Решение № 2603 от 14.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2603 гр. С., 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110141460 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. С., кв.

„Г.“, бл. 2, вх. Г, представлявана от П. А. М., срещу Г. О. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „Г.“, бл. 2, вх. Г, ет. 1, ап. 50, по чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 48 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С., кв. „Г.“, бл. 2, вх. Г, ет. 1, ап. 50: сумата от 165,00 лв. - сбор от месечни такси за поддръжка и управление на общите части за периода 01.07.2020 г. - 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 29,04 лв. за периода 01.08.2020 г. - 24.07.2023 г.; сумата от 260,00 лв. - припадащата се на ответника част от разходи за ремонт на хоризонтални щрангове за топла и студена вода, ведно със законната лихва от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 7,30 лв. за периода 01.05.2023 г. - 24.07.2023 г.

Ищецът твърди, че за процесния период в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С., кв. „Г.“, бл. 2, била определена такса за управление и поддръжка на общите части в размер на 2,50 лв. за всеки обитател, платима до края на месеца за който се дължи. На 31.03.2023 г. на Общото събрание на етажните собственици било взето решение за извършване на ремонт на хоризонтални щрангове за топла и студена вода във вх. Г на сградата. Въз основа на посоченото решение на ОС на ЕС на 04.04.2023 г. бил сключен договор с „Водоснабдяване С.“ ЕООД, ремонтът бил извършен и приет без забележки, като общата му стойност била 3 600,00 лв. Твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект – ап. 50, находящ се в процесната етажна собственост, но не е заплатил дължимите за процесния период такси за управление и поддръжка на общите части в общ размер на 165,00 лв., както и припадащата му се част от разходите за ремонт на хоризонтални щрангове в размер на 260,00 лв. Поради допусната забава от страна на ответника за заплащане на посочените 1 вземания същият дължал и мораторна лихва върху тях, както следва: върху непогасените месечни вноски за управление и поддръжка на общите части в размер на 29,04 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 24.07.2023 г., както и върху припадащата му се част от разходите за ремонт на хоризонтални щрангове в размер на 7,30 лв. за периода 01.05.2023г. - 24.07.2023 г. Искането към съда е да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Г. С. оспорва исковете по подробни съображения.

Оспорва процесуалната легитимация на лицето, посочено като управител на ЕС, доколкото същото било само председател на сдружението на етажните собственици по реда на глава II, раздел III от ЗУЕС, която уредба била специална, въведена за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства с цел основен ремонт и/или основно обновяване на сгради в режим на етажна собственост – т. нар. саниране. В тази връзка сочи, че законът допуска припокриване на правомощията на органите на управление на етажната собственост и на сдружението единствено, когато същото е учредено от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата или във входа, каквото в случая не било налице.

Оспорва основателността на исковете, като твърди, че решенията, взети на 31.03.2023 г. от ОС на ЕС, са нищожни, поради допуснати нарушения на изискванията на ЗУЕС, свързани с кворума, начина на гласуване на всеки етажен сосбтвеник, формата за съставяне на протокола, поставянето на съобщение за изготвения протокол от ОС на ЕС и др. Не оспорва, че е извършен ремонт на хоризонталните щрангове, но оспорва за него да е заплатена сумата от 3600,00 лв. в цялост. В тази връзка твърди, че качеството на материалите и положения труд не съответства на твърдяната стойност на ремонта, която счита за изключително завишена. Прави възражение за съдебно прихващане с разходите за извършения от него със собствени средства и труд необходим ремонт на общите части на сградата, за събирането на които било образувано гр.д. № 25301/2023 г. на СРС, 51-ви състав. В тази връзка прави искане за спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Неоснователен е отводът на ответника за недопустимост на производството поради липса на качеството „управител“ у П. М., посочен като управител на процесната етажна собственост, като същият не бил и председател на сдружението на собствениците по чл. 46а ЗУЕС.

Както бе констатирано изрично с протоколно определение от 29.01.2024 г. по делото производството е допустимо, тъй като това дали управителят е регистриран в съответен регистър, изискването за което впоследствие е отменено, със съответна отменителна разпоредба на Закона за управление на етажната собственост, няма касателство и може да служи само като косвено доказателство за това дали лицето е управител и фактически упражнява управителни функции, както се установява и от доказателствата по делото.

Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 ЗУЕС избор на нов управителен съвет (управител) се провежда не по-късно от датата на изтичането на мандата по чл. 19, ал.

