Решение № 135 от 29.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20225000500154 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 143 от 08.02.2022 г. по гр.д. 2445/2021 г. Окръжен съд П. е осъдил П.Р.Б. със седалище и адрес - град С., бул. „В.“ №*, да заплати на ГЮН. Б. ДЖ. с ЕГН **********, с постоянен адрес в град Х., ул. „**-м.“ №***, със съдебен адрес - град П., ул. „Петко Каравелов“ №**, ет.*, сумата от 20000 лева /двадесет хиляди лева/ като обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за неимуществени вреди, произтекли от неоснователно повдигнато му обвинение по д. п. №*** по описа на IV-то РУ при ОД на МВР - П. за 2013 г., наблюдавано по прок.пр.

№**** по описа на Районна прокуратура - П. за 2013 г., за това, че: за времето 20-21.02.2007 г. в град П. в съучастие със С.С. Д., като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго - С. Д., имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у някого - П.З.Т., че недвижимите имоти, предмет на предварителен договор за покупко-продажба на дата 21.02.2007 г., а именно: апартамент, находящ се в град П., ул. „П.Д.П.“ №**, ет.*, ап.**, ведно с прилежащите му помещения и магазин №**, находящ се в град Х., в сградата 1 на бившия ресторант В., няма да бъдат обременени от продавачите по договора - ГЮН. Б. ДЖ. и С.С. Д. с ипотека и че същите ще бъдат прехвърлени по нотариален ред на купувача по договора - В.П.Т. в срок от 18 дни от подписването на предварителния договор и с това причинил на В.П.Т. имотна вреда в размер на 50000 евро по фиксиран курс на БНБ за едно евро 1,95583 лева, левова равностойност - 97791.50 лева, като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал.

1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, в извършването на което престъпление е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 24.02.2018 г. присъда постановена по внохд № 1943 по описа на Окръжен съд - П., Наказателно отделение за 2017 г., с която присъда е отменена изцяло Присъда № 125/12.04.2017 г. по нохд № 1911 по описа на Районен съд - П., VIII н.с. за 2016 г., ведно със законната лихва от 24.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 50000 лева отхвърля предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като неоснователен, като със същото решение е осъдена П.Р.Б. да заплати на ГЮН.

Б. ДЖ.: сумата от 10 лева /десет лева/ разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от 812 лева /осемстотин и дванадесет лева/ разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск.

Недоволен е останал жалбоподателят – П.Р.Б. (ПРБ), който е внесъл въззивна жалба вх.№ 4011/14.02.2022 г. против посоченото решение в осъдителните му части. Моли да бъде отменено обжалваното решение в обжалваните части и да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли иска или да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се конкретни доводи, свързани с твърдения за недоказаност на иска; несъобразяване от първоинстанционния съд с тълкуването по т. 11 от ТР 3/05 на ОСГК на ВКС; заинтересованост и пристрастност на разпитаните свидетели на ищеца, според които би следвало да бъде отхвърлен иска изцяло. В условията на алтернативност се моли намаляване на размера на присъденото обезщетение, като си сочат аргументи относно несъответствие на присъдения размер на справедливостта и събраните доказателства; разумния срок в който е приключило наказателното производство; прилагане на най-леката мярка за неотклонение „подписка“; че определеното обезщетение не следва да се явява източник на обогатяване и не бива да е в дисхармония със справедливостта.

В отговор на въззивната жалба с вх.№ 8197/28.03.2022 г. ГЮН. Б. ДЖ. чрез адв. Х., АК – П. се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения в подкрепа на отговора си, излага хронологията на наказателното производство в досъдебна и съдебна фази; анализира събраните доказателства пред първоинстанционния съд, като твърди за достоверност на събраните гласни доказателства; сочи на промяна в психическото и здравословното състояние след започване на наказателното 2 производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ответник, засяга част от неблагоприятно за него осъдително първоинстанционно решение, по съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Подадена е искова молба пред Окръжен съд – П. (ПОС) от ГЮН. Б.

ДЖ., в която твърди, че с постановление от 19.09.2013 г. по прок. пр.

№****/13 г. е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години; на 03.01.2014 г. той се явил пред органите на досъдебното производство за снемане на обяснения и за даване на сравнителен материал за изготвяне на графологични експертизи - към този момент заедно със съпругата му живеели и работили в Р.Т. и за явяването им били призовани по телефона малко преди новогодишните празници, като полицаят, който ги призовал ги уведомил, че ако не се явят в първия работен ден на 2014 г. да дадат обяснения ще бъдат обявени за издирване и задържани на границата; на 27.03.2015 г. му била взета мярка за неотклонение „подписка“ и му било повдигнато обвинение за това, че за времето 20.02.2007 г. – 21.02.2007 г. в град П., в съучастие със съпругата му С.С. Д., като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго - С.С. Д., имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у П.З.Т., че недвижимите имоти предмет на предварителен договор за покупкопродажба на дата 21.07.2007 г., а именно: апартамент, находящ се в П., ул.

