Определение № 754 от 18.11.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 861/2024
- Вид
- Определение № 754
- Подписан
- 18.11.2024
- В сила
- 18.11.2024
- Състав
- Анелия Цанова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 102 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 73 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.294,ал.1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 754 гр. София, 15.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000861 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
С Решение № 669/09.05.2024 г., постановено по т.д. № 415/2023 г. Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав е осъдил „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД да заплати на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, /в несъстоятелност/, сумата от 97 421.66 лв., представляваща дължима главница по договор за паричен заем от 20.07.2017 г. и Анекс № 1/22.12.2018 г. към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и договорна лихва в размер на 13 801.41 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 01.10.2020 г. С решението са отхвърлени предявените от „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, /в несъстоятелност/, срещу „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.240, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.294,ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД, в частта относно осъждането на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от над 97 421.66 лв. до 287 000 лв., представляваща сбор от предоставени на ответника чрез заплащане на негови задължения към трети лица заеми в периода от 31.07.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от над 97 421.66 лв. до 287 000 лв., считано от 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и договорна лихва в размер от над 13 801.41 лв. до 40 000 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 01.10.2020 г. „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД е осъдено да заплати на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, /в несъстоятелност/, сумата от 204.08 лв., представляваща разноски по делото. „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД сумата от 131.97 лв., представляваща разноски по делото. „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати по сметка на Софийския градски съд сумата от 8 631.08 лв., представляваща дължима държавна такса за образуване на делото, изчислена съразмерно с отхвърлената част от иска, която сума следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността. „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД е осъдино да заплати по сметка на Софийския градски съд сумата от 4 448.92 лв. представляваща дължима държавна такса за образуване на делото, изчислена съразмерно с уважената част от исковете. Оставено е без уважение искането на ответното дружество за присъждане на разноски по делото за заплатени адвокатски възнаграждения в общ размер на 12 000 лв.
1
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, /в несъстоятелност/, което го обжалва, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от дружеството осъдителни искове за главницата над 97 421.66 лв. до 287 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата над 97 421.66 лв. до 287 000 лв., считано от 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за договорна лихва в размера над 13 801.41 лв. до 40 000 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 01.10.2020 г. Поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Съдът не обсъдил в цялост и в тяхната взаимна връзка всички събрани по делото доказателства като приел, че е извършен един единствен директен превод от „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ по банковата сметка на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД с IBAN: BG56 **********, открита при „Българска банка за развитие“ АД като на 30.11.2017 г. била преведена сумата в размер на 97 421.66 лв. от сметката на ищеца при „ИНГ Банк“ АД. Този извод бил в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. От извлеченията по банковата сметка на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./, открита също при „Българска банка за развитие“ АД, се установявало, че наред с паричния превод от 30.10.2017 г., изхождащ от банковата сметка на „Бере Лоджистикс Фреш“ ЕООД при „ИНГ Банк“ АД, за периода от 31.07.2017 г. до 31.12.2017 г., от страна на ищцовото дружество били извършени следните парични преводи по цитираната банкова сметка на „Ви Еф Лодожстикс“ ЕООД: 1./ На 29.09.2017 г. по банковата сметка на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД с IBAN: BG56 ********** е преведена от ищеца сума в размер на 11 181, 80 лв. (стр. 14 от извлечението); 2./ На 02.10.2017 г. по банковата сметка на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД с IBAN: BG56 ********** е преведена от ищеца сума в размер на 70 286, 62 лв. (стр. 15 от извлечението);3./ На 30.10.2017 г. по банковата сметка на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД с IBAN: BG56 ********** била преведена от ищеца сума в размер на 47 392.80 лв. (стр. 26 от заключението); 4./ На 31.10.2017 г. по банковата сметка на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД с IBAN: BG56 ********** е преведена от ищеца сума в размер на 47 396. 63 лв. (стр. 30 от извлечението). Основанието за тези преводи било: „за погасяване на кредити на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД“. Във връзка с основанието на преводите за погасяване на задължения по банкови кредити /„Погасяване на кредити на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД и „Медия Транспорт“ ООД“/, по реда на чл. 192 от ГПК „Българска банка за развитие“ АД представила преписи от 4 броя договори за кредит: Договор за банков кредит № 803/21.02.2014 г., Договор за банков кредит № 804/21.02.2014 г., Договор за банков кредит № 834/19.11.2014 г. и Договор за банков кредит № 909/20.03.2017 г., по които кредитополучател и главен длъжник бил „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД. Дружеството „Медия Транспорт“ ООД /(с настоящо наименование „Берс Лоджостикс“ ООД/, чието наименование е записано в част от основанието на паричните преводибило само солидарен длъжник по тези договори. Жалбоподателят поддържа, че плащанията били в изпълнение на задължения на „Ви Еф Лоджистик“ ЕООД - главен длъжник по банковите кредити.
