Решение № 260055 от 05.04.2021, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№_________ гр. Варна, _______.04.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : М. ХРИСТОВА

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№650 по описа за 2020г. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалби, както следва: 1/ Въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София, чрез адв. М., срещу постановеното решение №177/21.02.2020г. по т.д.№1798/2018г. на ВОС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че предявеният иск е допустим и е налице солидарна отговорност на ответниците, както и обстоятелството че е налице индивидуално договаряне на размера на главницата, срока и конкретно предложените компоненти на променлив лихвен процент, поради което по безспорен начин са установени параметрите и спецификите на сключения между страните договор, размера на отпуснатата и усвоена сума и условията, при които същата е следвало да бъде върната.

Безспорно е установено и обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неизпълнение на условията по него, а именно насочване на принудително изпълнение от друг взискател срещу обезпечението по кредита, изрично предвидено в чл.30.2.2 вр. с чл.30.1.4 от договора. Със съобщение от 10.01.2018г. кредиторът е бил уведомен, че срещу имота служещ за обезпечение по договорите за кредит, има насочено принудително изпълнение чрез изнасянето му на публична продан. Кредитополучателите/длъжници са били надлежно уведомени за упражненото от банката право да трансформира вземането си в предсрочно изискуемо. Неправилно е тълкуването на действията по обявяване на кредита за предсрочно изискуем като оправдани или не спрямо „добросъвестния длъжник“. Самото определяне на длъжника като „добросъвестен“ също е субективно, а в конкретния случай и грешно.

Неправилно съдът е приел, че основанието за обявяване на предсрочната изискуемост е отпаднало преди кредитора да финализира фактическия състав по обявяването ѝ, тъй като същият не е бил надлежно уведомен за това. От получените от банката съобщения е видно, че е налице изпълнително дело, което е висящо и по което се извършват изпълнителни действия, като уведомлението за спиране е само по отношение на един от способите за изпълнение. Не само към датата на обявяване на предсрочната изискуемост, но и към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 21.03.2018г. банката не е била уведомена за прекратяване на изпълнителното производство, а наведените от ответниците доводи, в тази насока, са неверни, недоказани и неаргументирани. Всички анализи относно целесъобразността на действията на кредитора са ирелевантни.

Неправилно съдът не кредитира и второто напълно самостоятелно основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно пълно или частично просрочие на която и да е вноска по кредита – чл.30.2.2 във вр. чл.30.1.1 от договора. След обявяването на предсрочната изискуемост, всички непогасени към същата дата задължения стават дължими. Направените последващи плащания са отнесени за погасяване на суми преди исковия период. Затова и последният е само за месеците февруари и март – 07.02.2018г. – 20.03.2018г., което е и установено от заключението по допуснатата ССЕ.

Неправилно съдът кредитира само един от многото варианти на заключението. Този избран от съда е направил хипотетични изчисления към 20.03.2018г., но не и към датата на предсрочната изискуемост – 13.02.2018г., поради което не може да се направи извод дали е било налице просрочие на задълженията по договора. Не е налице и анатоцизъм в сключените между страните споразумения. Дължимата лихва е цената по договора за кредит. Тя е предварително известна, част е от погасителната вноска и е с определен размер. При просрочие се дължи наказателна лихва, която се формира от сбора на лихвата за редовна главница и надбавка. При капиталицазия на просрочените лихви, не се дължи наказателна лихва върху просрочените суми. При отпадане на капитализацията, на ответниците ще следва да бъде начислена наказателна лихва върху капитализираните суми, което ще увеличи размера на дълга.

Допълнителните споразумения са сключени по искане на кредитополучателите, с цел уреждане на по-благоприятни условия, с оглед финансовите им възможности и предотвратяване настъпването на по-тежки последици - като начисляване на наказателни лихви или обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Предвид изложеното, по делото е установено наличието на предпоставките за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми и за образуване на заповедно производство, тъй като: ответниците са в просрочие и е насочено изпълнение върху дадения в обезпечение имот. Възраженията за неравноправни клаузи са неоснователни.

По същество се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемите страни К.Я.Б. и Л. Алексиева Б. с писмен отговор, чрез адв. Д., оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на цялостен и пълен анализ на събраните по делото доказателства. От последните се установява, не само че длъжниците по договора за кредит не са в просрочие, но и са надплатили суми към момента на обявяване на предсрочната изискуемост. Потребителите са по-слабата страна по договорите за кредит и като такива са принудени да приемат и се съгласяват с неравноправни клаузи, което е установено от ВОС. Многократната злоупотреба с права от страна на банката – кредитор, нарушава правата и интересите на ответниците, задължавайки ги със значителни лихви - договорни, за забава и такси, с които дълга нараства многократно. Няма доказателства за индивидуално договаряне на клаузите по договора. В решението е направен детайлен и мотивиран анализ на клаузите по анексите, като е установено, че същите страдат от пороци, изключващи валидността им. Затова съдът е зачел като действителни единствено погасителните планове. Правилно е установено и прието, че към момента на предприемане на действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предпоставките за това са отпаднали, поради което изявлението не е породило действие.

