Решение № 769 от 13.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000500868 по описа за 2023 година при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по: въззивна жалба на ищцата С. И. М., представлявана от баща си И. М. И. срещу решение 50 от 15.02.2022 г. на ОС Видин по гр.д. 130/2021 г. в частта, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди от ПТП на 23.08.2020 г. за разликата от 2000 лева до претендирани пред въззивната инстанция 20 000 лева; въззивна жалба на ответника „Лев инс“ АД срещу решението в осъдителната част.

Във въззивната жалба на ищцата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост поради занижен размер на обезщетението. Счита, че е налице основание по чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане на повторна или тройна АТЕ.

Във въззивната жалба на ответника са изложени оплаквания за неправилно приемане, че е налице деликт, евентуално, за липса на съпричиняване. Поддържа се, че обезщетението е завишено.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на ответника от адв. Д..

Жалбите са подадени в срок. Въззивната инстанция е оставила без уважение искането на ищцата за назначаване на повторна СТЕ, като е приела, не се констатират по възражение на страна или служебно от съда непълнота спрямо поставените задачи, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.

Пред въззивния съд не е спорно, че на 23.08.2020 г. около 10.30 ч. в с. Дреновец между „Ауди А4“ и ищцата като пешеходец е имало удар и на ищцата са причинени телесни 1 повреди. Не е спорно, че е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на МПС. Спорно е дали е налице противоправно и виновно поведение на водача, ако такова е налице, колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди и има ли принос на ищцата и нейната придружителка за настъпване на вредите.

Според заключението на АТЕ, прието от ОС Видин, механизмът на инцидента е следният: механизма за настъпване на ПТП е следният. В село Дреновец на ул. „Георги Димитров” пред дом № 120, съвпадаща с трасето на път Ш-114 (гр. Лом - гр. Белоградчик) през светлата част на денонощието при отлична видимост, суха пътна настилка, хоризонтален прав пътен участък. лекият автомобил се е движил в посока към гр.

Белоградчик. Пешеходецът С. М. се е движила по тротоара вдясно от водача, като е предприела пресичане на пътното платно напречно на оста му. Пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Пешеходецът се е движил по тротоар, чиято ширина е 2,20 м и за да достигне до пътното платно, е трябвало първо да премине през затревена площ, която е на нивото на пътната настилка и е с ширина 3 метра, и след това да навлезе на пътното платно. От десния ръб на тротоара до мястото на удара, посочено от водача на автомобила, е детето е изминало 1,70 метра. Вдясно от пътя е намерена затревена ивица с ширина 3 м и след нея вдясно е намерен тротоар от бетонни плочи с ширина 2,20 м, който граничи с ограда на предприятие със силози „Зърнени храни”. Намерената вдясно на пътното платно затревена площ е на нивото на пътната настилка. В участъка на произшествието не са намерени обемисти предмети, съоръжения, високи храсти или дървета, които да ограничават видимостта на водача към движещите се пешеходци по тротоара. Пешеходецът С.И.М. (дете на 9 г.) от тротоара до мястото на удара върху пътното платно е изминал разстоянието 5,75 м. Детето е пресичало, като е тичало и скоростта на тичащ пешеходец за възрастовата граница от 8 до 10 години е около 8 км/ч (2,22 м/с). Средният ръст на дете-момиче на 9 г. е около 134.2 см.

Скоростта на водача е 48 км/ч, като при тази скорост водачът различава добре и наймалките подробности върху пътното платно на разстояние 300 метра напред и встрани. На тази скорост съответства опасна зона за спиране от 31 метра. Няма спирачни следи. Водачът би имал възможност да избегне удара, намирайки се на 10 метра преди удара, ако се беше движил с 18 км/ч. В участъка на произшествието няма пешеходна пътека, маркирана с пътен знак или пътна маркировка.

Според свидетелските показания на бабата на ищцата, която го е придружавала по време на инцидента, на 23.08.2020 г. излязла с детето да му вземе закуска от магазина, тръгнали да пресичат, тя се огледала, нямало никой на пътя, тръгнали да пресичат и изведнъж дошла колата от лявата страна на детето и го блъснала. Тя самата била на пътното платно, не водила детето за ръка, то било зад нея. Не си спомня дали там, където са пресичали, имало стълб.

Според свидетелските показания на водача на МПС Р. М. С. на 23.08.2020 г. около 10.30 сутринта, отивайки до магазина в с. Дреновец и връщайки се по пътя от лявата страна ходела бабата на детето С., която го отглежда. Детето излязло тичешком зад тревата и той нямало как да го види, било пред колата, когато го забелязал. Детето било високо около 120 – 130 см. Целият тротоар бил обрасъл и нямало видимост.

Съдът кредитира заключението на АТЕ в частта, в която е прието, че водачът се е движил със скорост от 48 км/ч, че е възприел детето като опасност едва, когато е започнало да пресича и поради опасна зона за спиране (31 м) по-голяма от разстоянието, на което го е видял (10 м), не е могъл да спре, че няма спирачни следи, както и че детето е излязло внезапно на пътното платно. Относно извода, че техническа причина за инцидента е внезапното навлизане на платното и невъзможността на водача да спре аварийно съдът намира, че техническата причина се разминава с правните изводи, които съдът формира на основата на тези данни.

