Решение № 69 от 02.03.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. К., 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20215510102557 по описа за 2021 година

Производството е по иск за делба и е във втората си фаза след допускането на делбата.

По реда на чл.346 от ГПК съдът е сезиран с претенции по чл.12 ал.1 и чл.12 ал.2 от ЗН от страна на ответницата Т.Х. чрез процесуалния й представител адв.Кр.Г.. В подадената в с.з. писмена молба се излагат подробни твърдения за направени от нея подобрения в допуснатия до делба имот в с.В. общ.П.Б..

На база на така направените подобрения и поради обстоятелството, че тя не била възнаградена по друг начин от наследодателя, ответницата претендира като компенсация за приноса й в увеличението на наследствената маса, да получи в собственост имота в с.В.. Алтернативно, ако не й бъде признато правото по чл.12 ал.2 от ЗН, ответницата Х. претендира да й бъдат присъдени извършените от нея подобрения в имота на стойност 28 000 лв. В края на молбата си прави също искане, при извършването на делбата недвижимият имот в с.В. да се постави в неин дял и собственост.

Срещу така направените претенции на ответницата, ищците К.И.И. и М.И.И. чрез процесуалния си представител адв.Н.М. правят възражение за погасителна давност по претенциите на ответницата за стойността на извършените подобрения, което мотивират с обстоятелството, че ответницата имала качеството на съпруга едва от м.декември 2018г., а преди това, макар да съжителствала с наследодателя И. И., тя имала качеството на трето лице по отношение на извършваните подобрения, които били извършени най-късно до 2010г., съответно откогато е започнала да тече и давността за евентуална нейна претенция за извършени подобрения.

В хода на производството бяха събрани гласни доказателства, бяха приети писмени такива и бяха допуснати, изготвени, докладвани и приети две съдебни експертизи.

От така събраните доказателства се установява следното:

От показанията на св.Ш.Ю. става ясно, че той имал строителни познания и 1 екип от около 5 човека, с които извършвали строителни услуги. Той разказва, че в допуснатия до делба селски имот в с.В. са извършени множество подобрения: свидетелят говори за възстановяване на покрива, за мазилки вътре, за зидарии, за измазване отвътре и отвън; за терасиране на двора; за направа на ограда от запад на къщата; за направа на навес от западната страна на къщата, за покрив на навеса и нещо като гараж; изградена била тераса, плоча на горния етаж, терасата се получила над празното пространство пред стълбището; облекли построеното с гранитогрес; конструкцията била бетонна, а над нея направили дървена конструкция с керемиди; кирпичената стена на къщата била досъборена и направена с бетон и тухли; получило се помещение като изба; теракот бил реден в банята, ламиниран паркет - в хола, в антрето също теракот; в лятната кухня била направена зидария, измазване отвътре и отвън, монтиране на две врати, голяма и малка, смяна на прозореца с ПВЦ; в антрето бил поставен теракот; от запад на двора свидетеля направил тухлена ограда от бетонови блокчета.

Според свидетеля Ш.Ю. работата продължила няколко години. Началото той отнася към 2005 година, откакто се е запознал с тях, а към края на есента на 2007г. било направено последното плащане към него. Свидетелят не си спомня дали са правени ремонти през 2008 година. По думите на свидетеля „Изплащането ставаше на няколко етапа”. Сава ясно, че описаните подобрения са извършвани поетапно, съответно са заплащани поетапно. За две от плащанията свидетелят си спомня, че ответницата Т.Х. давала на И. И. плик, с който той от своя страна плащал на свидетеля. Това според свидетеля били по-големите плащания – от 5000 и 4800лв. За останалите плащания свидетелят няма спомен. С част от парите свидетелят бил купувал строителни материали.

Св.Ш.Ю. още си спомня: „Т. споделяше, че ще тегли кредит”, както и че преди ремонта къщата не била обитаема, била полусъборена, а докато течал ремонта, И. и Т. пътували от К.. Свидетелят посочва местоработата на И. И. към онзи момент – завод „******”.

