражнява правото си на ползване на вещта, като част от сложното право на собственост.

В тежест на ищеца е било да установи кумулативното наличие на тези предпоставки, на които основава претенцията си.

По отношение на съсобствеността за процесния имот:

Видно от приложения нотариален акт № 58, том II, рег.№ 24827, дело № 222 от 30.12.2011г. на нотариус С.С., ищецът Н.Г.Д. е бил признат за собственик на основание дарение и наследство на 5/8 ид.ч. от процесния имот. В самия акт е посочено, че дворното място е незастроено, тъй като съществувалите в него по-рано две постройки са били премахнати, за което е бил съставен констативен протокол от 29.09.2011г. на СО – район „Възраждане“, представен пред нотариуса в производството по чл.587 ГПК. От прието удостоверение от 06.04.2017г. на СО – район „Възраждане“, Дирекция „Общински приходи“, и такова от 03.06.2021г., се установява, че останалите 3/8 ид.ч. от имота са били декларирани по реда на ЗМДТ от В.Д.К.. От приложено удостоверение за наследници от 28.08.2020г. се установява, че В.Д.К. е починал на 25.08.2020г. и е оставил за наследници дъщерите си А.В.К. и Н.В.К. – Н.– ответници по делото.

Предвид така събраните доказателства, съдът намира за установено, че към процесния период – 01.01.2016г. – 31.12.2016г., ищецът и наследодателят на ответниците са били съсобственици на процесния имот при заявените в исковата молба квоти – 5/8 ид.ч за Н.Г.Д. и 3/8 ид.ч. за В.Д.К..

По отношение на личното ползване на имота само от В.Д.К.:

За да претендира по съдебен ред обезщетение за лишаване от право на ползване, ищецът е следвало да докаже, че само В.Д.К. е ползвал изцяло дворното място през процесния период и е препятствал достъпа му до него, с което го е лишил от възможността също да ползва имота съобразно обема на правата си в съсобствеността.

В подкрепа на твърдението си ищецът е представил констативен протокол от 27.05.2015г., съставен от служители на СО – район „Възраждане“, които при проверка на място са установили, че имотът се ползва за развиване на търговска дейност, тъй като в него се излагали и предлагали за продан метални стълби – битови и промишлени, скелета и елементи за него, както и подемни устройства. Установено било, че е налице търговски обект, който представлява преместваем обект, за който не е било издавано разрешение, съгласно чл.55 от ЗУТ. Отразено било също, че този обект се ползва от „Т.“ ООД, ЕИК ******, с управители Н. Т.Н.и К.Г. Т..

Така съставения протокол отразява състоянието на имота и ползването му като търговски обект от трето за спора лице към датата на съставянето му, поради което не може да удостовери по безспорен начин, че имотът се е ползвал за развиване на търговска дейност от същия търовец и през 2016г., з който период е заявена претенцията.

Изслушана като свидетел е С.Г.Х., от разпита на която се установява, че от 1946г. живее в съседен на процесния имот парцел, който в дълбочината си граничи с този на ищеца. Изяснява, че този имот е бил собствен на Н. и Васил, като още приживе В.не е допускал до него ищеца Н.Д.. Свидителката заявява, че е присъствала на случай, при който Н.Д. се е опитвал да влезе в дворното място, тъй като му бил възложен ремонт от общината, указанията за който искал да изпълни, но чичо му В.не му разрешил това и го наругал. Посочва, че след смъртта на В.в имота се появил зетя му, съпруг на дъщеря му Н., който разчистил мястото, изрязъл дърветата и направил магазин на открито, в който продавал стълби. Уточнява, че според нея магазинът е на Н. и съпругът й, защото те наемали работници за обекта, с които свидетелката разговаряла постоянно, тъй като имала прозорец към имота, което й ползволявало това, както и поради това, че в имота виждала да идват само Н., съпруга й и В.приживе. Излага наблюдението си, че те са ползвали целия имот („свободно място никога не е имало“), като същият бил ограден с високи ламарини, а откъм улицата – с желязна ограда, която се заключвала, мястото било охраняемо, с нощна охрана, имало шест камери, нощем се пускали кучета. От разпита се установява още, че през 2016г. обектът също функционирал като такъв за продажба на стълби и други дребни неща, което знае не само като съсед, но и защото поддържала контакт с В.К. - пиела кафе с него в имота, който стоял там, защото нямал доверие на продавачката. Свидетелят пояснява още, че в имота има обзаведен като жилище фургон, както и че лично познава Н. Т., съпруг на Н., тъй като когато прокарвал интернет за обекта, кабелът преминал през нейния имот, за което му дала разрешение.

При преценка на показанията на свидетеля, съдът намира, че следва да им даде вяра. Същите са последователни, логични, непротиворечиви. Впечатленията са градени в резултат на непосредствени и трайни наблюдения и лични контакти с лицата, стопанисвали имота. Съдържат детайли, които могат да са резултат само на продължителни, непрекъснати възприятия, постижими само за съсед с добри отношения със съсобственика В.К. и семейството му – дъщеря и зет. Кредитирайки така събраните гласни доказателства, съдът намира за установено, че през 2016г. целият имотът е бил ползван само от съсобственика В.К. по начин, който е изключвал и препятствал възможността другия съсобственик – ищецът Н.Д. също да го ползва в обема от притежаваните права. Това ползване е продължило въпреки отправената покана да се преустанови това поведение и при изявление, че другият съсобственик се е противопоставил на ползаването на мястото за търговски обект и на застрояването му. Доказано в процеса е и обстоятелството, че въпреки отправената покана достъпът на ищеца до имота е бил препятстван именно от В.К., който не му е позволил да влиза в него. Същевременно, за процесния период имотът е бил с поставена висока ограда, оборудван бил с камери за наблюдение и бил охраняван нощем с жива охрана и кучета.

Не бе проведено пълно и главно насрещно доказване на твърдения от ответниците факт, че имотът бил със свободен достъп, тъй като не бил заграден. В тази връзка е бил разпитан свидетеля Г.Х.В., който също е заявил, че обитава съседен имот – през една къща, и често минавал по улицата, от която виждал, че дворното място е разградено и пусто и в него нямало нищо. Тези показания не се кредитират от съда. Същите се опровергават не само от показанията на свидетеля Х., но и от приложения по делото констативен протокол за извършена проверка, както и от експертното заключение по тройната СОЕ. В протокола от извършена от служители на общината проверка е установено, че в имота има търговски обект. При огледа на мястото, макар и 2023г., вещите лица са установили, че в имота все още се предлагат стълби, скелета и други вещи за продан, като са изложени навън и са рекламирани от светещо рекламно пано. Не е логично имотът да се ползва по един и същи начин през 2015г. и през 2023г., но през 2016г. да е би напълно запустял.

Съдът намери възражението на ответниците, че не са ползвали лично имота за ирелевантно. Съгласно разрешението, дадено с ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС личното ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове, като това поведение може да се изразява в непосредствени негови действия по служене с вещта, чрез действия на членове на семейството му или чрез трето лице, на което безвъзмездно я е предоставил. В настоящия случай, се установи от гласните доказателства, че В.К. е предоставил имота за ползване на дъщеря си Н. и нейният съпруг Н., които стопанисвали магазина в него, с което поведение съсобственикът В.К. е оъществил лично ползване на имота по смисъла на тълкувателното решение. Дори и да се приеме, че е предоставил имота на търговско дружество, то не се установи това да е станало възмездно – представения в този смисъл договор от 01.05.2015г. не опровергава извода по начин, който да е безусловен, още повече, че не се доказа плащане на наемна цена от търговското дружество „Т.“ ЕООД.