Решение № 222 от 19.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 19.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20221100901508 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Производството е образувано по молба на В.В.Х. ЕАД по чл. 625 от ТЗ.

Молителят твърди, че с решение 260335/26.02.2022 г. по гр. дело 1612/2018 г. на СГС длъжникът Т.Б. ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 35 779, 56 лева – сума, платена без правно основание, заедно със законната лихва от 26.11.2018 г. до окончателното й плащане. Сочи се, че сумата е във връзка с договор за изработка от 21.10.2014 г. между страните, като присъдената в полза на кредитора сума е дадена, без да има изпълнени СМР.

Твърди се, че се касае за вземане във връзка с неизпълнение на търговска сделка. За вземането на молителя бил издаден ИЛ и образувано изпълнително дело, като след извършено прихващане от молителя с негово задължение, размерът на задължението на длъжника възлизало на 18 005,33 лева. Твърди се, че общата стойност на активите на дружеството възлиза на 4 592 000 лева, а на задълженията 4 651 000 лева.

Твърди се, че изпълнителното производство за събиране на посоченото вземане не е приключило. Поради това за ответника се предполагало състоянието на неплатежоспособност на основание чл.608, ал.4 от ТЗ.

Моли от съда да открие производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, евентуално (молба – уточнение от 15.09.2022 г.) на основание свръхзадлъжнялост.

В отговора на молба, длъжникът възразява на искането, като сочи, че това е поредно дело за откриване на производството по несъстоятелност на дружеството, като с влязло в сила съдебно решение от 21.07.2021 г. САС е 1 отхвърлил предходната молба. Поддържа,се, че от 2020 г. до момента дружеството не осъществява дейност, като е подало изискуемите декларации по Закона за счетоводството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

Относно вземанията на молителя В.В.Х. АД

Между страните не се спори, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства (препис от решение 260335/26.02.2021 г. по т. дело 1612/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав), че с влязло в сила съдебно решение „В.-В.Х.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Витоша”, Вец – ******* е осъдено да заплати на „Т.Б.” ЕООД, с ЕИК: *******, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх *******, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 13 111, 86 лв. /тринадесет хиляди сто и единадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща 1/5 от задържаната като гаранция за добро изпълнение част от дължимото възнаграждение, която подлежи на връщане съгласно чл. 25, ал. 2, изр. 2 от договор за изработка, сключен на 21.10.2014 г., между „В.В.Х.” ЕАД и „Т.Б.” ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 27.07.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане, като искът за разликата над сумата от 13 111, 86 лв. до пълния предявен размер от 26 223, 72 лв. е отхвърлен, отхвърлени са предявените от „Т.Б.” ЕООД срещу „В.-В.Х.” ЕАД искове, както следва: иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „В.-В.Х.” ЕАД да заплати на „Т.Б.” ЕООД сума в размер на 131 118, 57 лв. /сто тридесет и една хиляди сто и осемнадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща част от уговорено и неплатено възнаграждение за извършена работа по изпълнение на строително-монтажни работи на обекта, представляващ „Жилищна сграда за сезонно ползване с ДКЦ и Фитнес център“, находяща се в гр. Черноморец, възложени с договор за изработка, сключен на 21.10.2014 г., между „В.-В.Х.” ЕАД и „Т.Б.” ЕООД, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „В.-В.Х.” ЕАД да заплати на „Т.Б.” ЕООД сума в размер на 633, 79 лв. /шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетението за забавено плащане на задължението за връщане на задържаната като гаранция за добро изпълнение сума от 26 223, 72 лв., което е начислено за периода от 02.05.2018 г. до 27.07.2018 г., и „Т.Б.” ЕООД, с ЕИК: *******, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх ******* е осъдено да заплати на „В.-В.Х.” ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Витоша”, Вец – *******, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 35 779, 56 лв. /тридесет и пет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща такава, платена от „В.-В.Х.” ЕАД на „Т.Б.” ЕООД, при 2 начална липса на правно основание за това, която подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 26.11.2018 г. – датата на подаване на насрещната исковата молба, до окончателното й плащане.

