Определение № 2200 от 21.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2200 гр. Пловдив, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502376 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Х. П. Т., ЕГН ********** против Определение № 206 от 19.06.2023г., постановено по гр. д. №168/2023г. на Районен съдПървомай, с което е върната исковата молба на Х. П. Т., в частта, в която са предявени искове срещу Национално бюро за правна помощ за признаване недължимостта на следните суми: 230 лв., представляваща разноски по изп. д. № 20227280404629 по описа на ЧСИ Дияна Колева с район на действие ОС Велико Търново, 285,81 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, и 50,01 лв. – публични държавни вземания, както и срещу Районен съд Карлово за признаване недължимостта на сумата от 168,50 лв., представляваща такси по Тарифата към ЗЧСИ по изп. д. № 20177280400433 по описа на ЧСИ Дияна Колева с район на действие ОС Велико Търново и е прекратено производството по гражданско дело № 168 по описа за 2023 г. на Районен съд- Първомай в тази част. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Х. П. Т., с която са предявени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 ГПК срещу Национално бюро за правна помощ за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми: 200 лв. – разноски за оказана правна помощ, 230 лв.

– разноски по изпълнителното производство, 285,81 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, и 50,01 лв. – публични държавни вземания, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 20227280404629 по описа на ЧСИ Дияна Колева с район на действие 1

ОС Велико Търново въз основа на издаден изпълнителен лист от 14.12.2016 г. по НОХД № 218/2016 г. по описа на РС Карлово, както и срещу Районен съд Карлово за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми: 10 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителни листове, и 168,50 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 20177280400433 по описа на ЧСИ Дияна Колева с район на действие ОС Велико Търново въз основа на издаден изпълнителен лист от 25.04.2017 г. по НОХД № 218/2016 г. по описа на РС Карлово. С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е приел, че сумите, представляващи разноски по изпълнението, начислени на ищеца като длъжник по изпълнителното дело, не са част от изпълняемото право, чийто предметни предели са установени с изпълнителния лист. Въпросът за тяхната дължимост от длъжника се разрешава в изпълнителното производство, съобразно правилата на чл. 79 ГПК, като срещу възложените му разноски по изпълнението длъжникът може да се защити чрез обжалване на акта, с който са начислени разноските, по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. По така изложените съображения съдът е приел, че тези вземания не са част от изпълняемото право, обективирано в изпълнителния лист и длъжникът може да се защити срещу принудителното им събиране по друг ред, то ищецът няма правен интерес от установяване недължимостта на тези суми, представляващи разноски и такси по изпълнителното дело.

Така постановеното определение е правилно.

Предмет на делото са отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК, с които се оспорват вземанията по изпълнителното основание. Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК. Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК като форма за искова защита на длъжника срещу изпълнението е несъществуването на изпълняемото право на кредитора, облечено в изпълнителен титул, по който е започнало принудителното му изпълнение, по причини, настъпили след приключване на производството, в което е издаден акта, който се изпълнява. Разноските и таксите по изпълнението не са част от предметния обхват на иска по чл. 439 ГПК. Процесуалният ред за оспорването и установяването, че разноските и таксите по изпълнението не се дължат, е друг.

Поради това обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи изцяло на потвърждаване.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 206/19.06.2023 г., постановено по гр. д.

№168/2023 г. на Районен съд- Първомай.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3