Решение № 285 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. А.а

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100604298 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 13.03.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 6988/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав, подсъдимият А. Е. И. е признат за виновен в това, че на 20.01.2018 г. около 11:30 часа в апартамент № 6, находящ се в гр. София, район „Панчарево“, вилно селище „Бели вал“, ул. ****, като бутал в гърдите и нанесъл удар със стъклена ваза върху лявата ръка, както и като излял горещ чай върху врата и гърба на Д. М. А., му причинил травматични увреждания: контузия с подкожен хематом – травматичен оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан, в основата на втори, трети и четвърти пръсти, включително дланно-фалангеалната става на трети пръст, с дълбоко охлузване в централната част на хематома, както и повърхностно изгаряне на кожата I-ва степен с еритем, с характерна форма по задната повърхност в долната трета на шията, разширяваща се към горната част на гърба, на обща площ с размер 13/5-18,5 см, а също и контузии с кръвонасядания на ограничена площ в лявата и дясна половини на гръдния кош, под гръдното зърно, които увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, платима в полза на държавата и по сметка на СРС.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. А. И. е осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: сумата от 12 (дванадесет) лева на частния тъжител Д. А., представляваща заплатена държавна такса, и сумата от 1 138,74 (хиляда сто тридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) лева по сметка на СРС, представляваща разноски за възнаграждения на вещи лица и превод на съдебни книжа.

1

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили жалби и допълнение към тях от подс. А. И. чрез защитника му, с които се оспорва нейната правилност.

Прави се искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нова оправдателна присъда по отношение на подсъдимия. Алтернативно се иска прилагане на института на реторсията по смисъла на чл. 130, ал. 3 от НК.

В хода на съдебните прения защитникът на подс. А. И. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда като необоснована, незаконосъобразна и постановена при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Излага конкретни съображения, че инициатор на конфликта е бил частния тъжител. Прави искане за присъждане на разноски.

Повереникът на частния тъжител Д. А. моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна. Поддържа, че по делото са събрани доказателства, които са изцяло в подкрепа на изложената в частната тъжба фактическа обстановка. Оспорва обясненията на подс. А. И. и показанията на св. Т. И., дадени в хода на въззивното съдебно следствие, както и приобщения по делото видеозапис, за което излага конкретни съображения.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА в частта относно искането за прилагане на института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК.

Първоинстанционната присъда е постановена при частично неправилно приета фактическа обстановка, което се дължи на неправилна оценка и анализ на част от събраните по делото доказателства и непълнота на доказателствения материал, което беше преодоляно от въззивната инстанция. Въз основа на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал, допълнен със събраните във въззивното производство доказателствени източници (обясненията на подс. А. И., показанията на св. Т. И. и видео-техническа експертиза с обект представен от св. И. оптичен носител, съдържащ видеозапис от разглежданите събития), настоящата инстанция прие за установена следната фактическа обстановка.

Подсъдимият А. Е. И. е роден на **** г. в гр. Свищов, българин, български гражданин, със средно образование, женен, трудово ангажиран, неосъждан.

С решение от 07.09.2017 г., постановено по бр. д. № 596/3017 г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп, 3-ти състав, бракът между св. Т. И. и частния тъжител Д. А. бил прекратен и упражняването на родителските права спрямо малолетното им дете М.

А.а било предоставено на майката, а за тъжителя бил определен режим на лични отношения с детето.

След това св. Т. И. сключила брак с подс. А. И., като заедно с детето М. А.а живеели в жилище, находящо се в гр. София, район „Панчарево“, вилно селище „Бели вал“, ул. ****, апартамент № 6. Между ЧТ Д. А. и св. Т. И. имало конфликти по отношение на изпълнението на определения му режим на лични отношения с дъщеря им, като св. И. настоявала режимът да бъде осъществяван в жилището, а тъжителят искал да взима детето със себе си.

2

На 20.01.2018 г. преди обяд ЧТ Д. А., придружен от св. Б.К., с която съжителствал на семейни начала, отишъл в дома на св. Т. И. и подс. А. И., за да упражни режима на лични отношения с двегодишната му дъщеря. ЧТ А. позвънил на вратата на апартамента и поискал да вземе дъщеря си, но св. Т. И. му обяснила, че не може да взима детето и ако иска да го види, трябва да влезе вътре. Тъжителят влязъл, а св. К. останала отвън. В апартамента по това време били и свидетелите Е. Л. и С.В. – приятели на подсъдимия и св. И., с които няколко дни по-рано се разбрали да гледат заедно по телевизията тенис турнир. Те седели на диван, разделящ холната от кухненската част на всекидневната, като били с гръб към кухненската част.