Отхвърлен е предявения от „В.-В.Х.” ЕАД срещу „Т.Б.” ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Т.Б.” ЕООД да заплати на „В.-В.Х.” ЕАД сума в размер на 4 350, 53 лв. /четири хиляди триста и петдесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща неустойка, дължима за некачествено извършени строително-монтажни работи на обекта, представляващ „Жилищна сграда за сезонно ползване с ДКЦ и Фитнес център“, находяща се в гр. Черноморец, съгласно чл. 28, ал. 1 от договор за изработка, сключен на 21.10.2014 г., между „В.-В.Х.” ЕАД и „Т.Б.” ЕООД.

Установява се решението е постановено във връзка с договор за СМР и анекс, сключен между страните от 21.10.2014 година.

Установява се, че полза на В.В.Х. АД е издаден ИЛ въз основа на решението за сумата в размер на 35 779, 56 лв. - платена от „В.-В.Х.” ЕАД на „Т.Б.” ЕООД, при начална липса на правно основание за това, която подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 26.11.2018 г. – датата на подаване на насрещната исковата молба, до окончателното й плащане.

В полза на Т.Б. ЕООД е издаден ИЛ срещу В.В.Х. ЕАД въз основа на съдебното решение за сумата от на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 13 111, 86 лв. - представляваща 1/5 от задържаната като гаранция за добро изпълнение част от дължимото възнаграждение, която подлежи на връщане съгласно чл. 25, ал. 2, изр. 2 от договор за изработка, сключен на 21.10.2014 г., между „В.-В.Х.” ЕАД и „Т.Б.” ЕООД.

Установява се, че при ЧСИ М.Б. е образувано изпълнително дело 20228380400001 по искане на взискателя Т.Б. ЕАД въз основа издадения по т. дело 1612/2018 г. на СГС ИЛ. По това изпълнително дело по искане на длъжника, който е и кредитор със съдебно установено вземане по силата на същото решение. Това изпълнително производство е прекратено поради прихващане от длъжника насрещното вземане.

Установява се, че за вземането на В.В.Х. АД е образувано изпълнително дело320228380400907 по описа на ЧСИ М.Б., което продължава за остатъка от сумата от 35 779, 56 лв. след прихващане със сумата от 13 111, 86 лева. Не се спори, че изпълнителното производство продължава и вземането не е погасено чрез плащане или по друг способ (така и удостоверение от ЧДИ Б. от 26.09.2022 г.).

Установява се от справка в ТР по партидата на ответното дружество, че последния обявен ГФО е за 2017 г., като са представени за обявяване и ГФО за 2018 и 2019 г., а за 2020 г. е подадена декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството. Няма подадени декларации за 2021 г. и 2022 г.

(за 2022 г. не е изтекъл срокът).

По делото са представени и изготвена справка от СДВР за леки автомобили, собственост на ответника и справка от АВ - Имотен регистър относно длъжника. Представена е и актуална справка за публичните 3 задължения на ответното дружество към 31.12.2022 година.

По делото е прието основно и две допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице С. Ф. за установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество, отразяване на задълженията на кредитора, подал молби по чл. 625 от ТЗ, като и извършените погасявания.

В заключенията си вещото лице Ф. е направила анализ на финансово икономическото състояние на ответното дружество за периода 2017-2022 г., на базата на представените документи по делото, получената информация от НАП за публичните задължения на дружеството, обявените в ТР отчети на приходите и разходите за периода 2013 – 2019 година.

След справка в счетоводството на ищеца, вещото лице е установило, че вземанията на В.-В.Х. ЕАД към “Т.Б. ЕООД са осчетоводени по сметка 498 ”други дебитори” - присъдените разходи по спечелено дело с “Т.Б.” - 7829.14 лв., лихви, прихващане на вземане/задължение с Т.Б. - 17774.23 лв. (13111.86 ЛВ.-Ь4662.37 лв.лихва), както и осчетоводяване на приход от спечеленото дело с Т.Б. в размер на 35 779.56 лв., съгласно съдебно Решение Хо 260335/26.02.2022 г. На базата на това осчетоводяване по сметка 498”други дебитори” В.-В.Х. ЕАД води в счетоводството си вземане в размер на 37 344.48 лв., представляващо надплатена сума по договор за СМР между “В.В.Х.” ЕАД и “Т.Б.” ЕООД и издадени фактури за неизвършени /неприети строителни работи. присъдената сума съгласно

Решение

Хо

260335/26.02.2022 г. по т.д. 1612/2018 г. по описа на СГС - VI-17 състав, представлява надплатена сума по Договор за СМР с Т.Б. ЕООД- обект Черноморец (остатък след извършено прихващане с насрещно вземане).

