Решение № 899 от 10.07.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 899 / 10.7.2020г. гр. Перник, 10.07.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 7790 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* – в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между него и „Сити кеш” ООД, с ЕИК: ********* – подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Р.К., срещу М.С.М., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 878.72 лева, от които сумата от 468.42 лева – представлява главница по договор за паричен заем № 98045/29.11.2016 г., сключен между ответника и „Сити кеш” ООД, 27.45 лева – представлява възнаградителна лихва за периода от 13.12.2016 г. до 14.03.2017 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 81.33 лева – представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от 04.01.2017 г. /денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до 02.08.2018 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ/;

168.62 лева – неустойка за периода от 13.12.2016 г. до 14.03.2017 г., начислена за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение и 132.90 лева – неустойка за предсрочна изискуемост, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за паричен заем № 98045/29.11.2016 г., сключен между ответника и дружеството „Сити кеш” ООД. Посочва се, че кредитополучател и кредитодател са договорили параметрите на договора – като в заем на кредитополучателя е отпусната сумата от 500 лева. Кредитът е усвоен на 29.11.2016 г. – деня на сключване на договора, като сумата била получена в брой, което се удостоверявало с подписа на заемополучателя. По договора бил уговорен годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40.08 % годишно и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49.064 % като срокът на кредита бил 15 седмици, считано от датата на усвояване. Съгласно договора седмичната вноска по кредита била в размер на 35.42 лева.

Твърди се, че ответникът заплатил първата вноска по кредита – в размер на 48 лева, но впоследствие прекратил плащанията. В тази връзка ищецът посочва, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост настъпила автоматично. С оглед настъпване на последната на заемополучателя била начислена неустойка за предсрочна изискуемост – в размер на 132.90 лева.

Освен това, доколкото заемополучателят не изпълнил и задължения по договора за кредит за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му, а именно запис на заповед/ безусловна банкова гаранция/ поръчителство на едно или две ФЛ/ първа по ред ипотека/ залог на движима вещ на пазарна стойност поне два пъти всички плащания по кредита, то на същия била начислена и неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 181.20 лева. Посочената неустойка също била разсрочена за срока на договора – по 12.08 лева седмично, с което седмичната вноска по кредита възлизала на общо 47.50 лева.

Излагат се подробни доводи, че заемополучателят бил запознат с всички така посочени условия по кредита – в това число хипотезите на начисляване на съответните неустойки като изрично и безусловно приел същите.

На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени на дружеството ищец чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и приложение към него. Уточнява се, че са направени опити длъжникът ответник да бъде уведомен за цесията, но писмата в тази връзка са се връщали като непотърсени. По тези съображения се прави искане длъжникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба.

На следващо място се посочва, че дори длъжникът да не е получил уведомлението за предсрочна изискуемост, то следва да се приеме, че същата ще настъпи за него с връчване на препис от исковата молба.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

С исковата молба са представени копие на договор за паричен заем № 98045/29.11.2016 г. с погасителен план към него и общи условия, молба за сключване на договор за паричен заем, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, дововор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и приложение № 1 към дововор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г., сключен между „Сити кеш” ООД и

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, пълномощно за съобщаване на цесията от цесионера, два броя уведомителни писма, известия за доставяне. В хода на делото документите: договор за паричен заем № 98045/29.11.2016 г. с погасителен план към него и общи условия, молба за сключване на договор за паричен заем, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити са представени в оригинал.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор особеният представител на ответника – адв. Д.Д. намира предявените искове за процесуално недопустими, евентуално за неоснователни. По отношение на допустимостта на първо място се оспорва активната процесуална легитимация на ищеца като в тази връзка се твърди, че ответникът не е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. Поддържа се, че договорът за цесия е относително недействителен спрямо ответника като се прави възражение срещу възприетото в съдебната практика положение ответникът да се счита уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба на особения му представител.

Обръща се внимание, че последният няма контакт с лицето, поради което и посочената практика не може да се счита за приложима. Същите възражения се поддържат и по отношение на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на претендираните вземания, доколкото последната не е съобщена на длъжника и не може да му бъде съобщена чрез особения представител. Обръща се внимание, че дори да се възприеме, че ответникът бива уведомен за цесията чрез връчване на препис от исковата молба със съдебните книжа, то при всички случаи същият не е бил уведомен за цесията към датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, поради което исковете били недопустими.

