Решение № 219 от 18.12.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Б., 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810100792 по описа за 2023 година

С исковата молба от Г. Ц. Ц. и малолетната В. Б. Г., чрез своята майка и законен представител Б. Г. С., срещу ЗК „Л. И.“ АД са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, състояло се на 18.05.2018 г. в гр. Б., при което лицето Г. С. Г. при потегляне с лек автомобил прегазил К. Б. Г. (4 г.), като по описания начин причинил смъртта й.

В исковата молба се твърди, че за процесното деяние от 18.05.2018 г. е налице влязла в сила Присъда от 17.06.2022 г. по НОХД № 117/2022 г. по описа на СОС.

Гражданската отговорност на водача била застрахована при ответното дружество.

Починалото дете К. било внучка на ищцата Г. Ц. Ц. и сестра на малолетната ищца В. Б.

Г.. Емоционалната връзка и на двете с детето била много силна. Страданието от смъртта на К. Б. Г. продължавало и понастоящем. Ищцата Г. Ц. Ц. отгледала детето от бебе, всеки ден била заедно с него. След трагичния инцидент ищцата изпаднала в състояние на апатия към заобикалящия я свят, непрекъснато плачела, изгубила желание да върши ежедневните си задължения, загубила концентрация и отказвала да се среща с други хора. Умствената и й физическа дейност станали забавени, нивата на тревожност били високи. Ищцата В. Б. Г. също тежко понасяла загубата на сестра си, с която израснали заедно. Малолетната В. Б. Г. преживяла шок, мисълта за смъртта на сестра й не я напускала. Ищците били отправили претенции за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди към застрахователя и ответник в настоящото 1 производство, но не получили плащания. По същество исканията към съда са да осъди ответното дружество да заплати на ищцата Г. Ц. Ц. обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на К. Б. Г., в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2020 г., както и да заплати на ищцата В. Б. Г., чрез нейната майка и законен представител Б. Г. С., обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на К. Б. Г., в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2022 г. Претендират се и сторените в производството разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва предявените искове по основание и по размер. Прави възражение за погасяване по давност на предявените вземания. Не била доказана твърдяната родствена връзка на ищците с починалото дете. Ако действително връзката на ищците с детето била толкова силна и за него се полагали адекватни грижи и се упражнявал контрол, то същото нямало да се окаже без надзор на пътното платно.

Правото на обезщетение за прародител и за сестра на починалия се пораждало само по изключение, ако връзката помежду им е специална и поради особени житейски обстоятелства е надхвърлила обичайните отношения между подобни родственици.

Оспорва се и твърденият механизъм на настъпване на ПТП. В евентуалност се прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя поради съпричиняване. По същество се иска отхвърляне на исковете, а в евентуалност – уважаването им в редуциран размер, отговарящ на критерия за справедливост.

В откритото съдебно заседание ищците заявяват, че поддържат доводите и исканията си и молят исковите им претенции да бъдат уважени. Ответникът настоява за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 18/17.06.2022 г. по н.о.х.д. № 117/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, Г. С. Г. е признат за виновен в това, че на 18.05.2018 г. в гр. Б. при управление на лек автомобил, след като употребил наркотично вещество – марихуана, е нарушил правилото за движение по пътищата (чл. 77, ал. 1, пр. 2 от ППЗДвП – „Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, …че няма да застраши останалите участници в движението“ във вр. с чл. 76 от ППЗДвП, съгласно който „маневра“ е всяко изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като потегляне“) и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Б. Г., като след деянието е избягал от произшествието. Присъдата е влязла в законна сила на 15.08.2023 г., като е потвърдена с Решение № 399/20.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 840/2022 г. по описа на Апелативен съд – С., оставено в сила с Решение № 299/15.08.2023 г. по к.н.д. № 329/2023 г. по описа на 2

Върховния касационен съд.

По делото са ангажирани като доказателства Констативен протокол № 88/18.05.2018 г. на РУП – Б., Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.05.2018 г., ведно с албум, заключение по съдебномедицинска експертиза на труп № 344/2018 г., заключение по автотехническа експертиза, заключение по повторна комплексна медико – автотехническа експертиза, които представляват доказателствени средства, изготвени и събрани в хода на проведеното наказателно производство срещу извършителя. Същите не могат да се ползват по настоящото гражданско дело и не следва да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав с оглед принципа за непосредственост.

От Удостоверение за раждане № 229/25.11.2014 г., изд. от Община Б., се установява, че като родител на починалото дете К. Б. Г. е вписана единствено майката Б. Г. С.. Данни за баща не фигурират. Съгл. Удостоверение за раждане № 269/03.11.2009 г., изд. от Община Б., ищцата В. Б. Г. също е с един известен родител майката Б. Г. С.. Съвкупното разглеждане на двете удостоверения за раждане доказва, че ищцата В. Б. Г. и починалото дете К. са сестри.

Видно от Споразумения № 810 и № 811 от 20.09.2019 г., ответното дружество застраховател, при което е била застрахована гражданската отговорност на виновния водач, се е съгласило да изплати обезщетения за неимуществени вреди както на майката на починалото дете, така и на бащата Коста Кольов Симеонов. Последният, видно от Удостоверение за раждане № 215185/25.01.1989 г., изд. от Община Б., е син на другата ищца по делото - Г. Ц. Димитрова (Г. Ц. Ц. по Удостоверение за идентичност на имена изх. № 29/17.03.2022 г., изд. от Община Б.).

Съгл. Епикриза изх. № 1233/06.09.2023 г., изд. от МБАЛНП „Свети Наум“ ЕАД и амбулаторни листи от 23.06.2023 г. и от 05.10.2023 г., ищцата В. Б. Г. страда от главоболие от мигренозен тип, като е препоръчана консултация с психолог.