Вещото лице е посочило, че се е свързала с процесуалния представител на ответното дружество но не му е предоставен достъп до счетоводството на Т.Б. ЕАД.

Установено е за изследвания период, по отбелязаните данни по ГФО , че за периода 2013 – 2019 г. преобладаващ дял в активите на дружеството са имали краткотрайните материални запаси, както следва: към 31.12.2019 г. са на стойност 4066 хил.лв., представляваши 79.3% от сумата на актива към 31.12.2018 г. са на стойност 4066 хил.лв., представляваши 79.3% от сумата на актива към 31.12.2017 г. са на стойност 4066 хил.лв., представляваши 79.3% от сумата на актива към 31.12.2016 г. са на стойност 4066 хил.лв., представляващи 79.3% от сумата на актива към 31.12.2015 г. са на стойност 4066 хил.лв., представляващи 81.1% от сумата на актива към 31.12.2014 г. са на стойност 3879 хил.лв., представляващи 79.6% от сумата на актива към 31.12.2013 г. са на стойност 2230 хил.лв., представляващи 88.4% от сумата на актива;

4

За същия период преобладаващ дял в задълженията на Т.Б. ЕООД са краткосрочните задължения, както следва: към 31.12.2019 г. са на стойност 4651 хил.лв., представляваши 90.2% от сумата на пасива

Към 31.12.2018 г. Са на стойност 4649 хил.лв., представляваши 90.6% от сумата на пасива

Към 31.12.2017 г. Сана стойност 4647 хил.лв., представляваши 90.7% от сумата на пасива

Към 31.12.2016 г. Са на стойност 4277 хил.лв., представляваши 83.4% от сумата на актива

Към 31.12.2015 г. Са на стойност 4568 хил.лв., представляващи 91.8% от сумата на актива

Към 31.12.2014 г. Са на стойност 4554 хил.лв., представляващи 93.5% от сумата на актива

Към 31.12.2013 г. Са на стойност 2464 хил.лв., представляващи 97.7% от сумата на актива

На основата на тези данни, в първоначалното заключение вещото лице е посочило, че коефициентите на ликвидност са:

2013 г. – КОЛ - 0,9992; КБЛ – 0,0942; КНЛ – 0,0191 и КАЛ – 0,0191;

2014 г. – КОЛ – 1,0446; КБЛ – 0,1928; КНЛ – 0,0274 и КАЛ – 0,0274 2015 г. – КОЛ – 1,0414; КБЛ – 0,1511; КНЛ – 0,0120 и КАЛ – 0,0120 2016 г. – КОЛ – 1,0664; КБЛ – 0,1157; КНЛ – 0,0019 и КАЛ – 0,0019 2017 г. – КОЛ – 1,0373; КБЛ – 0,1124; КНЛ – 0,0018 и КАЛ – 0,0018;

2018 г. – КОЛ – 1,0396; КБЛ – 0,1151; КНЛ – 0,0041 и КАЛ – 0,0041;

2019 г. – КОЛ – 1,0436; КБЛ – 0,1195; КНЛ – 0,0041 и КАЛ – 0,0041;

Вещото лице е посочило, че достигнатите стойности на коефициентите на ликвидност се дължат основно на голямата сума отчетена в баланса като ‘'незавършено производство” в размер на 3887 хил.лв., но е отбелязало, че“незавършеното производство ” има една и съща стойност в размер на 3887 хил.лв., както в баланса за 2017 г., така и в баланса за 2018 г. и в баланса за 2019 година. Няма движение и в стойността на “суровини и материали”, посочени в баланса на стойност 179 хил.лв., които имат една и съща стойност в баланса за 2015, 2016, 2017 г., 2018 г. и 2019 г., което води до извода, че дружеството не е извършвало никаква дейност относно отчетените в баланса “материални запаси’’ в общ размер на 4066 хил.лв., в т.ч. “незавършено производство” 3887 хил.лв. и суровини и материали 179 хил.лева.