От показанията на свидетелката Т.Н. се установява, че тя живее наблизо до имота в с.В.: „на *** метра сме”; познава Т. от много години. През 20022003г. купили стара къща на главната улица на центъра на селото, която била пред събаряне. Дълго време я правили и много труд и средства вложили в нея. На къщата работил свидетеля Ш.. Така жилището станало като ново, обзаведено съвременно, имало хладилници, дивани, перални, всичко необходимо, теракоти, ламинати, килими, имало пълно обзавеждане, прибори за хранене, чаши, чинии. Свидетелката не помни точно кога е приключил ремонта, но според нея е приключил преди повече от 10 години и още тогава И. и Т. са се преместили да живеят постоянно в имота в с.В. – „Те живееха там, правиха я за тях, да си карат там старините.”

След това свидетелката осветлява здравословното състояние на общия наследодател И. – той бил в началото здравословно добре, но след това започнало да се влошава състоянието му. Имал кръвно, движел се трудно, трудно се качвал в колата. Съпругът на свидетелката бил фелдшер, на когото са се обаждали във връзка със здравословните проблеми на И..

Свидетелката заявява, че през последните години Т. много се е грижела за И..

Свидетелката не познава децата на И. – ищците.

От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.П.Р. става ясно, че двата, допуснати до делба имота са неподеляеми: селският имот няма лице, за да бъдат образувани два 2 самостоятелни имота; апартаментът също не отговаря на изискванията за образуване на две самостоятелни жилища.

За селския имот в с.В. вещото лице посочва средна пазарна цена от 21900лв. в това число и дворното място. Подобренията в този имот вещото лице оценява на 19782,96лв. Близките стойности на тези две величини вещото лице обяснява така: „Това значи нерационално вложени средства. Пазарът в това село не е голям. Можеш да вложиш много средства, но това не означава, че ще ги възвърнеш”.

Посочената от вещото лице инж.Р. средна пазарна цена от 21900лв. включва в себе си извършените подобрения. Средната пазарна цена на имота без подобренията вещото лице определя на 13770лв. в това число и дворното място. Следователно сторените подобрения са увеличили пазарната стойност на имота от 13770лв. на 21900лв., или с 8 130лв. С толкова е нараснала средната пазарна цена на имота вследствие направени в него подобрения за 19 782,96лв.

От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И.Н. е видно, че движимите вещи, намиращи се в имота в с.В., общо четиридесет и една на брой, са на обща стойност 4859 лв., а движимите вещи, намиращи се в апартамента в К., общо четири, са на стойност 1200лв.

Съдът съобразява обстоятелството, че за четирите вещи, намиращи се в апартамента в гр.К. ответницата Х. представи писмени доказателства, удостоверяващи нейната собственост върху тях – те са придобити на нейно име преди сключването на брака, следователно са нейна лична собственост и не попаднат в предмета на делбата на наследеното от И. И. имущество. За тях съдът не дължи произнасяне.

Съдът отделя специално внимание на представената от ответницата Т.Х. банкова спестовна книжка, представена в две части. С нея се доказва, че ответницата Х. е получила и притежавала сумата от 5000лв. Тя е постъпила в банковата й сметка на 28.05.2008г. На същия ден ответницата е изтеглила сумата от 4980лв. (4950 + 30 лв.) и е разполагала с тази сума в брой. Банковия спестовен влог показва движение още четири години - до 2012 година. В този период притежание на суми, по-големи от 125 лева банковата сметка не потвърждава.

При така събраните доказателства и установени факти съдът прави следните правни изводи и разсъждения.

Общият наследодател И. И. и ответницата Т. Х. са били във фактическо съжителство от 2002-2003г, видно от показанията на св.Н.. В периода на тяхното фактическо съжителство са били извършени подобрения в притежавания от по-рано селски имот на И. в с.В.. Всички или почти всички подобрения физически са извършени от св.Ш.Ю. в периода от 2005-та до края на 2007 година, видно от показанията на този свидетел. Докато са правени подобренията, И. и Х. са живели в гр.К. и са пътували до с.В..

Според св.Н. те са се преместили в с.В. преди повече от десет години, когато са обзавели имота си с всичко необходимо за живеене. На *****г. И. и Х. сключват граждански брак, при което ответницата придобива качеството на съпруга, прибавяйки фамилното име на съпруга си към своето фамилно име, и от този момент става евентуален негов наследник, какъвто статут до този момент тя не е имала.