Около 11:30 часа подс. А. И. и ЧТ Д. А. се скарали. Конфликтът ескалирал и в един момент подс. И. започнал да бута в гърдите тъжителя, нанесъл му удар със стъклена ваза върху лявата ръка и излял горещ чай върху врата и гърба му. Държейки детето си в дясната ръка, ЧТ Д. А. изритал с десния си крак подсъдимия по задните части, след което с лявата си ръка го хванал за врата и го избутал до хладилника, където ударил главата на подсъдимия в дървената му рамка. Св. Т. И. се намесила, заставайки между двамата мъже, като започнала да избутва тъжителя, който в този момент й ударил шамар. Детето се разстроило и започнало да плаче и св. И. го взела от ръцете на тъжителя, за да го успокои. Свидетелите Е. Л. и С.В. станали от дивана и се приближили към подсъдимия и тъжителя, които вече преустановили конфликта между тях. Тъжителят показал мокрото петно по ризата си от излятата във врата му гореща течност на св. Е. Л., след което отишъл на терасата на апартамента. Подс. А. И. го последвал, но тъжителят затворил вратата на терасата, затискайки лявата длан на подсъдимия.

ЧТ Д. А. подал сигнал на спешен телефон 112, като съобщил, че след като отишъл да вземе дъщеря си в дома на бившата си съпруга Т. И. заварил и други хора в апартамента, бил провокиран, нападнат, със залят врат, заключен на терасата и по този начин възпрепятстван да си тръгне. Тъжителят се обадил и на приятелката си Б.К. и й казал, че е нападнат и е сигнализирал на телефон 112.

Подс. А. И. също се обадил на спешен телефон 112, като провел три последователни разговора с оператор, съобщавайки, че иска да бъде изпратен полицейски екип и линейка, тъй като бившият съпруг на жена му е упражнил домашно насилие, както и че го е наранил в ставата и пръста на лявата ръка, която кървяла.

Подсъдимият казал също, че бившият съпруг се самонаранява, като хапел ръката си, блъскал си носа и си поставял ръцете под гореща вода, с цел да обвини него след това.

След като на мястото на инцидента пристигнали полицейски и медицински екипи, подс. А. И. бил прегледан, като бил издаден фиш за спешна медицинска помощ, в който било отразено, че са ударени главата и ръката му.

ЧТ Д. А. си тръгнал, като отказал да бъде прегледан от медицинските лица.

Състоянието му било възприето непосредствено от св. Б.К., която го чакала отвън и била обезпокоена от чуващите се зад вратата на апартамента викове. Свидетелката видяла, че гърбът на тъжителя е мокър, а по ръката му имало кръв. Той й обяснил, че подсъдимият го провокирал, но тъй като не отговорил на провокацията, подсъдимият го ударил с тежък предмет по ръката, след което го залял с горещ чай.

На 22.01.2018 г. подс. А. И. бил прегледан от съдебен медик, на когото съобщил, че на 20.01.2018 г. около 12:00 часа в дома му бил нападнат от познат мъж.

Съгласно издаденото съдебно-медицинско удостоверение подс. А. И. е получил следните травматични увреждания: контузия на главата в дясно, тилно, с оток и контузия на лява длан, с охлузване и оток на трета дланно-фалангеална става. Тези наранявания се дължат на действието на твърди, тъпи предмети и получаването им може да се обясни по време и начин със съобщеното от пострадалия. Установените 3 увреждания в съвкупност са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На 23.01.2018 г. ЧТ Д. А. също бил прегледан от съдебен медик, на който съобщил за случилото се и му било издадено съдебномедицинско удостоверение. От заключенията на изготвените основна и допълнителна съдебно-медицински експертизи се установява, че при извършения преглед на тъжителя са констатирани следните травматични увреждания: контузия с подкожен хематом-травматичен оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан, в основата на втори, трети и четвърти пръсти, включително дланно-фалангеалната става на трети пръст, с дълбоко охлузване в централната част на хематома, както и повърхностно изгаряне на кожата Iва степен с еритем, с характерна форма по задната повърхност в долната трета на шията, разширяваща се към горната част на гърба, на обща площ с размери 13/5-8,5 см., а също и контузии с кръвонасядания на ограничена площ в лявата и дясна половини на гръдния кош, под гръдното зърно. Установените увреждания са причинили на тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Фактическата обстановка, възприета от въззивния съд, се различава от тази, приета за установена от първоинстанционния, по отношение на нанесените от страна на ЧТ Д. А. травматични увреждания спрямо подс. А. И., след като самият той е бил обект на нападение. Тези различни фактически положения настоящата инстанция прие за установени въз основа на обясненията на подс. А. И., показанията на свидетелите Т.

И., Е. Е. и С.В., експертните заключения на изготвените по делото съдебно-техническа и видео-техническа експертизи и приобщените медицински документи: съдебномедицинско удостоверение № Ж-5/2018 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 20.01.2018 г. и фиш за спешна медицинска помощ от 20.01.2018 г.

За да възприеме описаната фактическа обстановка, въззивната инстанция направи самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и достигна до различни доказателствени изводи от тези на районния съд, като даде вяра, макар и частично, на доказателствени източници, чиято достоверност районният съд е отрекъл – показанията на свидетелите Е. Е. и С.В., подкрепени пред въззивната инстанция от заявеното от св. Т. И. и подс. А. И. и заключението на видео-техническата експертиза.

Налице са две основни групи свидетелски показания, формирани според близките отношения с едната или другата страна в спора като обяснимо те пресъздават случилото се, описвайки неправомерните действия на противната страна, омаловажавайки и дори спестявайки тези на сочещата ги страна. Независимо от това при съпоставка на свидетелските показания с приложените по делото писмени доказателства се установяват посочените фактически положения.