Определение № 9510 от 29.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9510 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512395 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от името на заявителя „Сити Кеш“ ООД, чрез упълномощения процесуален представител – юрк. П. К., срещу Разпореждане № 152608 от 03.10.2025г., постановено по ч.г.д. № 20251110142582 по описа за 2025г., на Софийски районен съд, гражданско отделение, 156 –ти състав, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу П.Н.Й..

В частната жалба се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, с мотиви, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на правомощията си в рамките на извършваната в заповедно производство проверка.

Изтъква се, че представеният по делото ипотечен акт, установява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя спрямо длъжника по изпълнението. В допълнение, същият установявал съществуването на вземане по договор за заем за претендираните суми.

Поддържа, че вземането произтичало от облигационни отношения между страните, обективирани в самия нотариален акт, който удостоверява размера и изискуемостта на вземането, обезпечено с ипотека.

Сочи, че в хипотезата на чл. 417, т. 3 от ГПК документът за издаване на заповед за незабавно изпълнение е само ипотечният акт и съществуването на претендираното вземане следва да се установи именно от този акт.

С тези съображения, моли за отмяна на оспорвания съдебен акт и издаването на Заповед за незабавно изпълнение, ведно с Изпълнителен лист.

Претендира за присъждането на разноски.

Софийски градски съд, след като се запозна със становището на заявителя и материалите по делото, намери следното:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт. Разгледана по 1 същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, подадено от името на „Сити Кеш“ ООД срещу П.Н.Й. и издаване на изпълнителен лист за следните суми:

15 000 лв. – главница по Договор за паричен заем от 17.05.2019г.;

17750,22 лева, начислена възнаградителна лихва по Договора за паричен заем от 17.05.2019 г. и раздел първи от Нотариален акт от 17.05.2019 г. изцяло;

238,45 лева, начислена неустойка за непредоставяне на обезпечение под формата на поръчителство, разсрочена за заплащане заедно с всяка от погасителните вноски, съгласно чл. 11, ал. 3 от Договора за паричен заем от 17.05.2019 г. и раздел първи от Нотариален акт от 17.05.2019 г., уговорена в общ размер от 15 856,80 лв.;

5437,16 лева , остатък от начислена законна лихва за забава в общ размер на 16 091,16 лв., от които погасена сума в размер на 10654 лв., съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора за паричен заем от 17.05.2019 г. и раздел първи от Нотариален акт от 17.05.2019 г., изчислена считано от 3 дни след падежа на незаплатените погасителни вноски от № 1, с падеж 21.06.2019г. до № 60 – 24.06.2025г., включително, съгласно предоставения Погасителен план към Договора към 17.05.2019 г.;

100 лева – остатък от начислени разходи за събиране на вземането в общ размер на 4800 лв., от които платени 4700 лв. към 24.06.2025 г., съгласно чл.

17, ал. 2 от Договора за паричен заем от 17.05.2019 г. и раздел първи от Нотариален акт от 17.05.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на настоящото заявление до датата на окончателното плащане.

В заявлението е посочено, че документите, от които произтича вземането са Нотариален акт № 106, том II, рег. № 3014, дело № 235 от 2019 г. по описа на Л.Ц., Нотариус с рег. № 029 на НК, с район на действие РС - Видин, вписан в Служба по вписванията – гр. Видин към Агенция по вписванията с вх. рег.

№ 1952 от 17.05.2019 г., акт № 43, том I, дело 953/2019 г.; Договор за паричен заем от 17.05.2019 г., с нотариална заверка на подписите, с рег. № 3013 от 17.05.2019г. на нотариус Л.Ц., с рег. № 029, с район на действие РС - Видин + Погасителен план; Нотариална покана за обявяване на задължение по Договор за паричен заем за предсрочно изискуемо, с нотариално заверен подпис с рег. №18792 от 26.06.2025 г. по описа на С.М., Нотариус с рег. № 785 на НК, РС София, удостоверено предоставянето й за връчване от Частен съдебен изпълнител В.Т., рег. №724, район на действие РСВидин, връчена лично на П.Н.Й. на дата 03.07.2025 г.

За обезпечаване на вземанията по договора за паричен заем е учредена договорна ипотека, обективирана в приложения към заявлението Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 106, том II, рег. № 3014, дело № 235 от 2019 г. по описа на Л.Ц., Нотариус с рег. № 029 на НК, с район на действие РС - Видин, вписан в Служба по вписванията – гр. Видин към Агенция по вписванията с вх. рег. № 1952 от 17.05.2019 г., акт № 43, том I, дело 953/2019 г., в който е посочено, че заемодателят и ипотекарен кредитор "Сити Кеш“ ООД предоставя по начина, посочен в чл. 1 и чл. 4 от Договор за паричен заем от 17.05.2029 г. на заемателя П.Н.Й. заем в размер на 15 000 лева 2 със срок на издължаване 60 месеца при годишен лихвен процент от 40, 08 %, която сума ведно с уговорената лихва в размер на 22 423,20 лева, възлизаща общо на сума в размер на 37 423,20 лева. Посочено е, че заемателят се задължава в срок до 60 месеца да изплати на ипотекарния кредитор цялата дължима сума по следния начин: 20 погасителни вноски в размер на 501 лева всяка, а следващите 40 погасителни вноски- 685,08 лева всяка. За обезпечаване на всяка част от вземането на кредитора е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, описан в нотариалния акт.

В рамките на процедура по чл. 129 ГПК, с Молба от 20.08.2025г., заявителят е конкретизирал, че документът, от който произтича вземането е представеният Договор за паричен заем.

