Решение № 1583 от 30.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1583 гр. Пловдив, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20245300102151 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

Ищецът Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ул. „******“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди А. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ж.к. ******, вх.*, да му заплати сумата от 28 000 лв., представляваща предоставен от ищеца на ответницата паричен заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че процесната парична сума от 28 000 лв. е предоставена на ответницата в заем, въз основа на сключен между тях договор за заем през 2019г. Твърди, че за така предоставената сума на ******г. страните подписали споразумение, което било саморъчно написано от ответницата, с което тя удостоверявала получаването на сумата и се задължила да върне същата на вноски, възлизащи на не по – малко от 200 евро месечно, като плащането започне от месец януари 2020г. Ищецът твърди, че след месец февруари 2022г. е отправял многократни устни покани към ответницата да върне парите, но до настоящия момент ответницата не е върнала заемната сума.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен, с искане за неговото отхвърляне.

1

Ответницата твърди, че не дължи връщане на сумата, тъй като същата й е дарена от ищеца. Ответницата не оспорва, че е получила от ищеца сума в общ размер на 28 000 лв., както и че с ищеца са подписали писмено споразумение за дадена в заем сума на ******г. Твърди, че след това обаче, когато отношенията между нея и ищеца станала интимни, ищецът заявил, че не желае да му връща парите и че ги подарява на ответницата. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл.79, ал.1 във вр. с чл.

240 от ЗЗД е да установи, при пълно и главно доказване, възникналото облигационно отношение- договор за заем, сключен между него и ответницата, да установи, че е предал паричната сума в твърдения размер на ответника със задължение за връщане, че вземането на ищеца е изискуемо, да установи размера на сумата, която твърди, че не е върната от ответницата.

Ответницата не оспорва, че е получила от ищеца сумата от 28 000 лв., както и не оспорва, че е подписала представеното от ищеца с исковата молба Споразумение от датата 21.11.2019г. От съдържанието на цитираното споразумение безспорно се установява, че ищецът е предоставил на ответницата сумата от 28 000 лв., като същата се е задължила да върне получената сума. Страните са постигнали съгласие връщането на сумата да започне от януари месец 2020г., като месечно ответницата изплаща на ищеца сума в размер на 200 евро, към 20- то число на съответния месец, която вноска е минимална. От казаното следва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем. Този извод не се променя от факта, че в последващ момент личните отношения между страните са се променили и те са започнали да поддържат интимни отношения. Не се установяват твърденията на ответницата, че след сключването на споразумението от 21.11.2019г. и във връзка с променените отношения между 2 страните е сключен договор за дарение, по силата на който ищецът е дарил на ответницата процесната сума. Показанията на св. М. са неубедителни и не могат да мотивират извод в обратен смисъл. На следващо място показанията на свидетелката М. са общи, не съдържат информация за конкретно предоставена сума от ищеца на ответницата, по отношение на която ищецът е заявил, че не желае да му бъде върната.

Ответницата не твърди, че е върнала заемната сума изцяло или частично. Исковата молба има характер на покана, като с получаването й за ответницата възниква задължението в продължение на един месец да върне заетата сума, съгласно разпоредбата на чл.240, ал.4 от ЗЗД, доколкото страните, включително ответницата, не твърдят да е уговорен конкретен срок за връщане на заетата сума. Следователно вземането е станало изискуемо с изтичането на срока по чл.240, ал.4 от ЗЗД, като доказателства за пълно или частично погасяване не са представени по делото.

Неоснователно е възражението на ответницата за погасяване на част от вземането по давност, вноските за периода 20.01.2020г. – 20.04.2021г., по следните съображения:

Това, че страните са договорили връщане на заемната сума на погасителни вноски, не превръща вземането в периодично. Вземането по договор за заем е неделимо и по отношение на него се прилага общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на части. В подкрепа на извода, че в случая не се касае за периодично плащания са разясненията, дадени с ТР № 3/ 18.05.20212г., т.д.

№ 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б „в“ от ЗЗД.

С оглед на гореизложеното предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Претенцията за присъждане на законна лихва е основателна за периода след изтичане на едномесечния срок по чл.240, ал.4 от ЗЗД. Препис от исковата молба е получен от ответницата на 22.05.2024г., с оглед на което същата е в забава считано от 23.06.2024г., от която дата до окончателното изплащане на сумата следва да се присъди законна лихва за забава. За периода от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2024г., до 22.06.2024г.

3 искането за присъждане на законна лихва е неоснователно.

В частта по разноските.

С оглед изхода от спора – основателност на исковата претенция, своевременно направената претенция за присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът право на направените в настоящото производство разноски, като ответницата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 3542 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ж.к. ******, вх.*, да заплати на Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ул. „******“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 28 000 лв. /двадесет и осем хиляди лева/ , представляваща предоставен от ищеца на ответницата паричен заем през 2019г., във връзка с който заем е сключено Споразумение от дата ******г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2024. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за заплащане на законна лихва за периода 29.04.2024г. – 22.06.2024г.

ОСЪЖДА А. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ж.к. ******, вх.*, да заплати на Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ул. „******“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 3542 лв. /три хиляди петстотин четиридесет и два лева/, разноски за производството по гр. дело № 2151/ 2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.

Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4