Решение № 45 от 28.03.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Кърджали, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200047 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на „ЕМИЛИ-2013“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр.Кресна, ул.„Македония“ № 102, ет.5, ЕИК 202492246, за това, че на 17.12.2021 г. в 12.17 часа е установено нарушение с ППС Влекач ********, регистрационен номер *****, с технически допустима максимална маса 19 500, брой оси 2, екологична категория *****, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, в община Кърджали, за движение по път I-5 км.348+390, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № *****, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км.348+390.

Жалбоподателят „ЕМИЛИ-2013“ ЕООД гр.Кресна намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен. Твърди, че в атакувания фиш липсвали основни реквизити, данни за нарушителя, дата и място на извършване, местоположение на камерата, обстоятелствата при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Не било извършено 1 административно нарушение, тъй като разпоредбите на чл.179, ал.3б вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП влизали в пряко противоречие с достиженията на общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Обстоятелството, че изменението на чл.10б от ЗП влизало в сила на 01.01.2024 г. не променяло спазването на принципа на примата (чл.2, § 7 от Регламент 2020/204). Освен това, намирала приложение и разпоредбата на чл.3 от ЗАНН, с оглед по-благоприятното положение към адресатите на правилото на чл.102, ал.2 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Депозирал е чрез упълномощен адвокат молба по делото, в която поддържа жалбата. Моли електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен, както и да му се присъдят направените разноски за адвокатски хонорар.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Пледира електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е собственик на ППС Влекач ********, регистрационен номер *****, с технически допустима максимална маса 19 500, с технически допустима максимална маса на състава 40 000, с общ брой оси 5, и екологична категория *****. На 17.12.2021 г. в 12.17 часа устройство с № *****, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км.348+390 с посока нарастващ километър, заснело движение на посоченото ППС собственост на жалбоподателя, като за това превозно средство не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. По този повод е издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал.3 от ЗДвП да заплати компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчването на фиша с известие за доставяне.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от веществените доказателствени средства - 2 бр. снимки от 17.12.2021 г., както и писмените доказателства 2 справка-Нарушения, според която за ППС с рег.№ ***** за датата 17.12.2021 г. и часа 12.17 часа за тол секция ***** няма валидна маршрутна такса или валидна тол декларация за преминаване на път I-5 348+390 с посока нарастващ километър; Справка на сектор ППКърджали, в която жалбоподателят е посочен като собственик на превозното средство.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, се наказва с глоба в размер на 2 500 лв., а ако собственикът е юридическо лице - имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Видно от събраните доказателства, а и не се оспорва по делото, че установеното и притежавано от жалбоподателя ППС е такова по чл.10б, ал.3 от ЗП, тъй като е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. Безспорно е по делото, че към процесната дата за описаното ППС в обжалвания електронен фиш изцяло не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Това означава, че жалбоподателят е допуснал административното нарушение, за което е санкциониран. Независимо от събраните доказателства за извършено нарушение, настоящата инстанция намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна. В тази връзка следва да бъде съобразено Решението на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, постановено по повод преюдициално запитване от АС-Хасково, отнасящо се до тълкуването на чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/EС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.

Запитването е било отправено в рамките на спор между дружество, установено в България, и Агенция „Пътна инфраструктура“ (България) по повод на имуществена санкция, наложена за използване на участък от автомагистрала, без да е платена дължимата ТОЛ такса, както и евентуално заплащане на компенсаторна пътна такса с фиксиран размер. Чл.9а от Директива 1999/62 предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по тази директива, че те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението им и че наказанията трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В решението на СЕС е прието, че чл.9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност 3 чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Доколкото санкционните норми в чл.179, ал.3-3б от ЗДвП съдържат глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, в случай на нарушение на различни материални разпоредби от ЗДвП, същите се явяват в противоречие с изискването за съразмерност, визирано в чл.9а от Директива 1999/62 ЕО.

При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство, дадено с решението на СЕС, се налага изводът, че наложеното на жалбоподателя административно наказание противоречи на принципа на пропорционалност съгласно Директива 1999/62 ЕО.

В този смисъл е и съдебната практика на административните съдилища, разгледали идентични казуси след постановеното Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23. Ето защо, атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен.

От страна на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено договореното възнаграждение в размер на 550 лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение от 550 лв., тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Доколкото издателят на електронния фиш е Агенция „Пътна инфраструктура“, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото, на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на „ЕМИЛИ-2013“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр.Кресна, ул.„Македония“ № 102, ет.5, ЕИК 202492246.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр.София, бул.„Македония“ №3, да заплати на „ЕМИЛИ-2013“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр.Кресна, ул.

„Македония“ № 102, ет.5, обл.Благоевград, ЕИК 202492246, сумата от 550 лв., 4 представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски Административен съд по реда на закона на глава ХІІ от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5