Посочено е още, че по Договора за паричен заем са погасени задължения в общ размер на 37070,02 лв. Посочено е, че при формиране на ГПР са взети предвид единствено главницата и възнаградителната лихва.

Уточнено е още, че от общият размер на законната лихва, претендирана върху цялото забавено вземане в размер на 4580,72 лева е изчислена върху главницата, сумата в размер на 9825,90 лева е изчислена върху договорната лихва и сумата в размер на 1684,54 лева е изчислена върху неустойката.

В чл. 1 от договора е посочено, че заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сума пари /заемна сума/заем съгласно Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители в размер и при условията, посочени в договора. Заемателят се задължава да изплати получения заем, да заплати лихвите и таксите по него и да изпълни всички условия съгласно договора. Посочено е, че заемът се предоставя след учредяване на договореното обезпечение, заплащане на съответните такси и комисионни и изпълнение на всички условия, предвидени в договора.

Съгласно чл. 6 от договора заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 15000 лева, наричана заемна сума /главница/ по начина, описан в договора.

В чл. 6. 1 е договорено, че заемателят възлага на заемодателя, а последният се задължава, в деня на учредяване на първа по ред договорна ипотека върху посочения в чл. 12 недвижим имот, да преведе по банков път сумата в общ размер на 950,72 лева към трето лице, към което друго, трето лице има парични задължения: сумата в размер на 728,75 лева, представляващо парично задължение на трето лице С.Й. към "Сити кеш" ООД; сумата в размер на 221,97 лева, представляващо парично задължение на трето лице С.Й. към "Сити кеш" ООД.

Заемателят възлага на заемодателя да прихване от заемната сума такса за разглеждане на молбата за сключване на договор за заем в размер на 375 лева;

Заемателят възлага на заемодателя да прихване разноските по учредяване на договорната ипотека съгласно чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от договора; заемателят възлага на заемодателя да прихване разноските по сключване на застрахователна полица на имота и след заплащане и прихващане на гореописаните суми, заемодателят ще предаде остатъка от заемната сума с извършване на банков превод по банкова сметка, посочена в договора, в срок до 2 работни дни след като бъде учредена и вписана ипотеката върху недвижимия имот съгласно чл. 9 в съответната Служба по вписванията към 3

Агенция по вписванията и след предоставяне на удостоверение за тежести, от което е видно, че учредената в полза на заемодателя ипотека върху предоставеното обезпечение е първа по ред.

Съгласно чл. 11 Заемателят се задължава в срок до 20 дни, считано от датата на предаване на заемната сума да предостави на заемодателя обезпечение – трето физическо лице – солидарен длъжник, а според ал. 3, при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 15 856,80 лв.

Според чл. 12 от Договора за обезпечаване на задължението за връщане на заема заемателят се задължава да учреди в срок до 23.05.2019г., първа по ред договорна ипотека в полза на заемателя върху собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

С Разпореждане № 152608 от 03.10.2025г., СРС е приел, че представения по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 106, том II, рег. № 3014, нот. дело № 235/2019 г. не може да съставлява документ по чл.

417, т. 3 ГПК, тъй като същият бил подписан за кредитора, но не от негово име, а по неясно пълномощие.

На следващо място, е приел, че заявителят, не желае издаването на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6 ГПК, което би ограничило принципно правата му, а по т. 3, но в самият договор от които произтича вземането липсва удостоверен надлежно щемпел по отношение на положените подписи, като всички клаузи от последния не били възпроизведени в представения нотариален акт, което довело до навъзможност за извършване на надлежна проверка на всички релевантни клаузи и наличието на неравноправни такива.

Приел е, че в процесния случай, се установява наличието на плащания, за които не би могла да бъде извършена преценка, зали е налице надлежно прихващане на изпълнението. Същевременно преценил, че заявителят е направил прихващане на изпълнение с недължими вземания, поради наличието на неравноправни клаузи.

Настоящият съдебен състав не споделя тези правни изводи.

За пълнота: предвид, че именно заявителят се ползва от представените към заявлението документи, то преценката за наличието на надлежно упълномощаване остава извън предметния обхват на проверката, извършвана от съда в рамките на настоящото производство.

Неправилно са и съжденията по повод представения Договор за паричен заем, видимо носещ нотариално удостоверяване на подписите на страните и безспорно представлява документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК.

По същество въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2,т. 2 и т. 3 ГПК съдът има задължението да прецени дали искането /в цялост или частично/ не е в противоречие със закона или добрите нрави, и дали искането не основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление.

Видно от Договора за заем, ГПР по потребителския кредит е изчислен в размер на 48,12%, включващ общите разходи по заема, изразени като годишен процент и изчислени на база отпуснатата главница, годишния лихвен процент 4 и срока на заема.

В глава втора, раздел V на ЗКНИП е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. С оглед изложеното клауза, като уговорената в чл. 11 от процесния договор за потребителски кредит, според която се дължи неустойка при неосигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство се намира в пряко противоречие с преследваната от наднационалното законодателтво и транспонирано в националното цел. С уговорената в договора неустойка 15 856,80 лв., надвишаваща главницата по заема, уговорена за заплащане при разрочено плащане – към всяка от погасителните вноски от № 1-20 – в размер от 387 лв. и към всяка от вноски с № 21-60 – в размер на 202,92 лв. – при главница от 15 000 лв., и обезпечение на вземането под формата на договорна ипотека върху недвижим имот, то допълнително се увеличава размера на задължението на длъжника, с което се заобикаля чл. 43, ал. 1 ЗКНИП, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С клаузата за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.