Разпореждане № 48943 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 48943 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110108384 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „*** срещу Д. А. Ф., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3676.32 евро, представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 674.36 евро, представляваща мораторна лихва - върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.07.2025 г., сумата от 41.51 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането. В исковата молба са изложени твърдения, че исковете се предявяват в изпълнение на разпореждане по гр.д. № 1072/2025 г. по описа на РС-Мездра след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК.

След извършена служебна справка се установява, че по цитираното от ищеца ч. гр.д. № 1072/2025 г. по описа на РС-Мездра, не са настъпили предпоставките за предявяване на иск за установяване на заявените вземания срещу длъжника Д. А. Ф.. Следва да бъде посочено, че дадените от съда, пред когото е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК, не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът, пред когото е висящо исковото производство, не е 1 обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, както и от дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск. В конкретния случай е издадена заповед за изпълнение от 24.11.2025 г., която е връчена на длъжника Д. А. Ф. по реда на чл. 47 ГПК, а именно чрез залепване на уведомление, като в случая противно на посоченото в разпореждането на заповедния съд не са установени достатъчно достоверни данни, че длъжникът не живее на адреса. За да се установи, че длъжникът не живее на адреса връчителят следва да го установи след извършена справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, поради което не се установява по предвидения от закона ред, че длъжникът действително не живее на адреса. В процесния случай не е установено по надлежни ред, че длъжникът не живее на адреса и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника, поради което заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. При липсата на подадено в срока на чл. 414 ГПК възражение за вземането, на основание чл. 416 ГПК заповедният съд не е следвало да дава указания за предявяването на иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от заявителя.

Обстоятелството, че задължението не е спорно се явява пречка за последващото развитие на производството респ. за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК и се явява обстоятелство, за което съдът следи служебно.

Заповедта за изпълнение, доколкото е влязла в сила представлява изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК, въз основа на което кредиторът се снабдява с изпълнителен лист, поради което за ищеца в настоящото производство липсва правен интерес от искова защита по реда на чл. 422 ГПК за вземанията си срещу Д. А. Ф.. Следователно, предявените искове срещу този ответник са недопустими и на основание чл. 130 ГПК исковата молба в тази част следва да бъде върната.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

В Р Ъ Щ А на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 99289/30.03.2026 г., с която са предявени искове от „*** срещу Д. А. Ф., по 2 която е образувано гр. д. № 8384/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 39 състав.

Разпореждането, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

След влизане на определението в сила, служебно изготвен заверен препис от настоящото определение да се изпрати на РС-Мездра по ч. гр.д. № 1072/2025 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3