Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 02.07.2026, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно гражданско дело 213/2026
Вид
Решение № 92
Подписан
02.07.2026
Състав
Люба Стоянова Стоилкова, Теодора Василева Василева, Кремена Иванова Краева

Цитирани разпоредби

  • чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.218, ал.2 · Закон за съдебната власт
  • чл.229 · Закон за съдебната власт

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Силистра, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20263400500213 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, предявена от РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - Силистра, против Решение № 83/06.02.2026г. постановено от Районен съдСилистра по гр.д. № 533/2025г.

Счита, че решението на PC Силистра е изцяло неправилно, поради което моли въззивния съд да постанови решение, с което да го отмени и вместо това да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Излага следните доводи:

Действително, месечното възнаграждение на младшите прокурори, респ. на прокурорите в районните прокуратури, се изплащат чрез съответната прокуратура, където лицето заема длъжността „младши прокурор''/“прокурор", но задължението за изплащане на определен размер на възнаграждение е различно от задължението за определяне размера на това възнаграждение. Задължението за определяне размера на възнаграждението законово е регламентирано и възложено на ВСС като административен орган, който има правомощията да определя и актуализира възнагражденията за съответните магистратски длъжности средствата, за които се осигуряват от бюджета на съдебната власт. С оглед на това, право на ищеца е да се позове на незаконосъобразността тези актовете издадени от ВСС във връзка с упражняване на тези правомощия и разполага с възможността да ги атакува по реда на АПК.

От това следва, че РП-Силистра не е надлежен ответник по спора. Изпълнила е задължението си да заплати на жалбоподателя определеното възнаграждение, посочено в Таблица № 1.

Административните ръководители на отделните прокуратури нямат вменено им със 1 закон задължение да проследяват размера на средното месечно възнаграждение на заетите лица в бюджетната сфера, респективно, да определят самостоятелно размер на основното месечно възнаграждение на прокурорите в районните прокуратури.

С оглед на това, счита, че представените с исковата молба доказателства и изложените аргументи не обосновават извод за основателност на исковите претенции по основание и размер.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Я. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

София, ж.к. „Люлин" №229, вх. А, ет. 3, ап.12, чрез процесуалния си представител адв. С. В.

Н. от Софийската адвокатска колегия- ищец в първоинстанционното производство- е подал отговор, с който, оспорва изцяло предявената жалба, като счита същата за допустима, но неоснователна. Изказва несъгласието си с основния аргумент, изложен във въззивната жалба, а именно, че РП-Силистра не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове, и във връзка с това излага своите контрааргументи. Счита, че безспорно негов работодател и надлежна страна по предявените искове е РП-Силистра и тъй като минималният размер на възнаграждението на младшите прокурори е нормативно регламентиран, а заплатеното му възнаграждение не съответства на този размер, то правилно районният съд е уважил исковите му претенции. В подкрепа на тезата си се позовава на практика на ВКС.

Предвид на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите подадената от РП - Силистра въззивна жалба, като неоснователна и недоказана, и да потвърдите обжалваното Решение №83/06.02.2026 г. на Районен съд - Силистра по гр.д. №533/2025 г., като ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Моли да му се присъди адвокатско възнаграждение пред втора инстанция за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето („друг юрист) от Закона за адвокатурата (договорът е представен в рамките на първоинстанционното производство и касае всички инстанции),в размер на 560.54 евро.

С обжалваното съдебно решение Районен съд-Силистра:

Осъжда Районна прокуратура гр.Силистра да заплати на Я. Д. П. с ЕГН:**********, сумата от 6016,24 лева /3076 /Три хиляди и седемдесет и шест/ евро/, представляваща разлика в основното му трудово възнаграждение за длъжност за месеците от април до декември на 2022 година, в едно със законната лихва върху нея считано от 01.04.2025 година до окончателното и изплащане.

Осъжда Районна прокуратура гр.Силистра да заплати на Я. Д. П. с ЕГН:**********, сумата от 1946, 91лева /995,44 /Деветстотин деветдесет и пет евро и и четиридесет и четири евроцента/ евро/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение до 01.04.2025 година.

Осъжда Районна прокуратура гр.Силистра да заплати да заплати по сметка на Силистренския районен съд сумата от 265,12 /Двеста шестдесет и пет евро и дванадесет цента/ представляващи държавна такса и хонорар на вещо лице.

Осъжда Районна прокуратура гр.Силистра да заплати да заплати на адвокат С. В. Н. с личен №1600801110, сумата от 240 /Двеста и четиридесет/ евро, представляваща хонорар за оказана правна помощ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен 2 акт, при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Пред районния съд са предявени искови претенции с правно основание 128, ал.1 от КТ във връзка с чл.229 от ЗСВ, чл.218, ал.2 от ЗСВ и чл.86 от ЗЗД, които са уважени изцяло.

Няма спор между страните относно правилността на дадената от съда правна квалификация на иска и фактическата обстановка по делото. Изложените от районния съд мотиви съответстват на събраните по делото доказателства и нормативната уредба, касаеща правоотношенето между страните. Предвид на това, ОС препраща към тях на основание чл.

272 от ГПК.

Вече е установена трайна и безпротиворечива съдебна практика / Определение №772/18.02.2025г. на ВКС по гр.д.№ 1351/2024г.;Определение №2766/30.05.2025г. на ВКС по гр.д.№ 11/2025г.; Решение № 747/11.12.2025г. по гр.д.№ 11/25 г. по описа на ВКС, както и сочената в писмените бележки на Я.П./, че процесното правоотношение е трудово, с оглед на което споровете се разглеждат по реда на КТ, който регламентира специална процесуална правоспособност на работодателя -§1,т.1 от КТ. Безспорен факт е, че работодател на ищеца се явява РП-Силистра, поради което правилно искът е насочен спрямо този ответник. С оглед на това, неоснователно се явява направеното в жалбата възражение за липса на пасивна легитимация.

В тази връзка, неоснователно е и възражението, че ищецът следва да търси правата си по реда на обжалване по АПК. И по този въпрос е налице утвърдена практика, че редът за претендиране на възнаграждението е този, установен в КТ.

Безспорен е и факта, че определеното и заплатено възнаграждение на Я.П. за процесния период не съответства на нормативно установения размер, поради което правилно РС е уважил претенциите му. Решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора, жалбоподателят дължи на процесуалния представител на Я.П. сумата от 560 евро – възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.

По тези съображения, Окръжен съд-Силистра

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83/06.02.2026г., постановено от Районен съд - Силистра по гр.д. № 533/2025г.

ОСЪЖДА Районна Прокуратура –Силистра да заплати на адв.С. В. Н. от АК-София сумата от 560/петстотин и шестдесет/ евро- възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ в полза на Я.П. по в.гр.д.№ 213/2026г. по описа на ОС-Силистра.

3

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4