Определение № 1962 от 08.06.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1962 гр. Варна , 03.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20213100501341 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба вх.№ 10609/21.05.2021г от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „ЖЕКОВ и БОЯДЖИЕВА“ ЕИК 175824862 със седалище и адрес на управление: гр.Варна ул.„Сан Стефано“ № 10 ет.1 , срещу Определението на ВРС-51с-в № 1640/14.05.2021 по ч.гр.д.№ 6778/2021, в частта му, с която е определена ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 800лв, на осн.чл.390 ал.1 и чл.391 ал.2 ГПК, по допуснатото по искането на адв.дружество обезпечение на бъдещите обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.36 ал.1 ЗАдв и чл.86 ал.1 ЗЗД, срещу „Девня-конструкшън“ ЕООД ЕИК 201339322 със седалище и адрес на управление: гр.Варна Западна промишлена зона ул.„Ат.Москов“ № 308, за заплащане на следните суми: сумата от 7200лв с вкл.ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение за периода от 1.05.2020г до 7.06.2020г по договор за абонаментно обслужване от 1.03.2020г, за която сума са издадени фактура № 216/4.05.2020г и фактура № 222/5.06.2020г, както и сумата от 685,67лв, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 10.05.2020г до 22.04.2021г, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху наличните парични вземания по банкови сметки с титуляр „Девня[1]конструкшън“ ЕООД, открити в „Обединена българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, при последователно преминаване от сметка в сметка до достигане на сумата от 7 885,67лв.

Счита определението за незаконосъобразно по изложените съображения – счита, че искането е било подкрепено с достатъчно убедителни доказателства, вкл. и с такива, установяващи признания на ответната страна от коя дата договорът се счита прекратен. Затова не се налага внасянето на парична гаранция. В допълнение счита, че размерът на определената гаранция е прекомерен спрямо претендираната сума и като се има предвид, че размерът на годишната лихва 1 върху депозит в такъв размер възлиза на 100лв, дори по кредитите не надвишава сумата от 300лв.

Затова моли отмяната на постановеното определение в посочената част.

Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по подадената молба от Адвокатско дружество „Жеков и Бояджиева“ ЕИК 175824862 с правно основание чл.390 ГПК за допускане обезпечение на бъдещи обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно осн.чл.36 ал.1 от ЗАдв и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу „Девня-конструкшън“ЕООД ЕИК 201339322 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Западна промишлена зона, ул.„Атанас Москов“ № 308, за заплащане на следните суми: сумата от 7200 лв с вкл.ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение за периода от 1.05.2020г до 7.06.2020г по договор за абонаментно обслужване от 1.03.2020г, за която сума са издадени фактура № 216/04.05.2020г и фактура № 222/05.06.2020г, както и сумата от 685,67лв, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 10.05.2020г до 22.04.2021г, чрез налагане на запор върху банковите сметки с титуляр „Девня[1]конструкшън“ ЕООД ЕИК 201339322, открити в „ОББ“АД, „Юробанк България“АД, „Уникредит Булбанк“АД, „Банка ДСК“АД и „ПИБ“АД.

По твърдения на молителя между страните бил сключен посоченият договор за абонаментно обслужване, по силата на който „Девня[1]конструкшън“ЕООД въложило на адв.дружество абонаментно правно обслужване за срок от една година срещу възнагрждение от 5000лв без ДДС за първите четири месеца и 3500лв без ДДС за останалия срок на договора.

Договорът бил прекратен едностранно от възложителя на 7.06.2020г, като до прекратяването било заплатено възнаграждение за м.март и април, респ.неизплатено останало възнаграждението за м.май и м.юни 2020г, възлизащо в общ размер на 7200лв с ДДС. За тази сума били издадени фактури, но същите не били заплатени в уговорения срок до 10-то число на съответния месец и затова била дължима и законна лихва за забава в размер на 685,67лв.

