Решение № 4462 от 12.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4462 гр. Пловдив, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330105168 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Е. П. С. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по чл.4, ал.2 от сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем № ***************/**********г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди ответника да й заплати сумата 535, 14 лева, представляваща платена от ищцата на ответника без основание неустойка по Договора за паричен заем, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Адессо Кредит България” ЕООД – гр. Ботевград оспорва обективно съединените искове като недопустими, неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли като такива, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Претендира разноски. Прави възражение за липсата на предпоставки за присъждането на пълномощника на ищцата на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на претендирания размер на същото.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между тях в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № *************/*************г., с който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 1 250 лева, платими на 13 двуседмични вноски, считано от ******************г., всяка от които в размер на 107, 74 лева – като в чл.4, ал.2 от Договора страните са уговорили, че ако ищцата не предостави на ответника уговореното между тях в чл.4, ал.1 от Договора допълнително обезпечение в деня на подписването на Договора, тя дължи на ответника неустойка в размер на 536, 38 лева.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че посочената разпоредба от Договора за заплащане на неустойка с включването й към ГПР оскъпява кредита с над 50 % годишно – поради което и същата се явява нищожна като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и, че ищцата е заплатила на ответника неустойка в размер на 535, 14 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че исковете се явяват доказани по основание (а искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – и по размер – съобразно допуснатото от съда изменение на същия в съдебното заседание по делото на 12.07.2024 г.) и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху уважения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД от 01.02.2024 г. – датата на подаване на исковата молба (в Районен съд – Д., където първоначално е било образувано делото).

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата – ЕАД Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС (по 240 лева за всеки един от двата иска), а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 100 лева ДТ за двата уважени иска – като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че ищцата е предявила два обективно съединени иска и общата цена на исковете, както и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, както и предвид представения Договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че направените от ответника възражения за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение и за недължимост на същото, са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2 ал.2

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА клаузата за заплащане на неустойка по чл.4, от сключения в гр.

П.

Договор за паричен заем

№

****************/*****************г. МЕЖДУ „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: 202250289, Седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, Софийска област, бул. „Трети март“ № 83, представлявано от ************* Л. В. Л., със съдебен адрес: гр. Б., Пл. „**********” № ***, ет.**, адв. Г. Д. , И Е. П.

С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „**********************“ № ***, ет.***, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***********” № **, ап.***, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, представлявано от адвокат Е. Г. И., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Адессо Кредит България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Е. П. С., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, СУМАТА 535, 14 лева, представляваща платена от ищцата на ответника без основание неустойка по сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем № ****************/***********г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 01.02.2024 г., ДО окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Адессо Кредит България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Борба” № 3, ап.57, ЕИК 180978004, представлявано от адвокат Е. Г. И., адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 480 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв., А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 100 лева ДТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. И ЗА недължимост на същото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3