Решение № 1618 от 04.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1618 гр. Варна , 02.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Нина И. Иванова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100502440 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 53495/06.08.2020г. „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Г.в, срещу решение № 3127 от 15.07.2020г., постановено по гр.дело № 18408/2019г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че Е. А. И. , с ЕГН ********** и постоянен адрес с.Разделна, общ.Белослав, обл.Варна, ул. „Крайречна“ №31 не дължи на въззивното дружество сумата от 3936.17 лв., претендирана като цена на начислена със становище за начисление на електрическа енергия от 25.07.2019г. количество електроенергия за периода от 08.03.2017г. до 20.05.2019г., за обект на потребление находящ се в с.Разделна, общ.Белослав, обл.Варна, ул. „Крайречна“ №31, отчитан по абонатен номер 2102402085 и клиентски номер 1100122349, за която сума е издадена фактура № 0105925101/31.07.2019г.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че извършената проверка е в съответствие с действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019г./.

Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното 1 решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Е. А. И. срещу „Енергоразпределение Север” АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3936.17 лв., претендирана като цена на начислена със становище за начисление на електрическа енергия от 25.07.2019г. количество електроенергия за периода от 08.03.2017г. до 20.05.2019г., за обект на потребление находящ се в с.Разделна, общ.Белослав, обл.Варна, ул. „Крайречна“ №31.

Ищецът твърди, че при проверка на текущите си задължения в електронната страница на „ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА“ ЕООД е установил, че има задължение в размер на 3936,17 лева, за обект с абонатен № 2102402085 и клиентски № 1100122349, с адрес на потребление: с.

Разделна, ул. „Крайречна“ № 31. Оспорва дължимостта на претендираната сума. Оспорва доставката на процесното количество ел.енергия. Оспорва спазването на процедурата по съставяне на констативния протокол и извършената смяна на СТИ.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, като изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди, че правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената електрическа енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е уредено в ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.), приети от КЕВР на основание чл. 21, ал.1, т. 9 от ЗЕ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, че ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се в с.Разделна, общ.Белослав, обл.Варна, ул. „Крайречна“ №31, отчитан по абонатен номер 2102402085 и клиентски номер 1100122349.

От представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол № 1105627 се установява, че на 20.05.2019г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на измервателната система в обекта на потребление на ищцата.

Средството за търговско измерване е демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, запечатано и изпратено за проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на ищцата Е. А. И. .

В седмодневен срок от извършване на техническата проверка процесния електромер е изпратен за метрологична проверка в Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Русе. За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №1373/16.07.2019г., в който е отразено, че е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличието на регистрирана енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът 2 съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия. При извършената метрологична проверка не е установено кога е извършена външната намеса в тарифната схема на електромера.

Със становище от 25.07.2019г., изготвено от специалист „ЕК“ при „Електроразпределение Север“ АД, въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка, е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия в размер на 21 212 кВтч, от които 791 кВтч за периода от 08.03.2017г. до 06.04.2017г., 2243 кВтч за периода от 07.04.2017г. до 30.06.2017г., 9630 кВтч за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2018г. и 8548 кВтч за периода от 01.07.2018г. до 20.05.2019г. по клиентския и абонатния номер, водени на ищеца. В същото е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.55 ПИКЕЕ.

По делото липсват доказателства да е извършвано софтуерно прочитане на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на допълнителното количество електроенергия, която да се начисли и периодите за това.

От представен с отговора на исковата молба протокол № 1193938 от 07.03.2017г. се установява, че на същата дата на обекта на потребление на ищцата е монтиран електромер № 1114021162023568 с описани показания по всички визуализирани на екрана тарифи.

Протоколът е съставен и подписан от служители на „Енерго-про Мрежи“ и представител на клиента. Преди монтиране на електромера на обекта на потребление на ищцата, на 02.02.2017г. е съставен протокол за проверка на електромер от „ЕЛЛАБ България“ ООД.

При извършената последваща метрологична проверка на средство за измерване са прочетени тарифа 1 и 2 на електромера. В протокола за проверка на електромер липсват данни за прочитане показанията по невизуализираните тарифи, както и на сумарната тарифа на електромера.

Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е издало фактура № 0105925101 от 31.07.2019г. за сумата от 3936.17 лева, с получател Е. А. И. .

Ищцата е уведомена за извършената проверка, резултатите от същата и за допълнително начисленото и количество ел. енергия с писмо с изх. № 54206/31.07.2019г.

Свидетелят Н.Н. твърди, че е участвал при извършването на проверката на 20.05.2019г. Свидетелят работел в ответното дружество и работата му включвала откриване на технически загуби на ел. енергия. При извършване на рутинна проверка в с.Разделна при едно от таблата, които захранват къщите било установено натрупване на показания в невизуализиран регистър и съставен констативен протокол. След това се обадили на клиентката, показали показанията и тя подписала констативния протокол. Свидетелят съставил констативния протокол, а негова колежка извикала клиента и на свидетеля не му е известно какво е казано на ищцата.

В заключението си вещото лице посочва, че процесният електромер е произведен през 2012г., на 02.02.2017г. е минал последваща метрологична проверка и към датата на проверката – 20.05.2019г. уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия от метрологична гледна точка. Електромерът не е монтиран нов на обекта на потребление на ищцата. Според вещото лице отчетените количества електроенергия в тарифа 1.8.3 са доставени, преминали през измервателната схема на СТИ и регистрирани, но в тарифа, която не се визуализира на дисплея по заводска настройка. По софтуерен път било въздействано на програмата на процесора, при което е въведена още една тарифа, но без да се отразява показанието на дисплея от тази тарифа. Препрограмирането осъществявало прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Не можело да се определи с точност началния момент, в който е препрограмиран електромера, тъй като 3 последният не бил „смарт“ и не бил включен в системата за дистанционен отчет. Не можело също така да се определи през коя част от денонощието е потребявана натрупаната в регистър 1.8.3 електроенергия /л.63-68/.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.

Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.

В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.

От констативния протокол се установява, че в деня на проверката, служители на „Електроразпределение Север“ АД са прочели информацията, записана в невизуализираните регистри, чрез компютър, снабден със специализирана програма и специален четец за ел. енергията, записана в търговските регистри на СТИ.