Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1057 от 16.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 893/2022
Вид
Решение № 1057
Подписан
16.07.2022
В сила
16.07.2022
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 303а, ал. 3 · Търговски закон
  • чл. 55 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Пловдив, 16.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.ова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Радостина Анг. С.ова Въззивно гражданско дело № 20225300500893 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. чл. 4 във вр. с чл. 1 от Конвенция CMR, чл. 31, § 1, б. „а“ от Конвенция CMR, чл. 367 ТЗ, чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Г. -***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. Р.А., против Решение № 260089/24.01.2022г., постановено по гр.д.№ 4804/2020г. от Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., в частта, с което е осъдено да заплати на П.М.М. в качеството му на ЕТ „Р.-П.М.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, следните суми: сумата в общ размер от 67 995.22 лв. – главница, представляваща сбора на неплатени възнаграждения по извършени международни превози на стоки, за които вземания са издадени следните фактури: фактура № **********/*** г. за сумата от 2400 лева, фактура № ***/*** г. за сумата от 4224 лева, фактура № ***/*** г. за сумата от 4224 лева, фактура № **********/*** г. за сумата от 5163.60 лева, фактура № **********/*** г. за сумата от 5163.60 лева, фактура № ***/*** г. за сумата от 4224 лева, фактура № ***/*** г. за сумата от 4224 лева, фактура № **********/*** г. за сумата от 4224 лева, фактура № ***/*** г. за сумата от 1

4224 лева, фактура № ***/*** г. за сумата от 4224 лева, фактура № ***/*** г. за сумата от 5163.60 лева, фактура № **********/*** г. за сумата от 5163.60 лева, фактура № ***/*** г. за сумата от 4576.64 лева, фактура № ***/*** г. за сумата от 5398.09 лева и фактура № ***/*** г. за сумата от 5398.09 лева, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й погасяване; сумата от 4 047.73 лв. – представляваща общ размер на обезщетение за забава за периода *** г. - *** г.; сумата от 7 363.70 лв. разноски за настоящото производство; както и е отхвърлено предявеното от „Г. -***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против П.М.М. в качеството му на ЕТ „Р.-П.М.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, възражение за прихващане със сумата от 31 842.87 лв. – представляващо обезщетение за претърпяна загуба от неизпълнение за транспорт, по международни товарителници № *** г., № *** г., № *** г. и № *** г., с насрещното вземане на П.М.М. в качеството му на ЕТ „Р.-П.М.“, за сумата от 67 995.22 лева– главница, представляваща сбора на неплатени възнаграждения по извършени международни превози на стоки, като неоснователно.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна П.М.М. в качеството му на ЕТ „Р.-П.М.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. С. П., депозира писмен отговор, че въззивната жалба е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от П.М.М. в качеството му на ЕТ „Р.-П.М.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против „Г. ***“ ООД е заведена искова молба, с която се посочва, че между ищецът и ответника имало сключени и изпълнени 18 бр. договора за превоз – международни товарителници /подробно описани в исковата молба/. На ***г. ответното дружество е изпратило на електронната поща на ищеца потвърждение за натрупани задължения към *** г. в общ размер 68 932.64 лева с ДДС. Твърди, че с приложен като доказателство документ, ответното 2 дружество е признало задълженията си към ищеца по отношение на задължения, описани по-горе в т. 1-16. Твърди, че на *** г. ответникът е погасил задължението си по т. 1, а именно: възнаграждение за извършената транспортна услуга по Международна товарителница № ***, за която е издадена фактура № ***/*** г. за сумата 3285.60 лева с ДДС. До датата на подаване на исковата молба, обаче, нямало извършени плащания по останалите договори за международен превоз и съответно издадените за всеки един от тях фактури в общ размер на 76 443.22 лева.

Ответникът П.М.М. в качеството му на ЕТ „Р.-П.М.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, е депозирал в срока по чл.131 от ГПК Писмен отговор, че оспорва исковите претенции. Оспорва твърдението, че между страните имало сключен договор за транспорт, поради което счита, че предявените искове са неоснователни.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че е налице такъв договор, е направено възражение за прихващане със сумата от 31 842.87 лева - обезщетение за претърпяна загуба от неизпълнение за транспорт. По-конкретно, твърди, че по международните товарителници № *** г., № *** г., № *** г. и № *** г., стоките не са доставени на правилния получател ***, а на ***, което се установявало от самите товарителници.

Твърди, че това неизпълнение не е станало, нито по негово нареждане, нито по нареждане на получателя. В резултат на това неправилно изпълнение и обстоятелството, че стоката не пристигнала при неговия контрагент навреме, бил принуден да заплати на СD ***, допълнителна сума – по вход стока, складиране, изход стока, управление, транспорт и материал картон, за което му била издадена фактура № ***/*** г. за сумата в общ размер на 16 281 евро, с левова равностойност 31 842.87 лева. Сочи, че едва след заплащане на тази сума – на 15.07.2019 г., стоката била транспортирана от наетата от него фирма за транспорт на СD *** до правилния склад ***. Предвид изложеното, прави възражение за прихващане за сумата 31 842.87 лева– представляваща обезщетение за претърпяната загуба от неизпълнението на задължението си за транспорт и разтоварване на стоката на правилния адрес и която загуба се изразява в заплатената от него допълнителна цена в размер на 16 281 евро за осъществения транспорт за наетия от него втори превозвач - СD ***. На следващо място, ответникът оспорва изцяло акцесорния иск за лихва по чл. 86 3

ЗЗД. Навежда доводи, че след като нямало уговорен изричен срок за плащане, задължението ставало изискуемо след покана, а такава нямало изпратена преди датата на исковата молба. В тази връзка оспорва да е получил посочените в исковата молба фактури.

