Решение № 387 от 24.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Бургас, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100501386 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Г. К. Б. от гр.Б., ул.“Л. К.“ № *, подадена чрез пълномощник адв.Георги Вълев, против решение № 1449 от 29.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 1461/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на Г. К. Б. против “Верайн Лабс“ ЕООД, ЕИК 204921616, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Брезовска“ № 36, ет.4, ап.15, за заплащане на сумите: 12 000 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.януари 2021г., и 7 200 лв. – обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск /10 дни за 2020г. и 2 дни за 2021г./, претендирани по сключен между страните Трудов договор от 08.01.2018г., Изменение № 1/28.05.2018г. и Анекс № 2/01.02. 2020г. към него, съответно – за 8 906.98 лв. и за 6 171.13 лв., поради извършено в хода на производството по делото плащане, а в останалата им част, както и по отношение на сумите: 41 240.19 лв. – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието /3 месеца/, претендирано за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради неизплащане на дължимото за м.януари 2021г. трудово възнаграждение в уговорения срок до 10.02.2021г., и 48 015.15 лв. – възнаграждение за положен извънреден труд в периода месец август 2018г.

– месец декември 2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 1

01.03.2021г. до окончателното им изплащане – като неоснователни.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете по чл.221, ал.1 КТ и чл.150 КТ за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 41 240.19 лв. и за заплащане на извънреден труд в размер на 48 015.15 лв., ведно със законната лихва върху тях, като в тези части решението се счита за неправилно. Въззивникът твърди, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ и липсва злоупотреба с права от негова страна при упражняване на правото му да прекрати трудовия договор, като с решение по възз.гр.д.

№ 786/2022 г. на ОС-Бургас уволнението му е признато за незаконно и е отменено.

Счита, че се дължи пълния размер на обезщетението за срока на предизвестието, който е 3-месечен. Счита също, че от събраните по делото доказателства – техническа експертиза и свидетелски показания е установено полагането на извънреден труд, който е значително повече от 40 часа седмично и искът е доказан по основание, като съдът е следвало да приложи нормата на чл.162 ГПК. Въззивникът сочи, че според експертизата по възз.гр.д.№ 786/2022 г. на ОС-Бургас всички относими по процеса данни са изтрити от системите на „Верайн Лабс“ ЕООД и на дружеството-майка „Vereign AG “, предвид което като част от фактите, на които се обуславя съдебното решение, то същото следва да се приеме и от настоящия съдебен състав. В тази връзка се излагат съображения, че ответното дружество е създало пречки за доказване на исканията, което било видно от протоколите за разпит на вещото лице К.Куцаров по възз.грд.д.№ 786/2022 г. на БОС, както и че при изготвяне на експертизите вещите лица от първите инстанции по двете дела не са потърсили съдействие от Б., а само от ответника и едва по посоченото въззивно дело вещото лице се е допитало до двете страни. Изложени са съображения и за това, че дружеството-майка „Vereign AG “ е предприело срещу ищеца действия по съдебен път в Ш., с цел промяна собствеността на акции на стойност около 150 000 лв., което било видно от писмо на дружеството и от последвал договор за прехвърляне на акции между дружеството и ищеца, като бил налице и имейл от собствениците на дружеството-майка и управители на ответника, че Б. дава 32 000 лв. заем от собствени пари, за да спаси „Vereign AG “ от фалит. В тази връзка се сочи, че до момента сборната загуба на ищеца е в порядъка на 304 000 лв., в които са включени и 84 000 лв. под формата на искове за обезщетение по чл.327 КТ и изработен извънреден труд. В заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да уважи предявените искове. Претендира се присъждане на направените разноски.

С въззивната жалба е направено искане за ангажиране на писмени доказателства, което е оставено без уважение от настоящия съд, поради липса на предпоставките по чл.266 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата 2 страна “Верайн Лабс“ ЕООД, подаден чрез пълномощник адв.Ангелов, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения и доводи, като се изразява съгласие с изводите на районния съд. Сочи се за правилно приетото от БРС, че ищецът е злоупотребил с правото си да прекрати трудовия договор с цел да избегне дисциплинарно наказание за неявяването си на работа и правоотношението му не е било прекратено към момента на дисциплинарното уволнение. В тази връзка се счита за неправилно позоваването от въззивника на решението по възз.гр.д.№ 786/2022 г. на БОС, тъй като същото все още не е влязло в законна сила и няма обвързващо действие между страните. Оспорват се като неоснователни твърденията на въззивника за положен от него извънреден труд, като се сочи, че такъв не е бил възлаган от работодателя и не е бил полаган със неговото знание и без противопоставянето му, като работодателят никога не е изисквал и налагал на ищеца да полага труд извън установеното му работно време от 8 часа на ден. Оспорват се като неоснователни и твърденията във въззивната жалба за създаването на пречки от страна на ответното дружество чрез изтриването на относими данни, като се сочи, че техническите данни от работната платформа се изтриват автоматично от системата и няма субективен момент, т.е. „нарочно“ изтриване, а освен това работодателят не е възлагал на ищеца работа в извънработно време, поради което записи за полаган извънреден труд никога не са съществували и съответно няма как такива да бъдат установени по делото, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.128, т.2, чл.224, ал.1, чл.221, ал.1 и чл.150, вр. с чл.262 КТ, предявени от Г. К. Б. против “Верайн Лабс“ ЕООД, за заплащане на следните суми: 12 000 лв. – трудово възнаграждение за м.януари 2021 г.; 7200 лв. – обезщетение за 12 дни неползван платен годишен отпуск за 2020 г. (10 дни) и за 2021 г. (2 дни), 41 240.19 лв. – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 3 месеца, и 48 015.15 лв. (съобразно увеличение на претенцията по реда на чл.214 ГПК) – възнаграждение за положен извънреден труд в периода м.август 2018 г. – м.декември 2019 г., ведно със законната лихва върху посочените главници от подаване на исковата 3 молба до окончателното им плащане.