За да уважи молбата въз основа на представените по делото писмени доказателства, ВРС е приел за установено от фактическа и правна страна , че:

Молбата е подадена от легитимирана страна, чрез законния представител на адв .дружество, пред родово и местно компетентния съд по седалището на бъдещия ищец съгл .чл.390 ал.1, предл.1-во ГПК, като е посочена цената на исковете и обезпечителната мярка и затова същата е процесуално допустима.

Основателността на молбата е обусловена от наличието на сл . нормативно установени в чл.391 ГПК кумулативни условия, а именно: -бъдещият иск да е допустим и вероятно основателен, -да е налице обезпечителна нужда и

2

-посочената обезпечителна мярка да е адекватна на нуждата от обезпечаване.

ВРС е приел, че са налице процесуалните предпоставки за възникване и надлежно упражняване правото на иск и затова бъдещите искове с правно основание чл.36 ал.1 ЗА дв и чл.86 ал.1 ЗЗД са допустими с оглед изложените в молбата твърдения.

РС е приели че бъдещите искове с а вероятно основателни с оглед приложените към м о л б а т а убедителни писмени доказателства, установяващи наличието на възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за абонаментно обслужване и изпълнение на задължението на адв.дружество да предостави уговорените правни услуги по време на действието на договора, респ. настъпила изискуемост на дължимото насрещно възнаграждение с изтичане на уговорения срок за неговото заплащане.

Приел е, че е налице и обезпечителна нужда, тъй като видът на търсената защита чрез осъдителни искове предполага това - без обезпечението би било невъзможно или значително затруднено удовлетворяването на притезателните права на кредитора при евентуално осъдително решение, в случай, че длъжникът предприеме действия по намаляване на имуществото си.

Затова и посочената обезпечителна мярка по чл.397 ал.1 т.2 предл.2 ГПК – налагане на запор върху налични суми по банкови сметки на длъжника е адекватна, тъй като съответства на обезпечителната нужда на кредитора.

Въззивният съд намира за неправилно определението на РС в частта, с която е приел, че в конкретния случай е необходимо внасяне на парична гаранция в определения размер по съображения, че обезпечителното производство било едностранно и към настоящия момент ответникът нямал възможност да релевира възражения та си срещу бъдещите искове с оглед обезпечаване на предполагаемите вреди, които би могъл да понесе при евентуалната неоснователност на исковите претенции.

Определянето на парична гаранция в хипотезата на чл.391 ал.1 т.1 ГПК не е задължително, а е по преценка на съда с оглед всеки конкретен случай. Изложените съображения са общи, а в настоящия случай въззивният съд счита представените доказателства за достатъчно на брой и убедителни, поради което не се налага допускането на обезпечението да е поставено под условие представянето на парична гаранция.

Ето защо постановеното от ВРС определение в тази част подлежи на отмяна и затова СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на ВРС-51с-в № 1640/14.05.2021 по ч.гр.д.№ 6778/2021 в частта му, с която е определена ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 800лв, на осн.чл.390 ал.1 и чл.391 ал.2 ГПК, по допуснатото по искане на адв.дружество „Жеков и Бояджиева“ ЕИК 175824862 обезпечение на бъдещите обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.36 ал.1 ЗАдв и чл.86 ал.1 ЗЗД, срещу „Девня-конструкшън“ ЕООД ЕИК 201339322 със седалище и адрес на управление: гр.Варна Западна промишлена зона ул.

3

„Ат.Москов“ № 308, за заплащане на следните суми: сумата от 7200лв с вкл.ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение за периода от 1.05.2020г до 7.06.2020г по договор за абонаментно обслужване от 1.03.2020г, за която сума са издадени фактура № 216/4.05.2020г и фактура № 222/5.06.2020г, както и сумата от 685,67лв, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 10.05.2020г до 22.04.2021г, чрез НАЛАГАНЕ на ЗАПОР върху наличните парични вземания по банкови сметки с титуляр „Девня[1]конструкшън“ ЕООД, открити в „Обединена българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, при последователно преминаване от сметка в сметка до достигане на сумата от 7 885,67лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4