В хода на производството е приета ССЕ, изпълнена от в.л.Л.К..

Разпитани са и св. К.Д. /работи при ищеца като ***/ и св. Т.К. /*** на *** на ответното дружество/.

Районният съд, за да уважи претенциите за сумите 67 995.22 лв. общ размер главница/; 4047,37 лв. общ размер обезщетение за забава и да отхвърли възражението за прихващане, излага основни съображения, че в конкретния случай, доколкото се касае за автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една се е присъединила към Конвенция за договора за международен автомобилен транспорт /СМR/, се прилага Конвенцията. Ищецът основава претенцията си спрямо ответното дружество, въз основа на сключени между тях договори за превоз, по силата които и по възлагане на ответника, ищецът е извършил ***. В трайната практика на ВКС, е възприето становище, че договорът за международен автомобилен превоз е неформален, консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Конвенцията, товарителницата удостоверява, до доказване на противно, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. От представените по делото писмени доказателства – 18 броя товарителници и приложени към тях фактури, се е установило, че ищецът е извършил транспортни услуги в ползва на ответника за периода от месец април ***г. до месец януари ***г. Този извод е подкрепен и от писмо – потвърждение от *** г., издадено от ответното дружество „Г. -***“ ООД за задължения на последното към ищеца ЕТ „Р.-П.М.“, по 16 броя фактури, от събраните по делото гласни доказателствени средства, така и от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза. Писмото – потвърждение от *** г. за дължими суми от ответника към ищеца представлява извънсъдебно признание, както за сключените договори за превоз, съответно за тяхното 4 изпълнение, така и за размера на уговорените възнаграждения.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, се е констатирало, че процесните 18 броя фактури, издадени от ЕТ „Р.-П.М.“ към „Г.-***“ ООД, са осчетоводени в счетоводствата на дружествата ищец и ответник, като общата стойност на горепосочените 18 броя фактури е 79 728.82 лева с вкл. ДДС, както и, че в счетоводството на ищеца и на ответника има отразено само едно плащане в размер на 3285.60 лева, с което е покрито изцяло вземането по фактура № ***/*** г., като към датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2020 г., задължението на ответника към ищеца е в размер на 76 443.22 лева. Съгласно търговския характер на сделката и разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, редовно водените счетоводни книги служат за установяване на търговски сделки между търговци. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./, само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, включването им в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. Относно размера на предявения иск, Районният съд посочва, че От заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, се е установило, че към датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2020 г., задължението на ответника към ищеца е в размер на 76 443.22 лева, като вещото лице изрично в открито съдебно заседание, проведено на 11.05.2021 г., заявява, че във връзка с двете платежни нареждания от *** г. и от *** г., е видяло тези плащания, както и, че същите са отразени и при ищеца, и при ответника, но изчисленията в заключението по съдебно-счетоводната експертиза ги е направило към датата на исковата молба – 05.05.2020 г., поради което и тези плащания не ги е включило в заключението си. От приетите по делото като писмени доказателства – преводни нареждания за кредитен превод за извършени плащания от „Г. -***“ ООД на ЕТ „Р.-П.М.“, се е установило, че на *** г. и на *** г., са заплатени две суми от по 5000 лева, с посочени основания за плащане – по фактура № ***/***. След депозиране на исковата молба – 05.05.2020 г., ответникът е извършил плащания – на *** г. и на *** г. в общ размер на 10 000 лева, като в преводните нареждания е посочил основание за плащане – по фактура № *** и ***. От приетите по делото като писмени доказателства - фактура № ***/*** г. и ***/*** г., се установява, че всяка от 5 тях е на стойност 4 224 лева с вкл. ДДС, или общо на стойност 8 448 лева с ДДС. Затова, ответното дружество дължи на ищеца сумата от 67 995.22 лева– главница, представляваща сбора от главниците на 15 бр. процесни фактури, издадени в периода от *** г. до *** г. Уважената главница е за лихвоносно вземане и съответно следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2020 г. По отношение не претендираното обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 5 599.73 лева, представляващ сбор от обезщетението за забава на главницата в размер на законната лихва, за периода от *** г. - *** г., Районният съд посочва, че в процесните 18 броя фактури липсва изрична уговорка относно срока на задължението за заплащане на възнаграждението. Според ищеца, в конкретния случай, следва да намери приложение на разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, според която, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата. Районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че след като нямало уговорен изричен срок за плащане, задължението ставало изискуемо след покана, а такава нямало изпратена преди датата на исковата молба. В Решение № 62/25.01.2002 г. на ВКС по гр.д. № 891/2001 г. по описа на ВКС, се приема, че изпадането на товародателя в забава не е обусловено от отправянето на покана за плащане - чл. 84, ал. 2 ЗЗД . Това е така, поради обстоятелството, че падежът на задължението на товародателя е определен от закона – Търговския закон. Превозните договори са с особен режим на плащане на възнаграждението - то е дължимо предварително. Член 372, ал. 1 от ТЗ предвижда, че превозното възнаграждение се плаща от товародателя на датата на сключване на договора, освен ако не е уговорено друго. Ако няма уговорен срок на плащане /какъвто е конкретния случай/, възнаграждението е дължимо веднага. Сключените между страните договори не съдържат ясно формулирана клауза, дерогираща законовата разпоредба, т.е. би следвало товародателят да е изпаднал в забава, считано от датите на сключване на договорите. Претендираният от ищеца, начален срок на забавата е с по-късна дата - след извършването на превозите и 14 дни след получаване на фактурите, поради което правата на товародателя не са накърнени.