Според показанията на св. В. Благоева С., баба по майчина линия на починалото дете и на ищцата В. Б. Г., цялото семейство било сломено от загубата на детето. Между членовете на семейството съществувала много силна връзка, бабите и дядовците помагали за отглеждането на двете момичета. И ищцата Г. Ц. Ц., и ищцата В. Б. Г. след произшествието рухнали психически – налагало се да търсят спешна помощ, посещавали психиатри и други медицински специалисти. Конкретно ищцата Г. Ц. Ц. приемала успокоителни, ежедневно й поставяли инжекции. Детето В. Б. Г. и понастоящем не можело да се възстанови психически след тежката загуба – имало проблеми с нервите, за което посещавало психолог, станало по – затворено и мълчаливо. Преди инцидента двете момичета растели заедно. Тъй като родителите работели, бабите и дядовците се грижели много често за децата, тъй като всички живеели наблизо, в един и същ квартал. Г. Ц. Ц. водела покойната вече К. на детска 3 градина и я прибирала. Случвало се двете момичета да нощуват при нея.

Непосредствено след трагичната развръзка ищцата Г. Ц. Ц. припаднала, а впоследствие пропушила цигари.

Св. А. Г. С., леля на починалата К. и на ищцата В. Б. Г., излага показания в същата насока. Заявява, че сестрите В. и К. се търсели взаимно, прегръщали се, гледали детски филми заедно, играели с мобилен телефон. Когато трябвало да спят при някоя от бабите си, детето К. винаги искало да е заедно със сестра си – ищцата В. Б. Г..

Ищцата Г. Ц. Ц. била грижовна към всичките си внуци и силно ги обичала, включително и покойната К.. Св. А. Г. С. определя случилото се на 18.05.2018 г. като трагедия, сочи, че първоначалната реакция на всички била паника. Случката се разиграла пред поглед на ищцата В. Б. Г., която по онова време била още по – малка и изпаднала в шок. Гледката и до ден днешен била пред очите й. Непосредствено след инцидента детето В. единствено се клатело и питало какво се случило и нейна ли била вината, защото във фаталния миг не държала ръката на сестра си. Понастоящем ищцата В. Б. Г. се била „свила в себе си“, предпочитала да остава у дома и да помага в домакинството, не изразявала чувствата си, изпитвала страх от евентуална нова смърт в семейството, не се осмелявала да извежда останалите си сестри сама, а едната от тях особено я натъжавала, тъй като била „копие“ на починалата К.. Ищцата Г. Ц. Ц. пък продължавала да се радва на другите си внуци, но все повтаряла: „Щяха да са повече!“.

Св. Г. С. Г., виновният водач, причинил инцидента, посочва, че във въпросната вечер зад управлявания от него автомобил се движел друг автомобил, който му присветвал. Шофьорът на другия автомобил, според свидетеля, бил употребил алкохол и търсел саморазправа. Свидетелят Г. първо посочва с категоричност с двете деца не са били с мъжа, с когото са влезли в конфликт, дори конкретизира, че по – голямото дете е извело по – малкото от колата. Веднага след това свидетелят твърди съвсем различно обстоятелство, а именно, че не е видял децата, когато излизат от автомобила на баща си. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Г., поради факта, че са вътрешно – противоречиви, откъслечни и неубедителни. Свидетелят първо е категоричен за съществен факт – че е видял как едното дете извежда другото, а непосредствено след това отрича. Показанията му са объркани и фрагментирани, което е обяснимо от гледна точка на доказаното обстоятелство, че в момента на деянието същият е бил под влияние на употребени наркотични вещества – съставомерен признак от състава на престъплението, за което е осъден.

Според заключението на съдебно – психологичната експертиза, при ищцата Г.

Ц. Ц. не се наблюдават данни за социална желателност с цел представяне в по – добра светлина по време на изследването (т.е. проявява откровеност), налице е социално оттегляне, невротизъм, емоционална натовареност, тревожност, поради която са засегнати са паметовите функции. Профилът на ищцата В. Б. Г. пък е силно невротичен, с психосоматични проявления като умора, загуба на енергия, главоболие.

4

При детето са налични страхове за близките, лесно раними емоции, чувство за вътрешна празнота. В заключение експертът приема, че и при двете ищци е налице непреработена стресова реакция на травматичното събитие. Първоначалната остра стресова реакция не е компенсирана (преодоляна), а продължава като тревожно – депресивна. Загубата на детето е засегнала психоемоционалното и някои аспекти на социалното функциониране на ищците. Темата за внезапната смърт на детето К. все още е доминантна и при двете ищци, споменът лесно се възвръща и е източник на висок стресогенен потенциал.

По отношение на събраните гласни доказателствени средства, съдът изцяло се доверява на заключението по СПЕ, тъй като същото е изготвено обективно, професионално и аргументирано. С експертните изводи на вещото лице кореспондират и показанията на свидетелите В. Благоева С. и А. Г. С., които са еднопосочни помежду си, както и не съдържат вътрешни противоречия, поради което съдът ги кредитира.

Съдът не приема за достоверни показанията на св. Г. С. Г., които остават изолирани от доказателствената съвкупност, голословни и не се подкрепят от никакви други доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаване на исковете, ищците е необходимо да докажат кумулативното наличие на следните материално – правни предпоставки: 1.) валидно застрахователно правоотношение между ответника застраховател и виновния водач към момента на ПТП-то, покриващо съответния риск; 2.) реализиране на застрахователното събитие (ПТП); 3.) настъпили за ищците неимуществени вреди, установени по вид и размер; 4.) родство и трайна и дълбока връзка на всяка от ищците с починалата, от чиято смърт да са търпели продължителни болки и страдания.