Решение № 247 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100502408 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 21405 от 26.11.2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 22911 от 17.12.2024 г., постановени по гр. д. № 21234/2024 г. по описа на СРС, 66-ти състав, е уважен предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ срещу „ЗАД ДаллБогг:

ЖИ.т и здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 19416,36 лв., представляваща неизплатена регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, ликвидационни разходи, както и платено застрахователно обезщетение за транспортни услуги, които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 12.04.2024 г. до изплащане на вземането.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 3223.65 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, чрез пълномощника си – адв. И.Ц., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал в решението си, е обсъдил едностранчИ. и в полза на ищеца, като е игнорирал част от установените по делото обстоятелства. Поддържа, че необосновано първоинстанционният съд е приел, механизма на процесното ПТП и неправилно е стигнал 1 до извод, че вина за същото има само водачът на л.а. „Пежо Експерт“ с рег. № ******** застрахован при него по застраховка ГО. Сочи, че вина за процесното има водачът на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ********, тъй като същият е управлявал с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, а аргумент в тази насока бил и обстоятелството, че автомобил Мерцедес бил репатриран. Наред с това поддържа, че механизмът на ПТП-то не се установявало и от заключението на вещото лице по изслушаната САвТЕ, която била изготвено само въз основа на твърденията в исковата молба и на водача, който бил застрахован по имуществена застраховка Каско в ищцовото дружество.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, като евентуално бъде намален размерът на присъденото обезщетение за имуществени вреди поради съпричиняване. Претендира разноски.

Въззиваемият – ищец ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, в законоустановения срок, чрез пълномощника си – адв. А. Н., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като счита изводите на районния съд за правилни и обосновани и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

По отношение на единствения спорен пред въззивната инстанция въпрос, повдигнат с въззивната жалба, касаещ изводите на първоинстанционния съд относно механизма на настъпване на ПТП следва да се отбележи, че по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 16.05.2023 г. (л. 6 от делото пред СРС), подписан от участниците в него, в който е посочено, че виновен за процесното ПТП е водачът на л.а.

„Пежо Експерт“ с рег. № ********. Съгласно направената в протокола скица на произшествието, водачът на превозното средство „А“ л.а. „Пежо Експерт“ с рег. № ********) при движение на заден ход на кръстовище не пропуска и навлиза в лентата за движение на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ******** , следствие на което и удря със задната си габаритна част предната дясна част на МПС „Мерцедес“, посочено в протокола като превозно средство „Б“.

По своята правна природа двустранният констативен протокол представлява частен документ, тъй като всички документи, които не са официални са частни, като същевременно 2 материализира изявления на правни субекти. В настоящия случай протоколът за ПТП е съставен по надлежния ред от водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, като е подписан без възражение и от двамата участници в ПТП-то и е отразено изявлението на водача на т л.а. „Пежо Експерт“ с рег. № ********, че е виновен за произшествието. Доколкото протоколът не се не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, обективираните в него изявления представляват извънсъдебни твърдения за факти, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства.

В случая механизмът на реализиране на процесното ПТП, респективно за вината на водача Г.В., управлявал л.а. „Пежо Експерт“ с рег. № ******** като причина за настъпване на същото се потвърждава от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза (САТЕ), приета без възражения от страните, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Г.В. и Р.Д..

Съгласно представеното по САвТЕ заключение водачът на л.а. „Пежо Експерт“ с рег.

№ ********, при потегляне на заден ход от паркирано състояние, не пропуска преминаващия по улицата л.а. „Мерцедес ГЛС 580“, рег. № ********, като със задната си габаритна част реализира удар в предната дясна габаритна част на л.а. „Мерцедес“, следствие на което причинява материални щети на л.а. „Мерцедес ГЛС 580“, рег. № ********.

От показанията на свидетеля Г.В. /разпитан по делегация/, които съдът кредитира като непосредствени, пълни, ясни и непротИ.речиви се установява, че на дата 16.05.2023 г. е участвал в ПТП, като управлявал л.а. „Пежо“. Същият бил паркирал пред неговия офис, който се намира в гр. Велико Търново, ул. „Козлодуй“ № 8 и при потегляне на заден ход настъпил удар, като не видял другия участник преди да настъпи ПТП-то. Сочи, че той се е подписал в протокола като водач на превозно средство „А“, като е изписал имената и подписът в колонката и поел вината за настъпилото ПТП

В тази насока са по отношение на механизма на ПТП-то са и показанията на свидетеля Р.Д.- водач на увредения л.а. „Мерцедес ГЛС 580“, рег. № ********. Сочи, че отстрани на ул. Козлодуй имало паркирани автомобили и видяла в последния момент как водачът на другото МПС тръгва назад, натиснал спирачка, но не могла да спре.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав споделя крайния правен извод на първата инстанция относно точния механизъм на ПТП.

Предвид изложеното, съдът приема че процесното ПТП е реализирано единствено и само по вина на водача на л.а. „Пежо Експерт“ с рег. № ******** – Г.В., който е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, според която разпоредба преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Неоснователно е релевираното в отговора на исковата молба и поддържано във възвната жалба възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца (т. нар. „компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с 3

Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169 от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр.

По делото не е доказано да са извършени определени действия или бездействия на водача на л.а. „Мерцедес ГЛС 580“, рег. № ********, които да са в причинна връзка с вредоносния резултат.

Доколкото във въззивната жалба не са посочени други оплаквания включително и по отношение размера на уважения иск, и с оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивният съд достига съответстват на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.

При този изход на спора пред въззивната инстанция и на основание, чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия ищец сумата от 1610,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, което е в минималния размер по чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение по процесното търговско дело не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21405 от 26.11.2024 г., постановено по гр. д. № 21234/2024 г. по описа на СРС, 66-ти състав.

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБог: ЖИ.т и здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.

„Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 1610,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________