2 ЗУЕС, но вече избраният управителен съвет (управител) продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител). По делото няма данни 2 след приетото решение на Общото събрание на ЕС от 08.12.2014 г. да е проведено ново общо събрание и да са избрани други управителни органи (Решение № 60167 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2021 г., I г. о.; Определение № 23 от 2.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 120/2021 г., II г. о.; Определение № 319 от 23.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4933/2014 г., II г. о.; Определение № 232 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 865/2014 г., I г. о.).

Не се спори между страните и се установява от Нотариален акт от 11.03.1974 г., че ответникът е собственик на процесния апартамент, съответно материално легитимиран да отговаря за задължения, касаещи общите части на процесната етажна собственост.

Не се спори между страните и се установява от протокол от 15.12.2014 г. на общото събрание, че е взето решение за събиране на вноски за етажната собственост в размер на 2,50 лв. на човек - за апартаментите от първите два етажа, поради което дължимата сума за ответника е била по 5 лв. на месец, имайки предвид, че процесния апартамент се намира на първия етаж.

Решението на ОС на ЕС не е обжалвано от ответника, като няма данни по делото да е атакувано от друг собственик в етажната собственост, респ. да е отменено от съда.

За атакуване на решенията на ОС е предвиден специален ред - този по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, уреждащ съдебният надзор върху решенията на Общото събрание, които противоречат на закона. Искът по чл. 40 от ЗУЕС е конститутивен и до влизане в сила на решение по него, с което атакуването решение да се отменя, това решение се ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение по реда на чл. 38 ЗУЕС. При това положение задължителната сила на тези решения следва да бъде зачетена и следва да се приложат съответните правни последици. След като оспорените от ответника решения не са били обжалвани в законоустановения срок или тяхното изпълнение не е било спряно от съда, те обвързват всички етажни собственици, включително и ответника. (Решение № 155 от 21.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4451/2016 г., IV г. о.). Поради това е неоснователно възражението на ответника за нищожност на горепосоченото решение на общото събрание, след като такова възражение се явява просрочено и е следвало да бъде заявено с оглед оспорване нищожността а същото решение по реда и в срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, тоест в в 30-дневния срок от оповестяването на протоколното решение по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

Решенията на общото събрание на етажната собственост се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Не са многостранна сделка, защото такава не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля, а за вземане решение на общото събрание на етажната собственост е достатъчно да е гласувало определеното в закона мнозинство. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки, защото след влизането им в сила те са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел, а не са сделки и за тях не се прилагат основанията за нищожност по ЗЗД. Специалните закони – ЗС, ЗУЕС уреждат специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна 3 компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението на общото събрание. Неспазването на различни правила от предвидените не е равностойно, но специалният закон /ЗУЕС/ не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство по чл. 40 ЗУЕС, което включва специфични правила. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е само съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Тази специфика е съобразена с това, че тези решения засягат широк кръг от лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, но и бързина, включително и при изпълнение на решенията (Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.; Определение № 157 от 25.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2621/2020 г., I г. о.; Определение № 210 от 28.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3670/2019 г., I г. о.; Определение № 99 от 29.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 20/2019 г., II г. о.; Определение № 472 от 10.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3504/2018 г., IV г. о.).

Поради това е неоснователен доводът на ответника, че решенията на общото събрание на етажната собственост могат да бъдат атакувани безсрочно при наличие на „абсолютна недействителност“, като с изтичането на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС и при липса на данни по делото в противоположен смисъл се приема, че горното протоколно решение от 31.03.2023 г. относно подмяна на хоризонтални щрангове в процесната етажна собственост валидно обвързва ответника и поражда правни последици спрямо него като етажен собственик, което обстоятелство бе отделено като безспорно по делото, но се установява и от представения по делото нотариален акт за собственост на апартамента на ответника.

Ответникът прави отвод за недопустимост на производството, който бе разгледан по-горе, както и единствено възражение по същество на спора относно втората главна претенция, че посочената в протокола от общото събрание и в договора за възлагане на подмяна на хоризонтални щрангове сума от 3600 лв. не била заплатена в цялост, респективно била частично присвоена от управителя на процесната етажна собственост.

Не се спори между страните и се установява от протокол от 31.03.2023 г. на общото събрание на процесната етажна собственост, че е взето решение за неотложен ремонт на хоризонтални щрангове за топла и студена вода и рециркулация с определяне на общата необходима за ремонта сума, в каквато връзка е сключен договор от 04.04.2023 г. между етажната собственост и изпълнителя, като с разписка от същата дата съответна сума е преведена на дружеството изпълнител.