Няма точни данни за това кога здравословното състояние на И. се е влошило – дали преди сключването на брака или след тази дата, но на ******г., малко 3 повече от година след сключването на брака той умира, оставяйки като наследници своите синове-ищците и своята съпруга-ответницата Х..

От проследяването на тази хронология на събитията е видно, че подобренията, извършени в селския имот в с.В. са извършени в период, в който ответницата Х. е била само Х. и не е била съпруга на общия наследодател И. И.. Следователно към онзи момент тя е имала качеството на трето лице по отношение на неговите имоти, а не на съпруга и евентуален наследник.

Правата на подобрителя на чужд имот са уредени в чл.73 и 74 от ЗС.

Добросъвестния подобрител е този, който има съзнанието, че подобрява свой собствен имот без да знае, че по някаква причина имотът не е негов.

Недобросъвестен подобрител е този, който подобрява чужд имот със съзнанието, че имотът е чужд за него, а не негов. Във втората хипотеза се намира ответницата, защото тя знае, че имотът е собственост само на И. И..

Недобросъвестният подобрител има право на по-малката от двете суми измежду сумата на направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения – чл.74 ал.1 от ЗС, а ако собственикът е знаел и не е се е противопоставил на извършването им, то подобрителят има правата по чл.72 от ЗС – така разпорежда чл.74 ал.2 от ЗС. В конкретния случай всички подобрения в имота на И. са оценени от вещото лице на 19 782,96лв., а сумата, с която се е увеличила пазарната стойност на имота вследствие на тези подобрения е 8 130лв., която е разликата между 21900лв. и 13770лв.

Страните не спорят, че подобренията в имота са правени по време на фактическото съжителство на И. и Х., а не по време на брака им. Тук същественият за спора въпрос, на който трябва да се даде отговор е: дали важи принципа за общност върху извършените подобрения поради простия факт на съжителството на И. и Х.. Положителният отговор на този въпрос би освободил съда от задължението да изследва и определя точния принос на всеки от двамата в тези подобрения. Съдът приема, че принципът за общност, който важи за съпрузите при придобиването на вещни права по възмезден начин по време на брака, не важи за несъпрузите фактически съжителите – това е така по аргумент от чл.4 ал.1 от СК и аргумент от обратното основание на чл.21 ал.1 от СК, въвеждащ оборимата презумпция за възникване на СИО.

По изключение, до правно положение, наподобяващо последиците от този принцип би могло да се стигне само ако съжителите подобряваха свой общ, закупен при равни дялове имот, с общи средства. В случая обаче имотът в с.В. е собственост само на наследодателя И. – придобит е от него на 13.10.2000г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ******* дело № *** от 2000г. на нотариус П.К., вписан под №*** в регистъра на Нотариалната камара. По тази причина няма съмнение, че нуждата и ползите от извършените подобрения, доколкото ги има, рефлектират само в неговия патримониум, освен ако не бъде доказано по несъмнен начин, че едно трето лице, каквото се явява по отношение на тях ответницата Х., ги е извършило със свои средства. Иначе казано съдът приема, че в отношенията между съжителстващите лица не намира приложение разместващата доказателствената тежест презумпция, съставляваща част от регламентацията на имуществените отношения между съпрузи. Затова и изхождайки от обичайното житейско правило, че всяко лице извършва плащания със средства, които са лично негово притежание, то когато това не е така, тежестта да докаже нещо различно при условията на пълно и главно 4 доказване е за лицето, което твърди, че плащането не е извършено по обичайния начин и със средства, които са собственост на извършИ. това действие, а със средствата на твърдящия противното. Иначе казано ако някое друго лице, различно от собственика на имота твърди, че е участвало със свои средства в подобряването на имота, то трябва да докаже кои подобрения са направени с негови средства, какъв е размера на вложените от третото лице средства и с каква сума е нараснала пазарната стойност на имота вследствие на тези подобрения извършени с негови средства, както и дали собственикът е знаел и е бил съгласен с извършването им от третото лице – с цел ползване на правата по чл.72 от ЗС, а не прилагане на тези по чл.74 ал.1 от ЗС. При изграждането на тези си изводи съдът изходи и от мотивите на Р-65 / 18.05.15г. по гр.д.7088 / 14 г. на ВКС.