По въпроса за наличието на противоправно и виновно поведение и доводите за случайно деяние въззивният съд излага следните съображения. Водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре своевременно при 2 възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност. Избирането на скоростта на движение и преценката за опасност трябва да бъдат съобразени от него предварително.

Ето защо при преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на пострадалия пешеходец с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението. Водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, тъй като началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. В случая той е имал възможност да възприеме детето от 300 метра - не е имало обемисти предмети, съоръжения, високи храсти или дървета, които да ограничават видимостта. Между тротоара, по който се е движил пешеходецът и пътното платно има затревена площ с ширина 3 м, но тя е от ниска трева на нивото на пътната настилка. При опасна зона за спиране от 31 метра, ако беше възприел детето като опасност от 300 метра, водачът е можел да спре. При положение че е видял детето едва, когато е тръгнало да пресича, водачът би имал възможност да избегне удара, ако се беше движил с 18 км/ч. В рамките на населеното място и при наличието на предприятие със силози „Зърнени храни” от едната страна на пътя, а от другата – дом № 120 както и след като е възприел бабата на ищцата, преди да види детето със знанието, че детето винаги е водено от бабата, не може да се приеме, че е налице непредвидимо препятствие. Ето защо, въззивният съд намира, че не е налице случайно деяние и споделя изводите на първата инстанция, че при скоростта, с която се е движил, за която няма спор, че е в рамките на допустимата по закон за движение в населено място, водачът е в състояние да възприеме всички обекти, намиращи се в полезрението му, и може своевременно да предприеме действия за аварийно спиране и има възможността да успее да спре преди мястото на удара.

Водачът не е упражнявал непрекъснат контрол върху превозното средство и не избрал съобразена с пътните условия скорост, за да може да реагира на предотвратимото препятствие, намалявайки скоростта или предприемайки спиране, като не е бил внимателен към уязвимите участници в движението, поради което поведението му е противоправно и виновно.

Неоснователни са доводите на ответника, черпени от уточненията на вещото лице в о.с.з. от 12.10.2021 г. При извършения оглед на местопроизшествието действително е констатирал тревен участък вдясно на пътното платно с ширина от 3 м, но според експерта това не са високи треви. Същите са на височината на пътното платно и категорично не са ограничили видимостта на водача да възприеме детето. В участъка на ПТП не са констатирани други обемисти предмети, които да са затруднили възприемането на детето от страна на водача на л.а. Дори и да се кредитират показанията на водача на МПС, че тротоарът бил обрасъл и нямало видимост, в рамките на населено място, когато от едната страна на пътя има къща (дом № 120), а от другата предприятие със силози „Зърнени храни”, това не отменя задължението му да избере скорост, съобразена с тази намалена видимост, за да може да спре при предвидимо препятствие – пешеходец на пътя в населено място.

Неоснователни са доводите на основата на извода в заключението на АТЕ, че техническата причина за настъпване на инцидента е внезапното пресичане на детето отдясно наляво и невъзможността на водача да спре от момента, в който детето е предприело пресичане при скоростта, с която се е движил. Съдът приема, че опасността не е възникнала в момента, в който детето е стъпило на пътното платно, а още когато водачът е имал възможност да го забележи на тротоара, съобразявайки и присъствието на баба му, за която знае, че винаги го придружава.

Налице е причинна връзка между противоправното виновно поведение и травмите на детето.

За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид изслушаното заключение на СМЕ, представените медицински документи и събраните свидетелски 3 показания.

Установява се, че след ПТП пострадалата е откарана в МБАЛ “Николай Чудотворец“ гр.Лом. При приемането се оплакала от болки в главата, гадене, позиви за повръщане, няма ясен спомен за случилото се. Леко увредено общо състояние. От обективното състояние адекватна и контактна в момента на прегледа, подкожен хематом на челото с кожна екскориация. Множество малки екскориации в областта на носа, долна и горна устни.

Кожна екскориация 2/3 см. на дясна лакетна става, в дясна странична долна коремна половина, множество малки охлузвания на двете подбедрици и ходила. Извършени са параклинични изследвания , образни изследвания, КАТ на глава и цяло тяло без данни за патологични огнищни изменения в мозъчния паренхим, без травматични изменения на костите на черепа и сканираните шийни прешлени и другите сегменти на тялото.

Консултирана с невролог - не е установена патология. Назначена съответна терапиявливания и обезболяващи. Изписана на 27.08.202 год. в добро общо състояние без оплаквания. Дадени са указания за ХДР и контролни прегледи. Към делото няма данни за по-нататъшно проследяване състоянието на детето, наблюдение от ОПЛ или специализирани такива.

Вещото лице заключава, че е получила съчетана травма - глава, корем, долни и горни крайници. Налице е мозъчно сътресение с множество охлузни наранявания. Проведено стационарно лечение с препоръка за домашно амбулаторно за срок от около 30 дни. Налице е причинно - следствена връзка между ПТП и получените увреждания. Механизмът на увреждане е - удар от или върху тъп предмет в случая пътното платно. Охлузните наранявания се дължат на триене в пътната настилка. Причинено е временно разстройство на здравето, не опасно за живота, болки и страдания. Срокът за пълно възстановяване е от 30 до 60 дни.