По отношение на основателността се твърди, че сумата по кредита не била действително отпусната на ответника. Посочва се и че възнаградителната лихва в размер на 31.29 лева била прекомерна, доколкото възлизала на 40.08 % и в този смисъл била над трикратния размер на законната лихва. В тази връзка се иска уговорката въз основа на която е начислена възнаградителна лихва да бъде прогласена за нищожна.

На следващо място се твърди, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит не е била надлежно съобщена на длъжника, поради което и същата не е настъпила. Оспорват се вземанията за неустойка за предсрочна изискуемост и за неизпълнение на договорно задължение, доколкото се твърди, че последните също били начислени въз основа на неравноправни клаузи.

На последно място се твърди, че процесният договор за кредит е недействителен, доколкото нарушава редица разпоредби на Закона за потребителския кредит и Законът за защита на потребителите. Обръща се внимание и че от представените доказателства не се установява какъв е размерът на претендираната главница, нито какво е погасено с направените от длъжника вноски. Поддържа се и че не ставало ясно от кой момент ищецът счита, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, проведено на 15.06.2020 г., ищецът не се явява и не изпраща представител. Изразява писмено становище за уважване на исковете, оспорва твърденията, изложени в отговора на исковата молба.

Ответникът

М.С.М. се представлява в съдебно заседание от адв. Д.. Последната иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3997/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 5395/2018 г. по описа на РС Перник. Заповедта е връчена на длъжника М.С.М. лично, като в срока по чл. 414 от ГПК последният е депозирал възражение срещу същата.

От представен по делото договор за паричен заем № 98045/29.11.2016 г. и погасителен план към него се установява, че на 29.11.2016 г. между дружеството „Сити кеш” ООД като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 500 лева, срок на кредита 15 седмици – с падеж на първа вноска 06.12.2016 г. и с падеж на последна вноска – 14.03.2017 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 49.064 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.08 % годишно. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 531.29 лева при ежеседмична погасителна вноска в размер на 35.42 лева /последна вноска – 35.41 лева/.

Същевременно видно от погасителния план в датата на сключване на договора за заемополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на задължението му по чл. 8 от договора, а именно задължението му да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора – чрез запис на заповед/ безусловна банкова гаранция/ поръчителство на едно или две ФЛ. Посочената неустойка съгласно чл. 8 от договора възлиза на 181.20 лева, като видно от погасителния план е разсрочена на 15 вноски – по 12.08 лева всяка. Така седмичната вноска по кредита възлиза на 47.50 лева. Съгласно погасителния план всяка вноска погасява 12.08 лева от задължението за неустойка и 35.42 лева от стойността на заема като не е посочена частта от главницата респективно частта от лихвата, която се погасява с всяка вноска.

В чл. 7, ал. 4 от договора е уговорено неплатените задължения по същия да стават автоматично предсрочно изискуеми след забава на четири седмични вноски, без да е необходимо заемателят да уведомява заемодателя за това.

По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/ - основна и допълнителна, от която се установява, че сумата от 500 лева е усвоена на 29.11.2016 г. /датата на сключване на договора/ - като е предадена на заемополучателя в брой, а с полагането на подписа си под договора същият удостоверява, че я е получил. По така отпуснатия му заем ответникът е направил едно плащане в размер на 48 лева. С посочената сума е погасена първата вноска по кредита изцяло – 31.58 лева главница, 3.84 лева – лихва, 12.08 лева – неустойка и частично от втората вноска сумата от 0.50 лева – за неустойка по договора. В тази връзка от заключението по експертизата се установява, че по договора за паричен заем дължими са сумите от 468.42 лева – главница, 27.45 лева – договорна лихва за периода от 07.12.2016 г. до 14.03.2017 г., 168.62 лева – неустойка по чл. 8 от договора, 132.90 лева – неустойка за предсрочна изискуемост. На последно място от експертизата се установява, че обезщетението за забава за перода от 04.01.2017 г. до 02.08.2018 г. е в размер на 73.78 лева.

От заключението по допълнителната експертиза и разясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че обезщетението за забава е начислено единствено върху главницата като не е начислявано такова върху неустойки и възнаградителна лихва. В експертизата е посочено също, че при намаляване на договорната лихва до 30.30 % същата би била в общ размер от 28.25 лева. Относно сумата за неустойка в размер на 181.20 лева вещото лице уточнява, че същата е определена в самия договор за кредит и е фиксирана именна на посочената стойност.