Решение № 497 от 14.12.2022, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е № 497

14.12.2022 г., гр. Стара

Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и двадесет втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена А. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №782 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на глава

Деветнадесета от ДОПК.

Образувано е по жалба от Д.А. ***, чрез пълномощник против ревизионен акт /РА/ №Р-16001620003539-091-001/22.10.2020г., с което в тежест на жалбоподателя били установени допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗЗДФЛ за 2014-2018 година, задължения за ДОО за самоосигуряващи се лица, за ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване за същия период, изцяло потвърден с Решение № 625/15.12.2020г. на Директора на дир. „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП в общ размер на 24 535 лв. главница и 8 892,38 лв. лихви.

Жалбоподателят сочи, че потвърденият акт бил втори по ред, като за същият период и за същите задължения първоначално бил издаден друг РА, който бил отменен с решение на Директора на Дир. „ОДОП“ Пловдив, като на база на последното била възобновена висящността на ревизионното производство, а преписката била върната за отстраняване на допуснатите нередовности. В следствие на това бил постановен и повторен РА, който е предмет на настоящото обжалване.

Оспорващият сочи, че ревизията била проведена по особения ред на чл.122 от ДОПК и в частност на осн. ал.1, т.2 и т.7, като причината била наличие на данни за несъответствия между наличните парични средства на лицето и извършените от него през ревизирания период разходи. Тези твърдения обаче останали недоказани Твърде, че погрешно администрацията стъпвала на нулево салдо, приемайки, че към началото на 2014г. ревизираното лице не разполагало с каквито и да било средства за съществуване, като така се стигнало и до недостиг на средства в края на този период, а от там и се опорочило началното салдо, съотв. наличността и за всички останали ревизирани периоди. Това опорочило цялото ревизионно производство. В обжалваният РА се съдържали противоречия, касаещи притежаваната от задълженото лице сума към 01.01.2014г., като се коментират конкретни данни. Оспорва се приетото от ревизиращия екип салдо от 0,00лв. при първоначално възприето такова /с предходния РА/ от 5000,00лв.

Жалбоподателят безспорно бил доказал парични средства, които му били предоставени под формата на временна финансова помощ от родителите му, получени на два пъти през 2011г. и в общ размер на 23 500лв., като да тях били представени надлежни доказателства. През 2012г. получил още две дарения за общата сума от 16050 лв. и за тях приложил доказателства.

Органът обаче напълно формално и бланкетно приел, че не признавал тези дарения, съотв. получаването на тези средства, с довода, че дарителят не разполагал със средства, за да даде. Това обаче не било вярно. На органа била представена справка – извлечение от имотен регистър, чрез което било удостоверено, че родителите му през 2011г. се разпоредили с голяма част от имуществото си. Житейски логично и оправдано било с получените от тези сделки парични средства те да ги дарят безвъзмездно на жалбоподателя, щом дарили недвижим имот на другото си дете. Родителите били пенсионери, но получавали пенсии в достатъчен размер, а и цял живот спестявали средства, поради което сума в размер на над 39 000лв. не можела да се определи като непосилна за тях.

На второ място, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, оспорва отказа на приходната администрация да признае получен заем от г-н Г., което като трето лице, нямало никаква заинтересованост от изхода на производството. Представен бил договор от 08.01.2018г. за сумата от 9600лв. и разписка за предаването й. Този договор бил реален и достатъчно било да имало предаване на заетата сума, за да се докажело неговото сключване. Въпросните договор и разписка били изискани от третото лице и то потвърдило сключването на сделката, а органът не можел да откаже декларацията, подадена от него по арг. на чл.43 от АПК, поради което същата необосновано не била кредитирана. Доводите на органа, че заемодателят не разполагал с достатъчни средства останали напълно недоказани. Цитира се съдебна практика. Твърди се и, че било спекулативно и невярно твърдението, че договорът не можел да се признае, защото двете страни били познати, като се навеждат и съответни доводи.

На следващо място се мотивира, че органът допуснал и съществени процесуални нарушения при определяне на данъчната основа, тъй като в нарушение на принципите за обективност и законосъобразност не били съобразени реалните декларирани доходи на лицето и подпомагането му от семейството му и сключените договори за заем. Прилага декларация по чл.43 от АПК, че разполагал с налични средства към началния момент на ревизирания период от 31 862,61 лв., които били признати и в подадената от него декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, като в тази връзка не се приема от жалбоподателя и наличието на претендираната от органа хипотеза на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Счита за недоказана и другата визирана хипотеза по т.7 от същия текст, тъй като, за да я обоснове органът стъпил единствено на погрешно приетото за нулево начално салдо и защото неоправдано изключил от доказателствения му материал даренията от родителите му и получените заеми.

Твърди и, че имало допуснати съществени нарушения, тъй като на 14.02.2020г. бил съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-16002419006821-092-001, на база на който бил съставен и връчен на 10.03.2020г. РА № Р-16002419006821-091-001. Срещу него били подадени възражения, като с решение №236/28.05.2020г. Директорът отменил по-горе посочения РА почти изцяло, с изключение на установени задължения по ЗДДС и върнал за ново произнасяне. На 29.09.2020г. бил съставен нов РД, на база на който бил съставен и нов РА №Р-16001620003539-091-001 от 22.10.2020г., с който обаче правното положение на ревизираното лице било влошено и в негова тежест били начислени още по-големи данъчни задължения. Макар администрацията да допуснала сама нередовности в първото ревизионно производство, тя се възползвала от собственото си недобросъвестно поведение, за да начисли по-големи данъчни задължения. Това противоречало на принципа за еднократност.

