Решение № 60 от 24.06.2022, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Белоградчик, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20221310200063 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. К. М. от с. Д., обл. В., ул. ”Ж.” № ..., с ЕГН **********, срещу НП № 22-0242-000076/16.03.2022 г. на Началник РУБелоградчик към ОД-МВР-Видин, с което е санкциониран за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наказан с “глоба” в размер на 100,00 лв. и „лишаване от правото“ да управлява МПС за срок от три месеца.

В жалбата се излагат доводи за не законосъобразност на НП, отрича се неправомерното поведение от страна на жалбоподателя, твърди се, че има неправилна квалификация на деянието – с думи е приписано едно поведение, а е дадена друга, несъответна на текста правна квалификация, липсвала по този начин правна квалификация, като задължителен реквизит на НП, липсвала форма на вина – като при не предпазливи деяния, същите се санкционирали само в изрични, редки случаи. Твърди се още, че вина у 1 жалбоподателя липсва въобще, и че той не е бил запознат с всички материали по админ. нак. преписка – докладна записка на полицейски служители, на която се позовавал АНО. Иска се отмяната на издаденото НП и присъждане на направени разноски. В с.з. самият М. М. не се явява, но се представлява от упълномощен защитник - адвокат. Последният поддържа жалбата, оспорва излаганата в НП фактическа обстановка, отрича умисъл у нарушителя, твърди се, че той не е употребявал алкохол преди сядането зад волана, поради което не може приеме, че заради обратното не е спрял и се е укрил. Процесуалният представител сочи и допуснати според него нарушения на процедурата по съставяне на АУАН – не предявяване на М. на докладна записка, въз основа на която бил съставен акта, както и не предявяване на самия АУАН. Моли да се отмени НП и да се присъди адвокатското възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована за с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 23/24.02.202 г. свид. Д. Т. – мл. автоконтрольор, и негови колеги / А.

И. и В. Т./ - всички служители на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, участвали в СПО на територията на община Р.. Същевременно получили сведения, че жалбоподателят М. М., вечерта на 23.02.22г. употребява алкохол в заведение в с. Тополовец / на територията на посочената община/ и вероятно ще управлява след това, при прибирането си, МПС. Служителите на полицията решили да проследят кога М. ще напусне заведението, с какво – респ. с МПС, като водач ли и да му извършат проверка след това. За целта посочените по-горе колеги на Т. се позиционирали на място в с. Тополовец, откъдето наблюдавали заведението, в което бил М.. Всъщност обектът бил хранителен магазин /стопанисван от свид. В. Е. под наем, като помещението било собственост на свид. П. И./, в който се сервирал и алкохол за употреба на място, на поставени там маси. Свид. Д. Т. се позиционирал пък на изхода на с. Т., в посока с. Д./ почти слети , като населени места – с отдалеченост от ок.500 м./, в близост до табела за край на населеното място. Около 23.30 ч.

2 уличното осветление в с. Т. било изгасено.

Около полунощ М. потеглил към с. Д. с личният си автомобил – м.“Нисан Терано 2“ с рег. № М 1243 ВР, за което колегите на Т. веднага му съобщили. Разстоянието до поста на Т. било ок.300-400 м. Т. бил паркирал служебен полицейски автомобил в отбивка край самата ул.“ Г. Д.“, на ок. 1м. от асфалта, в на края на с. Т., до табела Д-12, като МПС било с работещ двигател и включени къси светлини, а когато видял и приближаващите се светлини на автомобила на М. - включил и звуков и светлинен сигнал от колата – „сирена“ и синя лампа, тъй като поради тъмнината не можел да подаде сигнал за спиране с палка / преценил, че няма да бъде забелязан/.

Когато наближил л.а. м. „Нисан Терано 2“ към полицейското МПС, водачът на л.а. не спрял, а напротив увеличил скоростта и отминал. Св. Т. веднага последвал със служебния автомобил нарушителя, който навлязъл в с.