„П.Д.П.“ №**, ет.*, ап.**, ведно с прилежащите му помещения и магазин №**, находящ се в Х., в сградата на бившия ресторант В., няма да бъдат обременени от продавачите по договора ГЮН. Б. ДЖ. и С.С. Д. с ипотека и че същите ще бъдат прехвърлени по нотариален ред на купувача по договора В.П.Т., в срок от 18 дни от подписването на предварителния договор и с това е причинил на В.П.Т. имотна вреда в размер на 50000 евро по фиксиран курс на БНБ за едно евро - 1,95583 лева, с левова равностойност - 97791.50 лева, като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т.

5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК; на 03.06.2015 г. отново бил призован и се наложило да взема неплатен отпуск за пътуване до П. за предявяване на разследването; на 28.03.2016 г. бил внесен обвинителен акт в Районен съд - П., по който било образувано нохд. № 1991/16 г., по което били проведени 10 открити съдебни заседания, което наложило множество пътувания до Б. и смяна на работата на ищеца, тъй като работодателите му не допускали чести отсъствия; на 12.04.2017 г. била постановена присъда, с която ищецът бил признат за виновен и му било наложено наказание 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок, както и бил уважен предявеният срещу него и съпругата му граждански 3 иск и те били осъдени да заплатят на гражданския ищец В.Т. сумата от 97791,50 лева; срещу присъдата ищецът и съпругата му подали жалба, по която било образувано внохд № 1943 по описа на Окръжен съд - П. за 2017 г., по което били проведени 4 открити съдебни заседания, а на 08.02.2018 г. била постановена присъда № 16, с която ищецът и съпругата му били изцяло оправдани по повдигнатите им и поддържани обвинения; присъдата била обжалвана пред ВКС на РБ, който с решение № 142/10.09.2018 г. я потвърдил изцяло. Ищецът твърдял още, че в резултат на неоснователно повдигнатото му обвинение му били нанесени неимуществени вреди - случилото се го стресирало изключително много, тъй като той винаги е спазвал закона и възможността да лежи в затвора му изглеждала ужасяваща; обтегнали се отношенията в семейството му; променило се отношението на хората към него и много приятели не искали да го виждат, защото считали, че е престъпник; присъдата му причинила огромен шок, не знаел къде се намира и какво се случва, в продължение на около седмица бил в болнични, защото вдигал кръвно; изпитвал срам да каже дори и на най-близките си, че е осъден за измама; въпреки, че в края на 2018 г. бил окончателно оправдан все още имало хора, които отказват да комуникират с него и се е случвало да чува за себе си, че е измамник; все още се опасява, че е възможно да се случи нещо, някой да подаде нова жалба и да го осъди; страхува се когато се прибира в Б. или се обади непознат номер, че може отново да го търсят за нещо - да го съдят и да продължи същият кошмар; за периода 2013 г. - 2018 г. за него всичко било постоянно напрежение и не можел да повярва, че е възможно без да е виновен да му повдигнат обвинение и да му се налага да ходи всеки месец на дело, а още по-невероятно му изглеждало, че е възможно да бъде осъден както и това, че едни и същи искания отправяни до полицията, прокуратурата и районния съд в продължение на 2-3 години били уважени едва от окръжния съд, с оглед на което за така причинените му вреди ищецът поискал съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 50000 лева ведно със законната лихва от 24.09.2018 г. до окончателното му изплащане. Окръжният съд е квалифицирал претенцията като иск с правно основание чл. 2, ал. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответникът ПРБ е признал иска по основание, но намирал размера му за силно завишен, защото ангажираните от ищеца доказателства се явявали недостатъчни за установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди; наказателното производство в процесния случай е протекло в напълно разумен срок, а срещу ищеца е взета най-леката възможна мярка за неотклонение - „подписка“.

Първостепенният съд, след като е обсъдил твърденията и доводите на страните, както и признанието на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е намерил следното: едно от основните начала на КРБ е това регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна уредба на 4 отговорността на държавата се съдържа в ЗОДОВ. В конкретния случай се претендирало присъждане на обезщетение за вреди от неоснователно повдигнато обвинение, което право произтича от чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като за възникването му трябвало да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигане на обвинение в извършване на престъпление и оправдаване на лицето, съответно прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; вреда; причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото обвинение от правозащитните органи и вредоносния резултат, като отговорността на държавата е безвиновна. Не се спорило, а и видно от приложеното за послужване по делото нохд № 1991 по описа на Районен съд П., VIII н.с. за 2016 г. и от останалите събрани по делото писмени доказателства било, че с постановление от 19.09.2013 г. на прокурор при Районна прокуратура - П. е било образувано досъдебно производство №*** по описа на IV-то РУ при ОД на МВР - П. за 2013 г., наблюдавано по прок.пр.