В исковата молба, уточнена с допълнителни молби от 08.03.2021 г. и 11.03.2021 г., са изложени твърдения, че с трудов договор от 08.01.2018 г. ищецът е бил назначен на работа в ответното предприятие на длъжността „***“, с трудово възнаграждение в размер на 7024.96 лв., което било увеличено с Анекс № 1/28.05.2018 г. в размер на 9247.18 лв., а с Анекс № 2/01.02.2020 г. трудовото му възнаграждение било увеличено на 13 746.73 лв., като работел дистанционно от домашния си адрес в гр.Б., съгласно създадената от работодателя организация. Твърди се, че трудовото възнаграждение на ищеца за м.януари 2021 г. не му било заплатено в уговорения срок, поради което на 18.02.2021 г. същият подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, получено от работодателя на 22.02.2021 г. Към момента на прекратяване на трудовия договор и към настоящия момент работодателят не е изплатил на ищеца неплатеното възнаграждение за м.януари 2021 г. в размер на 12 000 лв., дължал му и обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 10 дни за 20202021 г. в размер на 7200 лв. и обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 41 240.19 лв. за срока на уговореното в трудовия договор предизвестие от три месеца. Твърди се също, че за периода м.август 2018 г. – м.декември 2019 г. ищецът е полагал извънреден труд, който не му е заплатен и работодателят му дължи възнаграждение в размер на 48 015.15 лв., конкретизирано по часове, месеци и размери в допълнителна молбауточнение от 08.03.2021 г. и от 11.03.2021 г. Горните суми се претендират от ищеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им плащане.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни. Признава се наличието на трудово правоотношение между страните, но се оспорва същото да е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ със заявление на ищеца, като се сочи, че такова заявление не е било получавано от двамата управители на ответното дружество-работодател и поради това не е могло да породи правни последици. Твърди се, че към момента на изпращане на заявлението по чл.327, ал.1, т.2 КТ работникът не се е явявал на работа без основателна причина и с подаването му същият се е опитал да избегне налагането на наказание дисциплинарно уволнение, за което е бил изрично уведомен с имейли от работодателя в периода 23.01-18.02.2021 г. Поради това се счита, че ищецът е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение, поради което същото не е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ и на работника не му се дължи обезщетение по чл.221, ал.1 КТ. Признава се също, че работодателят е забавил изплащане на възнаграждението за м.януари 2021 г., но това е станало по обективни причини и поради невъзможност да се определи точния му размер, с оглед водената между страните електронна кореспонденция за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, поради което се счита, че вземането на ищеца не е било ликвидно 4 към момента на подаване на заявлението по чл.327, ал.1, т.2 КТ и не е съществувало основание за прекратяване на правоотношението по този ред, за което са изложени подробни съображения. Счита се, че на ищеца не му се дължи обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, тъй като трудовото правоотношение не е прекратено по чл.327, ал.1, т.2 КТ, а едностранно от работодателя по реда на чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради наложено на работника дисциплинарно наказание „уволнение“. Отделно се твърди, че клаузата на т.13 от трудовия договор е нищожна, тъй като определя различен срок на предизвестието за страните и противоречи на чл.66, ал.1, т.6 КТ, поради което се моли съда да я прогласи за недействителна и на основание чл.74, ал.4, изр.2 КТ вместо нея да се приложи срока на предизвестие по чл.326 КТ. Относно претендираното възнаграждение за извънреден труд се твърди, че ответният работодател не е възлагал на ищеца и същият не е полагал извънреден труд, като до момента не е имало претенции от него страна за заплащането на такъв труд, поради което претенцията се счита за неоснователна.

Разпечатката съдържа 23 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f12e984-8aab-4393-9139-46506f9af4a7