Освен това не били спазени и сроковете по чл.114 от ДОПК. Ревизията продължавала повече от година, това, че производството било върнато и назначена нова ревизия, не означавало, че сроковете се новирали и започвали да текат отначало, а и в решение № 236/28.05.2020г. Директорът не посочил на основание на коя хипотеза на чл.155, ал.4 от ДОПК се връщало производството, което било недопустимо и нарушавало правото на защита на проверяваното лице. Ако се приемело, че връщането било за събиране на нови доказателства, то това не било спазено от приходния орган, тъй като той не събрал такива, а единствено приел за установени повече задължения, но без промяна на фактическата обстановка. Как тогава на базата на абсолютно едни и същи факти се достигало до коренно различни правни изводи. Веднъж органът приел, че към началото на 2014г. лицето разполагало с 5000лв. начално салдо, а в последствие и при същите факти приел 0,00лв. Ако пък се приемело, че връщането било поради допуснати съществени процесуални нарушения, то не следвало при тяхното отстраняване да се променя материалното положение.

На следващо място се мотивира, че в нарушение на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК ревизията била извършена от некомпетентен орган, неправилно била определена данъчната основа, върху която се начислявал данъкът. Според съдебната практика, когато ФЛ осъществявало търговска дейност като ЕТ, независимо дали било вписано или не в ТР, то дължало данък за тази дейност по ставка, предвидена в ЗДДФЛ, но данъчната основа се определяла по реда на ЗКПО, а разпоредбите му не били взети предвид от приходния орган. Цитира се практика.

По тези доводи, се иска отмяна на жаления РА, потвърден с решението на Директора на Д“ОДОП“ Пловдив.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник, като поддържа изцяло подадената жалба.

Ответникът, редовно призован в с.з., не изпраща представител. По делото е депозирана молба-становище от гл. юрк. П., в качеството й на процесуален представител на ответника, в която същата сочи, че оспорва жалбата. Прилага и писмена защита. Претендира разноски на осн. чл.161, ал.1 от ДОПК.

Съдът, въз основа на приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

По отношение на Д.А.А. било образувано ревизионно производство въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16002419006821-020-001/24.10.2019г., изменяна с последващи ЗИЗВР, издадена от В.П.А.началник сектор, с която бил определен екип да извърши ревизията в състав : Г.И.В./ръководител на ревизия/ и Златимира Делчева Дамянова. ЗВР и последващите й изменения касаели ревизия на ФЛ Д.А.А., видовете задължения данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. - 31.12.2018г., ДОО за самоосигуряващи се, задравно осигуряване за самоосигуряващи се, УПФ за самоосигуряващи се за същите периоди и годишен, и аваносва данък по ЗДДФЛ за ЕТ за периода 01.01.2014г. - 31.12.2018г. От Определения със ЗВР екип бил съставен РД №

Р-16002419006821-091-001/14.02.2020г. /л. 173-220/. От органите по приходите и въз основа на изготвения РД бил издаден РА №

Р-16002419006821-091-001/10.03.2020г. /л.280-289/, с който били установени допълнителни публични задължения общо по видове в размер на 19 648,33 лв. главница и 7098,74 лв. лихви. Същият бил оспорен изцяло по административен ред пред Директор дир. „ОДОП“ Пловдив, който на осн. чл.155, ал.2 от ДОПК и с Решение № 236/28.05.2020г. /л.1810-1818/, постановил потвърждаване на РА № Р-16002419006821-091-001/10.03.2020г. за направените констатации и допълнително установените задължения по ЗДДС и дължими лихви за деклариран и невнесен данък по чл.48 от ЗДДФЛ и отменил същият РА в останалата му частта за установените задължения.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/

№ Р-16001620003539-020-001/15.06.2020г. /л.145/ В. П. А., в качеството й на Началник на сектор възложила извършване на ревизия по отношение на ФЛ Д.А.А. от екип в състав : К. Георгиева Н., ръководител на ревизията и Петко В. С., гл. инсп. приходи. Видно от заповедта, ревизията следвало да обхване следните видове задължения – данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014г. - 31.12.2018г., ДОО за самоосигуряващи се, задравно осигуряване за самоосигуряващи се, УПФ за самоосигуряващи се за същите периоди. Съгласно представеното по преписката удостоверение за електронно връчване /л.147/, такова било извършено на 15.06.2020г.

До Д.А. било отправено ИПДПОЗД

/л.139-141/, с което и във връзка с извършвана му ревизия относно наличие на съответствие между придобитото имущество и доходите, започнато въз основа на горепосочената ЗВР, били изискани конкретни документи, вкл. и било изискано да посочи наличните разполагаеми парични средства към конкретно визирани моменти /т.22 от искането/. Искането било връчено по електронен път на 22.06.2020г.

/л.142/. По повода на същото до ТД НАП Пловдив, ИРМ Хасково били подадени писмени искания вх. № ВхР-3054/07.07.2020г., в което А. посочил, че всички документи по искането били вече представени на НАП /л.143/. С Протокол № Р-16001620003539-ППД-001/30.06.2020г. /л.137/ към производството и на осн. чл.155 от ДОПК били присъединени доказателства, събрани при извършване на предходна ревизия, завършила с РА № Р-16002419006821-091-001/10.03.2020г.

До Д.А. било изпратено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК за установяване на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което основата за облагане за ревизирания период щяла да се определи върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и осигурителният доход за ЗОВ, УПФ и ДОО щял да бъде определен по реда на чл.122-124 от ДОПК. /л.132/. На осн. чл.17, ал.1, т.2 от ДОРК до Д. Атаносов било изпратено и уведомление № Р- 16001620003539-139-001 от 10.07.2020г. /л. 134-135/.