Решение № 1662 от 02.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1662 гр. Бургас, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. С. като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120101657 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ХЕЛИО-ТУР-С” АД, ЕИК 102004621, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, п.к. 1414, ул. „Невена Коканова“ № 8, представлявано от Е. З. Б. - Изпълнителен директор, представлявано от адв. О. Ш. от САК, срещу А. З. В. ЕГН **********, с адрес: обл. Б****, С. З. Ж. ЕГН **********, с адрес: обл. Б**** и К. Т. М. ЕГН **********, с адрес: обл.

Б****, с която се иска приемане за установено по отношение на всички ответници, че ищеца, като правоприемник ТК Балкантурист, е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, Обшита Созопол, Област Бургас, одобрени със Заповед РД-18- 60/04.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес гр.

Созопол, местноста "****", целият с площ от 2761 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Изоставена нива, категория на земята:

10 /десета/, предишен идентификатор: *********** и *********, номер по предходен план:

******, както и осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на имота.

При условията на евентуалност поради е предявен иск за ревандикация въз основа на придобивна давност, поради упражнявано непрекъснато владение върху имота с присъединяване на владението от сочения за праводател ТК Балкантурист и упражняването му, считано от 1972 г. до 2024г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на имот с идентификатор ********, респ. площта на целия къмпинг “****те” като го е придобил по правоприемство от държавата, за което излага подробни съображения.

Излага се, че с решение № 983/12.02.2004г. Поземлена комисия – Созопол възстановява собствеността върху процесния имот на наследниците на П. А. Ж.а, чиито правоприемници се явяват ответниците – физически лица. Излагат подробни съображения за незаконосъобразност на реституционната процедура. Оспорва се правото на собственост на ответниците и настъпване на вещно-транслативен ефект в тяхна полза, доколкото праводателите им не са били надлежни собственици към момента на последващото 1 правоприемство. Направено е искане за упражняване на косвен съдебен контрол за незаконосъобразност на издаденото решение № 983/12.02.2004г. на Поземлена комисия – Созопол.

На следващо място посочва, че имотът е бил във владение на държавата, а след това на нейните правоприемници и праводатели на ищеца, като се твърди, че упражняваното владение следва да бъде присъединено към това на ищеца, който владее имота включително и чрез отдаването му под наем на трети лица в периода от 2009 г. до 2024 г.

Ангажирани са доказателства и са направени доказателствени искания.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.

По главния предявен иск се твърди, че същият е разрешен със сила на пресъдено нещо с решение по гр.д.№ 306/2013 г. на БОС, потвърдено с решение по гр.д.№ 67/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, което не е допуснато до касационно обжалване с окончателно определение от 05.11.2019 г. по гр.д. № 1593/2019 г. на ВКС. Излагат подробни съображения за неоснователност на иска, поради липса на доказателства за соченото правоприемство и изпълнение на процедурата по чл. 17 ППЗОП.

По предявения при условията на евентуалност иск се твърди, че доводите за упражнено владение в периода от 1971-1994 г. са непротивопоставими на ответниците, тъй като земеделската реституция в полза на праводателите им е от 2004 г. Посочват, че в периода 2013-2019 г. между страните е бил висящ спор за собственост, по времето на който давност не е текла, а от влизане в сила на решението на 05.11.2019 г. до подаване на исковата молба не е изтекъл предвиденият в закона срок. На следващо място посочват, че владението се упражнява от ответниците, които отдават имота под наем. Ангажирани са доказателства.

Предявените главни и евентуално съединени искове са с правно основание чл. 108 ЗС.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че процесният поземлен имот с идентификатор ******* е идентичен с бивш имот № ******, който съгласно скица № Ф003249/02.03.2004г. представлява нива, с площ от 2760 дка, находяща се в местността „****“ в землището на гр. Созопол, при граници: имот № *****- полски път, ****- изоставена нива, ****- нива, ****- изоставена нива, ****** – нива, **** – къмпинг на „ХЕЛИО - ТУР-С“ АД, който имот е образуван от имоти **** и *******.

Видно от приложеното към отговора на исковата молба решение № 19/10.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 67/2018 г. на БАС, с което е потвърдено решението постановено по гр. д. № 306/2013 г. по описа на Бургаски окръжен съд, по предявения иск на П. А. Ж.а, с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /отм./ срещу „ХЕЛИО-ТУР-С” АД, е прието за установено, че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Созопол, одобрена със заповед № РД-18-60 от 04.10.2007 г. на Изп.директор на АГКК - София, ищцата П. А.