Д. и завил по не асфалтирана улица, след това от нея – завил на ляво и в не оградено, затревено място, до селскостопански сгради, спрял. Т. го видял как завил вляво и тогава го загубил от поглед, не видял момента на спиране. След секунди обаче - след маневрата на М. вляво, Т. , следвайки го, видял вече спрелия „Нисан“, и също паркирал, до него. В „Нисан“-а вече нямало никой, но при докосване на предния капак – се усещало, че двигателят му е топъл.

Ок. 5 мин. след спирането на Т., пристигнали и колегите му и огледали л.а. на М., подвикнали самия него, но никой не отговорили не се показал.

Т., И. и Т. докладвали на ОДЧ в РУ-Белоградчик и след дадено им от там разпореждане се прибрали. На следващият ден, по-точно още на 24.02.22г. , но вече по светло, сутринта, полицейски служители, вкл. св. Т. посетили с. Д. и видели в центъра на селото, с друго МПС, М. М.. Дали му указания да се яви в приемната на полицията в селото, за даване обяснения по среднощната случка и съставяне на АУАН.

Така 24.02.2022 г., св. Д. Т., в присъствието на свидетели на съставяне на акта само – посочени с имена и адреси, съставил АУАН бланков № GA 501942, на М. К. М. за нарушение по ЗДвП : по чл.103 от ЗДвП – за не спиране, след подаден звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил на полицията, като с това е осуетил и извършването на полицейска проверка.

Нарушителят отказал да подпише съставения му акт в реквизита за „нарушител“, заявил, че им възражения, но приел копие от него, за което 3 подписал разписка, които обстоятелства са удостоверени от един свидетел. В последствие е депозирал писмени възражения пред АНО, по повод което е била изготвена и докладна записка до Началника на РУ-Белоградчик, с мнение, че те са неоснователни /респ. АУАН е правилен и законосъобразен/.

Докладни записки по случая били изготвени и от Т. и друг полицейски служител. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП № 22-0242000076/16.03.2022 г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на наказателното постановление, но са налице предпоставки същото да бъде изменено относно размера на санкциите определени на нарушителя, за което съдът ще се мотивира подолу.

Съдът на първо място не приема възражението, посочено в жалбата и поддържано в с.з. за допуснато нарушение в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административни наказания на жалбоподателя с наказателното постановление, изразено в не предявяване и не запознаване на нарушителя с докладна записка, изготвена в хода на това производство. Съдът констатира, че по админ. нак. преписка има приложени три докладни записки до Началника на РУ-Белоградчик, но представителя на жалбоподателя заяви, че има предвид тази, с № 242р-2444/16.03.22г., касаеща обсъждане на вече подадените възражения по акта. Съдът счита, че никъде в закона – нито специалният ЗДвП, нито в общия – ЗАНН, няма изискване към АНО сам, служебно, да предявява и запознава евентуалния нарушител с подобни документи, изготвени в хода на адм. нак. производство. Безспорно иначе, лицето, на което е вменено адм. нарушение, има правото да се запознае с цялата преписка и всички съдържащи се в нея материали, но това следва да стане по негова инициатива. Актосъставителят и АНО имат задължението да предявят и изпратят за връчване съответно АУАН и издаденото след него НП на нарушителя. След съставяне на акта и след издаване на НП, нарушителят има интерес и правото да представя доказателства по случая и да изисква и се 4 запознава със събраните такива по конкретния казус. Няма никакви данни в случая М. да е изисквал и да му е отказано предоставянето на материали по преписката, а с нея той е могъл да се запознае и след образуване на настоящето съдебно производство.