По същество претендират отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на направените по делото разноски.

2/ Частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, чрез адв. М., срещу определение №1407/03.06.2020г. по т.д.№3891798/2018г. на ВОС, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение №177/21.02.2020г. в частта му, с която са определени разноски, чрез намаляване на адвокатското възнаграждение от 2200лв. присъдено на ответниците, по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Неоснователни са мотивите на съда, че за всяко извършено в хода на делото процесуално действие се дължи отделно възнаграждение. Такова становище не е застъпено в практиката и в нормативните актове. Напротив, от договора за правна защита и съдействие е видно, че процесуалният представител се е ангажирал да води делото до неговото приключване, както намери за добре с оглед защитата на своите доверители.

Липсват уговорки, че за всяко действие се дължи допълнително възнаграждение.

Дори такива да са налице, то ако същите утежняват положението на насрещната страна и са над минималния праг, са недопустими и не могат да бъдат възложени в нейна тежест.

По същество се претендира отмяна на определението и изменение на решението в частта за разноските, като същите бъдат намалени до предвидения в закона минимум.

Ответниците К.Я.Б. и Л.

Алексиева Б. с писмен отговор, чрез адв. Д., оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че заплатения хонорар е близък до минималния. Същите са потребители и като такива съдът им дължи полагаемата защита. В случай, че са направили разноски и са спечелили делото, то съдът е длъжен да им ги присъди.

По същество молят съда да отхвърли жалбата и потвърди определението.

В съдебно заседание въззивникът „Юробанк България“ АД, редовно призован, не се явява представител.

С писмено становище поддържа подадените жалби. По същество претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове поради настъпилите от обективна страна условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещните страни адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание и с писмено становище въззиваемите страни К.Я.Б. и Л. Алексиеевна Б., чрез адв.Д., оспорват жалбите. По същество молят съда да потвърди решението на ВОС, както и определението ,с което е определен размера на присъдените разноски. Претендират и присъждане на разноските за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадените жалби са депозирани от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред

ВОС е образувано по предявени искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София срещу К.Я.Б. и Л. Алексиеевна Б. за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно сумите, както следва: - 24 720,57 евро – главница по договор за банков ипотечен кредит №8-224/23.08.2007г., предоставен от „Алфа Банк“, чрез клон в България, начислена по сметка на кредитополучателя до 20.03.2018г., формирана като сбор от незаплатени вноски с падеж 07.02.2018г. и 07.03.2018г. и остатък от главницата до края на погасителния план, договорен в анекс 3 и изискуем от 13.02.2018г. поради упражнено право на предсрочна изискуемост по чл.30.2.2 и 30.1.4 от договора; - 340,62 евро – договорни лихви, претендирани като разлика между начислени ежедневно по Анекс 3 и издължени по същия договор като възнаграждение за ползване на редовна главница по кредита лихви до предсрочната изискуемост, формирано в периода 07.02.2018г. до 13.02.2018г.; - 11,61 евро – сборно вземане за наказателни лихви за просрочие, претендирани като разлика между начислени ежедневно според уговорка в анекс 3 и издължени по същия договор обезщетения за забавено плащане на просрочени вноски, формирано в периода 07.02.2018г. до 20.03.2018г.; - 14,74 евро – сборно вземане за договорена такса за управление, претендирани като разлика между начислени ежемесечно и издължени по същия договор задължения уговорени в анекс №2 като комисионна върху остатъчен размер на кредита, формирано в периода 07.03.2018г. до 20.03.2018г.; - 312лв. – сборно вземане за разноски за нотариални такси, префактурирани според уговорката в чл.9 от договора за сметка на длъжника като разноски, направени от кредитора по изпълнението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по г.д.№4280/2018г. на ВРС, 41-ви състав.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен договор за ипотечен кредит №8-224/23.08.2007г., по силата, на който банката е предоставила на ответниците главница в размер на 40 000лв. за рефинансиране на кредит и ремонт на апартамент, за срок от 15 години. Договорено е, че погасяването на кредита ще се извърши на 180 анюитетни месечни вноски. Дължимата възнаградителна лихва за първата година е в размер на 3,9%, а за останалия период на договора в размер на 12 месечен ЮРИБОР /променящ се всяка календарна година на 1-ви януари или първия следващ работен ден/ плюс надбавка в размер на 2,5% годишно. Страните са договорили и заплащане от страна на кредитополучателите на такси за управление и обработка, както и заплатените от банката за тяхна сметка застрахователни премии за застраховка на дадените обезпечения. В случай на настъпване на забава в плащанията по договора, е предвидено начисляване на лихва за забава в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2,5 пункта годишно за периода от деня на забавата до датата на окончателното плащане на просроченото задължение на банката. Предвидена е възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора при настъпване на определени условия, между които: при просрочие на издължаването на която и да е погасителна вноска, такса за управление, разноски или други суми дължими по договора, както и при установяване на претенции на друг кредитор върху активите на длъжника.