Решение № 4640 от 28.06.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 28.06.2015 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд,

Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на втори юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев при секретаря Поля Георгиева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 5 747 по описа за 2016 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОТХВЪРЛЯ изцяло следните искове на А.В.Я. срещу В.П.Г.:

- иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за връщане на 44 392,98 лева по договор за заем;

- иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за

12 677,61 лева обезщетение за забава върху 44 392,98 лева от 30.12.2013 г. до 12.05.2016 г.

[2] ОСЪЖДА А.Я. да заплати на В.Г.

3 015,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. А.Я. е с адрес ***, а В.Г. е с адрес ***] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.

[4] Ако ищцата подаде въззивна жалба срещу решението, с нея тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 141,41 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

[5] КОПИЕ ОТ ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на

Министъра на правосъдието и на Камарата на частните съдебни изпълнители за преценка дали по делото се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение, както и на НАП.

МОТИВИ НА СЪДА

ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[6] В искова молба от 12.05.2016 г. А.Я. е заявила, че с ответника В.Г. е била сключила договор за заем. По този договор А.Я. се е задължила да даде в заем на ответника В.Г. 44 392,98 лева, а тя да върне заема до 30.12.2013 г.

[7] А.Я. е предала на В.Г. парите по заема, но последната не ги е върнала. Затова А.Я. моли съда да осъди В.Г. да ѝ заплати 44 392,98 лева, както и 12 677,61 лева законна лихва от 30.12.2013 г. до 12.05.2016 г. (исковата молба, л. 2-6).

2. На ответника

[8] Ответницата В.Г. е оспорила предявените искове.

Тя е заявилa, че действително е получила от А.Я. 44 392,98 лева. Това обаче, не е било по договор за заем, защото такъв не е имало между тях.

[9] В.Г. твърди, че сумите, които А.Я. ѝ е превела са плащания на А.Я. към трето лице, което В.Г. е представлявала като адвокат. Това трето лице е било „С.Г. Г.“ ООД (Г.). Г. е имал около 12 000,00 изпълнителни дела, по които е бил взискател. Той и А.Я. са се съгласили Г. да прехвърли тези изпълнителни дела за разглеждане от А.Я., като тя е следвало да задържа 5 000,00 лева за себе си и 1 500,00 лева за дъщеря си от събраните такси и разноски, а останалите суми да превежда на Г..

Това тя е правила около година, докато са били отнети правата ѝ за година. Преведените от А.Я. на В.Г. суми са такива, които е следвало Г. да получи от разпределение на суми по изпълнителните дела. Затова В.Г. твърди, че не дължи нищо на А.Я..

[10] В.Г. е заявила, че в свое изявление до НАП А.Я. е заявила, че В.Г. ѝ е върнала процесната сума. Затова тя моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 36-47).

II.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ

ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

[11] Не се спори, че ищцата е частен съдебен изпълнител. Като такъв тя е имала сметка в „Ю.Б.“ АД (Ю.), по която да постъпват сумите от осребряване на имущество, чийто номер е завършвал на 07. Тя е имала и разплащателна сметка в Ю., чийто номер е завършвал на 06 (удостоверението, л. 109).

[12] На 25.07.2013 г., 30.07.2013 г. и

21.08.2013 г. А.Я. е прехвърлила 8 963,75 лева, 7 359,00 лева и 24 196,80 лева – общо 40 518,75 лева - от сметката си на частен съдебен изпълнител с последни номера 07 в разплащателната си сметка с последни номера 06 (преводните нареждания, л. 126-128, както и платежните нареждания, л.

121-123). В същите дни тези суми тя е превела от разплащателната си сметка по сметка на ответницата В.Г. (платежните нареждания, л. 7; извлечението от сметка, л. 15). А.Я. е вписала „личен заем“ като основание за преводите в платежните документи за преводите към В.Г. (пак там).

[13] А.Я. е превела на В.Г. и:

1 648,94 лева на 09.08.2013 г.; 801,58 лева на 10.08.2013 г.; 211,72 лева на 16.08.2013 г.; 410,19 лева на 29.08.2013 г.; 810,00 лева на 13.09.2013 г. – общо 3 882,43 лева (платежните нареждания, л. 8,-10). А.Я. е вписала „личен заем“ като основание за преводите в платежните документи за преводите към В.Г. (пак там). В свои писмени обяснения пред НАП А.Я. е заявила, че е предоставила тези суми на В.Г. в заем, както и, че В.Г. ѝ ги е върнала (писмените обяснения, л. 84).

[14] Като взискател Г. е имал изпълнителни дела при А.Я.. По тях Г. е превеждал авансовите такси на А.Я., тя е приспадала данъците и е връщала другата част от получената авансова такса обратно на Г., като ги е превеждала по сметка на В.Г., която е била адвокат на Г.

(показанията на свидетеля Чакъров, л. 142-145).

[15] А.Я. е заплатила 2 282,82 лева държавна такса (л. 23). В.Г. е заплатила 15,00 лева за съдебни удостоверения (л. 100 и 111), както и 3 000,00 лева на адвокат (л. 130).

III. ПРИЛОЖИМО

КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ

ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

[16] А.Я. е предявила срещу В.Г. иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сума по договор за заем и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащането на обезщетение за забава. Исковете са неоснователни и съдът ги отхвърля.

1. По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

[17] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата.

Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата.

[18] С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). Следователно, за да е налице валиден договор за заем е необходимо страните да са постигнали съгласие, че едната от тях предава на другата пари, които страната, получила парите, следва да върне на страната, която ги е предала.

[19] В случая единствено в преводните нареждания е било вписано, че А.Я. е превеждала на В.Г. парите в заем.

Липсва обаче насрещно изявление на В.Г., че приема тези пари, като предадени ѝ в заем. Точно обратното, съдът е събрал доказателства, че В.Г. се е съгласила да приеме парите на друго основание. Ето защо съдът приема, че между А.Я. и В.Г. не е бил налице договор за заем.

[20] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

2. По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

[21] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да има парично вземане към ответника; 2. ответникът да е изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

[22] Съдът не установи А.Я. да има вземане към В.Г.. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

2. По разноските

[23] В.Г. търси разноски. Тя е направила такива за 3 015,00 лева.

[24] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля изцяло исковете на ищеца. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на ответницата 3 015,00 лева разноски по делото.