Ж.а е била собственик на имот със стар идентификатор № ******, част от които с площ от 2410 кв.м. попада в имот с проектен идентификатор ******, с площ от общо 2761 кв.м., находящ се в местността “***”, както и че е допусната грешка в кадастралната карта.

Идентичността на имота се установява от индивидуализацията му по предходния план с идентификатор № ****** и представената скица.

По делото не се спори и се установява от представения нотариален акт № 197, том , рег. № 4745, дело № 835, от 03.12.2024 г., че ответниците А. З. В. и С. З. Ж. са признати за съсобственици на процесния имот, придобит по наследство от П. А. Ж., след което с нотариален акт за покупко-продажба № 73, том III, рег. № 2375, дело № 382 от 24.06.2024 г. са прехвърлили ½ ид.ч. от имота в полза на ответника К. Т. М..

Ищецът е ангажирал писмени доказателства във връзка със заявените от него права Акт № 656/04.07.1994г. за държавна собственост и Акт № 226/11.09.1996г. за държавна 2 собственост, с които първо са актувани имотите построени върху държавна земя от 350 дка, а с втория акт е актуван недвижим имот - къмпинг „****те“, държавен терен от 217.40 дка и сгради подробно описани в приложенията, като в актовете не са посочени отделните имоти с номера или други индивидуализиращи белези, които попадат в територията на къмпинга. В АДС № 656/04.07.1994г. е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД - гр. Созопол. За изграждането на къмпинга са представени по делото Протокол №165/08.10.1971г. на комисия назначена от председателя на Държавния комитет за планиране, с който е определена приблизителна площадка за строежа на „Къмпинг ****те“ по реда на чл. 7 от Закона за опазване на работната земя (отм.

1973г.).

С Протокол от 09.05.1972г. от заседание на междуведомствен експертен съвет, назначен със Заповед №179/26.04.1972г. на председателя на Държавния комитет за планиране, е взето решение за определяне за окончателна площадка за Курортен комплекс и къмпинг „****те“ – Бургаски окръг за нуждите на ДСО „Балкантурист“ в размер на 350 дка. В протокола, изрично е упоменато, че точният размер на площадката следва да се определи с генплана при отчуждаване на земята. В Акт №1/12.07.1972г. за трасиране и въвеждане във владение ТК „Балкантурист“ Бургас върху отредените му южно от гр. Бургас терени за къмпинги и курортни комплекси се цитира Заповед №648/01.07.1972 година на Председателя на ОНС – Бургас, с която се одобрява отреждането на терени, в това число терена на Комплекс „****те“ в землището на гр. Созопол с площ 350дка. Със заповед от 07.02.1973г. е разрешено на ТК Балкантурист да изгради къмпинг върху общо 131.5 дка залесена и незалесена горска площ, без площта да се изключва от държавния горски фонд.

По отношение на регистрацията и преобразуването на дружеството ищец по делото са ангажирани доказателства, от които е видно, че с решение от 10.05.1990 г. председателят на Комисията по туризма е постановил образуване на ДФ „Хелиос“, като е посочено, че същото се образува на основата на част от съществуващото ТП „Балкантурист“ и поема съответната част от неговите активи и пасиви. С Решение от 18.07.1990 г. на Бургаски окръжен съд по ф. д. № 2697/1990 г. на БОС е регистрирана образуваната фирма с държавно имущество с наименование „Хелио-тур-с“, а ТП „Балкантурист“ е прекратено като юридическо лице. С Решение № 109 от 07.06.1991 г. на Комитета по туризъм, допълнено с Решение № 109-А от 06.08.1991 г., дружеството е преобразувано от държавно в акционерно.

С Решение от 20.11.1991 г. по ф. д. № 7410/1991 г. на БОС е вписано еднолично акционерно дружество „Хелио-тур-с“. С Решения по фирменото дело от 08.08.1994 г. и 28.02.1995 г. е вписано увеличение в капитала на дружеството.

