Решение № 13571 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13571 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110138897 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на В. М. Т. срещу „С.в.“ АД, с която са предявени отрицателни установителни искове, както следва: за недължимост на сумата от 603,62 лв., представляваща претендирана от ответника стойност на потребени ВиК услуги за периода 12.12.2017 г. – 12.04.2018 г., както и частични отрицателни установителни искове за недължимост на сумата от 27 лв., част от оспорено вземане в общ размер от 1836,41 лв., представляващо претендирана от ответника стойност на ВиК услуги през периода 11.05.2018 г. – 10.06.2020 г. (частични отрицателни установителни искове за по 1 лв. от стойността на претендираните ВиК услуги за всеки месец от посочения период 11.05.2018 г. – 10.06.2020 г.).

В исковата молба и молби-уточнение от 20.07.2021 г. и от 03.08.2021 г. ищцата излага твърдения, че на нейно име е открита партида в ответното дружество с абонатен № 1003037847 за имот, находящ се в *********** на която са начислени оспорените суми за посочените периоди. Счита, че не дължи заплащането им поради липса на облигационно отношение с ответника, доколкото не е собственик или ползвател на жилището и следователно нямал качеството потребител по силата на закона. Оспорва доставяните от ответното дружество услуги да са на претендираната стойност, като поддържа извършването на нарушения при периодично извършваните отчети на общия и индивидуалните водомери в сградата, като твърди и че процесният имот не е водоснабден. Навежда възражение за изтекла тригодишна давност за вземанията, поради което иска да бъде установена недължимостта на оспорените суми, но за част от процесния период предявява частични искове, което намира за допустимо предвид задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК, и доколкото обемът на дължимата защита се определял от ищеца.

С тези факти и доводи ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на отрицателен установитилен иск за недължимостта на сумата 603,62 лв., представляваща претендирани от ответното дружество вземания за периода от 12.12.2012 г. до 12.04.2018 г. и сумата от 27 лв., представляваща част от претендирани от ответника вземания за периода от 11.05.2018 г. до 10.06.2020 г. в общо размер от 1 836,41 лв.

1

С исковата молба ищцата представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата депозира писмено становище, с което поддържа предявения иск и искането си за осъждане на ответното дружество да заплати сторените от ищцата разноски. Не ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който признава предявения иск. Излага твърдения, че ответникът не е станал повод за предявяване на иска. Моли да бъде постановено решение при условията на чл. 237 от ГПК и да не бъде уважавано ищцовото искане за присъждане на разноски.

С отговора ответникът не прави доказателствени искания. Не изразява становище по приемането на писмените доказателства, представени от ищцата.

В откритото съдебно заседание ответното дружество не изплаща законен или договорен представител.

Въз основа на направеното признание и на основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено съдебното дирене. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като признанието на иска е изявлението на ответника, че не оспорва както правото, чието съдебно установяване се иска, така и фактите, които пораждат това право.

Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано, че решението се основава на признанието на иска.

Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.

Правото, чието съдебно отричане се иска в настоящето производство е правото на „С.в.“ АД – София да получи от ищцата сумата от 603,62 лв., представляваща претендирани от ответното дружество вземания за периода от 12.12.2012 г. до 12.04.2018 г. и сумата от 27 лв., представляваща част от претендирани от ответника вземания за периода от 11.05.2018 г. до 10.06.2020 г. в общо размер от 1 836,41 лв. Същото не противоречи на императивни норми на закона, нито пък на добрите нрави.

От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество, депозирал отговора на исковата молба, в който е направено признанието на иска, притежава надлежна разпоредителна власт. Съгласно клаузите на пълномощното (л. 36 от делото), юр. А.К.-М., упълномощена от законния представител на ответното дружество, може да извършва всички процесуални действия, с изключение на отказ от иска, т.е. има правомощия да признава искове. В този смисъл, пълномощникът на „С.в.“ АД, е лицето, което може да признае, че процесните суми не са дължими на ответника, като погасени по давност. Доколкото признанието на иска изхожда именно от надлежно упълномощен процесуален представител, съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.

237 ал. 3 т. 2 от ГПК.

Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът счита, че искът, предявен от В. Т., следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски за заплащане на държавна такса в размер на 65 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Според съда, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване 2 на иска и да го е признал. В случая е налице само второто изискване – признание на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира претенция по отношение на погасените по давност задължения, начислявайки същите като дължими и отказът да отпише задълженията след изрично направено писмено искане от страна на ищцата. Възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна давност представлява субективно потестативно право, което може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването на отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания. Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност. Ответникът не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).

Съдът намира, че в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено само възнаграждение в размер на 480 лв., доколкото ответникът не е станал повод за разноските, направени по въззивно частно гражданско дело № 10970 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд.

Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

По иска, предявен от В. М. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в ********* против „С.в.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *************, представлявано от В.Т. - изпълнителен директор, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 603,62 лв. (шестстотин и три лева и шестдесет и две стотинки) с еврова равностойност от 308,63 € (триста и осем евро и шестдесет и три евроцента), представляваща претендирани от ответното дружество вземания за периода от 12.12.2012 г. до 12.04.2018 г. по партида с абонатен номер 1003037847 и сумата от 27 лв.

(двадесет и седем лева) с еврова равностойност 13,80 € (тринадесет евро и осемдесет евроцента), представляваща част от претендирани от ответника вземания за периода от 11.05.2018 г. до 10.06.2020 г. в общо размер от 1 836,41 лв. с еврова равностойност от 938,94 € по партида с абонатен номер 1003037847.

ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *************, представлявано от В.Т. - изпълнителен директор да заплати на В. М. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в *********, сумата от 65 лв. (шестдесет и пет лева) с еврова равностойност от 33,23 € (тридесет и три евро и двадесет и три евроцента), представляваща направени от ищцата разноски за заплащане на държавна такса.

ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *************, представлявано от В.Т. - изпълнителен директор да заплати на адвокат М. Л.

Л. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размер на 480 лв.

(четиристотин и осемдесет лева) с еврова равностойност от 245,42 € (двеста четиридесет и 3 пет евро и четиридесет и два евроцента) за предоставена на ищцата безплатна адвокатска помощ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4