Съдът не намира за основателно и възражението от страна на жалбоподателя, че е нарушена процедурата по предявяване на АУАН – липсващо такова. В съответния реквизит за „нарушител“ М. не се е подписал, но както заяви в с.з. и свид. Т. – той и актосъставител, М. не е пожелал да извърши това действие – да подпише акта като нарушител, поради това, че не е бил съгласен с него и имал възражения. Но приел копие от акта, за което пък се подписал в реквизита в разписката. Съдът отбелязва, че в процедурата след съставяне на един АУАН следва незабавно да се предприемат две отделни действия, които не са идентични и следва да се различават. Едното е предявяване на акта, т.е. запознаване на нарушителя със съдържанието му и подписване на документа от автора на деянието, другото е връчване копие от същия. В самия акт са предвидени и два отделни реквизита „подпис“ от страна на нарушителя – че се е уведомен за акта и че е приел копие от документа за себе си / оригиналът оставащ по преписката/. Именно едното от тези действия, в правото си по закон, не е осъществил М., отказал е да подпише акта, тъй като не е бил съгласен с него / но което не значи, че не му е предявен/, което бездействие е удостоверено с имена, адрес и подпис на свидетел. Копието пък от акта – М. е приел. Ето защо, не са нарушени правата му в соченото от представителя му отношение.

При събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира, че в случая се доказа безспорно и категорично жалбоподателят М.

М. да е извършил вмененото му административно нарушение - по чл. 103 от ЗДвП, а именно - на 24.02.2022 г., около 00.05 ч., в с. Т., по ул. “Г. Д.“, при управление на л. а. "Нисан Терано 2“ с рег. № М 1243 ВР, след подаден му сигнал чрез служебен полицейски автомобил със светлинна сигнализация / синя лампа / и звукова такава / сирена / – подаден от мл. автоконтрольор Д.

Т., не изпълнил задължението да спре плавно вдясно на пътя, а продължил управлението на автомобила, спирайки в съседното, близко село Д., укривайки се от последвалите го служители на полицията.

Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез 5 допустимите от закона доказателства, дали има извършено нарушение, което следва да се докаже по един безспорен и несъмнен начин.

В настоящия случай АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН, като актосъставителят Т., като свидетел по делото с показанията си подкрепи, потвърждавайки категорично всички обстоятелства, касаещи състава на извършеното административно нарушение. Свидетелят Т. е наблюдавал непосредствено, и свидетелства под страх от наказателна отговорност за тези наблюдавани факти, сочи, че въпреки времето от денонощието – късно през нощта, без улично осветление, мястото на което е бил паркиран неговият полицейски автомобил, на което място и той самият е стояли, е било видимо непосредствено до пътното платно на ул. “Г. Димитров“, по която е преминал нарушителят, от този автомобил са били включени светлините – къси, както и сирена и синя лампа, и М. М. не е бил възпрепятстван по никакъв начин да забележи нито тогава, нито след това – след последваното на неговото МПС, от какво МПС какви сигнали се подават – за спиране от полицейски автомобил. Св. Т. съобщава, че лично е възприел преминаването автомобила на Манйолов и не спирането въпреки сигналите от полицейската кола.

Самият нарушител през деня после не е и отрекъл пред полицейските служители, вкл. и Т. – че е видял сигналите. Т. указва, че водачът на автомобила, който е следвало да спре не е и намалил дори скоростта на движението си в край на селото, а след укриването си в с. Дреновец, не се е показал въобще – въпреки, че е видял безспорно кой го е „последвал“ и повикал да се покаже. Няма причини да не се кредитират и приемат за истинни думите на разпитания полицейски служител. Съдът отбелязва, че админ. нарушения се наказват освен в случаите на умишлено виновно поведение, и при непредпазливо такова, освен ако специална разпоредба не изключва вината за конкретни прояви. В настоящия казус, доводът дали деянието е умишлено или не , според жалбоподателя, не води до отпадане отговорността му, тъй като не попада в изключваща който и да е вид вина разпоредба на ЗДвП. Според съда поведението на М. е било умишлено, той е имал възможността да възприеме полицейския автомобил, светлините му – и от фаровете и лампата, както и звуковия сигнал, знаел е, като водач на МПС, че следва да спре, но е искал да избегне проверка и поради това е увеличил скоростта си и се е укрил след паркиране в с. Дреновец.