По делото са представени договор за наем от 01.02.2009 г. между „Хелио-тур-с“ АД и „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ АД с предмет недвижими имоти на къмпинг ****те с площ 217400 кв. м., ведно с разположените там сгради, както и договор за наем 05.01.2015 г. между „Хелио-тур-с“ АД и „Созопол инвест“ ЕООД, както и договор за наем от 01.05.2016 г. между „Хелио-тур-с“ АД и „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ ЕООД, касаещи терен с площ 32400 кв. м. на къмпинг ****те, ведно с постройки.

От приетото заключение на вещото лице А., по допусната съдебно-икономическа експертиза си установява, че в баланса на " ХЕЛИО ТУР С" към 10.05.1990г./образуването на ДФ" ХЕЛИО ТУР С"/, към 27.06.1991 г. /преобразуването й в АФ "ХЕЛИО ТУР С“/ към 06.08.1991 г. /преобразуването й в ЕАД/ няма заведени земи, като през 1992г. и 1993г. няма записвания по счетоводна сметка 201/Земи. В счетоводството на дружеството, в инвентарната книга е било отразено включването на земя през декември 1994г., въз основа на издадените актове за държавна собственост от 1994г. и 1996г. Посочва конкретно, че процесният имот е част от активите на дружеството и е заведен в счетоводните му книги в счетоводна сметка 201 „Земи, гори и трайни насаждения“, като дата на придобиване е посочено 31.12.1994 г. В съдебно заседания пояснява, че инвентарната книга позволява дописвания, не поправки, като по този начин са били заменени например старият номер на имота с номера по кадастралната карта. Инвентарната книга, която е ползвал, е актуална към септември 2025 г., а инвентарна книга от 1994 г. не му е предоставена. Експертът сочи, че 3 при прекратяването на ТП "Балкантурист" Созопол няма съставени разделителни баланси и приемо-предавателни протоколи между новосъздадената ДФ "Хелиос“ и ТП "Балкантурист" Созопол. Съобразно събраните данни от ТД на НАП, в заключението е посочено, че за периода от 01.01.2000г. до 01.01.2009г. не може да се предостави информация за Справки Декларации по ДДС и Дневници за продажби тъй като същите са унищожени с Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок за съхранение №10/18.02.2022г., №11/23.01.2023г. и №12/1.02.2024г.

По делото е прието заключението на вещото лице З. С., по допусната съдебнотехническа експертиза, от което се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр. Созопол се намира на 50 метра източно от стария път от гр. Созопол – гр. Приморско в местността „***“, която е заключена между местност „***“ и нос „***”. Съгласно границите посочени в акта за държавна собственост и схемата приложена в преписката по съставянето му, територията която е актувана с АДС №656/04.07.1994г. се отнася за целия залив, заключен между местност „***“, нос „***“ и стария път между гр. Созопол и гр. Приморско, както и отделни територии от държавния горски фонд на запад от същия път. Затова експертът е констатирал, че по географски данни имотът попада в актуваните територии. Вещото лице е обсъдила представените по делото доказателства и е посочила, че се е запознала още с Протокол от 26.03.1987г. на комисия в състав представител на Общински народен съвет Бургас - * „Архитектура и благоустройство“, представител на Министерство на земеделието и представител на ТК „Балкантурист“ Бургас със задача разглеждане на състоянието на терените, представени съгласно Териториално-устройствения план на Черноморското крайбрежие за нуждите на стопанския туризъм, в който се твърди, че със същата Заповед № 648/01.07.1972 година на Председателя на ОНС – Бургас е отчужден терен от 350 дка от Селскостопанския фонд и съгласно териториално-устройствения план, действащ към 1987година, теренът е определен за нуждите на стопанския туризъм с капацитет от 10000 места. Въз основа на писмените материали е направила извод, че имотът в периода от 1972г. – 1999г. не се е използвал за земеделски нужди, а е бил част от територия, която е отредена за стопански туризъм, къмпингуване, като уточнява, че има предвид начина на трайно ползване на терена. В съдебно заседание вещото лице изрично е посочила, че се е запознала едва след депозирането му със заповед № 648/01.07.1972 г., която видно от нейното съдържание не се отнася за отчуждаване на терените, което променя изводите й. При изслушване на експерта в съдебно заседание е посочено още, че вътре в имота има актувана сграда и бунгала, като част от бунгалата, френски апартаменти от 28 кв.м. попадат в процесния имот, а част от бунгалата, паянтови постройки - 15 кв.м. също попадат в него и тези постройки са индивидуализирани по кадастралния план, приложен по делото, както и към помощния план.