Незаконосъобразно съдът приел, че не били изпълнени условията на договор за заем, по-специално с директното погасяване на задължения на ответното дружество „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД към трети лица от страна на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ не се изпълнявал реалния характер на договора за заем. С представените извлечения от банковите сметки на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ и приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза било установено по категоричен начин, че ищецът е погасявал задължения на ответника към трети лица - банкови институции по банкови кредити, към НАП за погасяване на публични задължения на ответника за данъци, към частни лица за погасяване на задължения на ответника за предоставени услуги. Във всяко едно от платежните нареждания като основание на паричния превод изрично било посочено, че се извършва за погасяване на задължения на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД. В практиката си Върховният касационен съд приемал, че заемното правоотношение не изключва възможността заемодателят да предостави заемната сума на трето лице по нареждане на длъжника или да изплати негово задължение. Нещо повече, приемало се, че страните с обратна сила могат да придадат значение на заем на други правоотношения възникнали помежду им /така Решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на Върховен 2 касационен съд, 4-то ГО/. Чрез спогодба /установителен или друг ненаименован договор/ страните можели да преуредят отношенията си с обратна сила и дължимото щяло да бъде по договор за заем, като дадените обезпечения за изпълнение на предходното задължение се запазват и страните могат да учредят наред със запазените и нови обезпечения. Реалният характер на договора за заем не се нарушавал, дори заемателят да не е получил нищо, ако той е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение. В този случай заемателят получавал реално премахването на един пасив от своя патримониум. По делото били събрани писмени доказателства, удостоверяващи, че платените в полза на третите лица суми, били осчетоводени от страните и се третирали от тях като суми, които подлежат на връщане от „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./. В годишните финансови отчети и докладите за дейността на двете дружества към 31.12.2019 г. и 31.12.2020 г., публикувани в Търговския регистър, се съдържа кореспондираща информация. На стр. 16, т. 18 от Годишния доклад за дейността на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ било посочено, че вземанията му от „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД за „заеми“ възлизат на 327 000 лв. В Доклада за дейността на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД /страница 10/ било посочено, че към края на 2020 г. дружеството има задължения към „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ в размер на 327 000 лв., като изрично е уточнено, че 287 000 лв. представляват „главница по заем“ и 40 000 лв. – лихви. Годишните финансови отчети на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ за 2017 г„ 2018 г. и 2019 г. били заверени от одиторско дружество „С. и М.“ ООД, а годишният финансов отчет на ищеца за 2020 г. и годишните финансови отчети на ответника за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са заверени от регистриран одитор Г. П. К.. По реда на чл.192 от ГПК одиторите представили по делото счетоводни документи, които потвърждавали отразената в отчетите и докладите за дейността информация. От одиторско дружество „С. и М.“ ООД били представени по делото извадки от аналитични оборотни ведомости на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД (в несъстоятелност) към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г., в които се съдържа информация за възникналите между страните взаимоотношения и в които е описан предоставен „заем“ на „Ви Еф Лоджистик“ ЕООД в размер на 286 731.68 лв. Представено било писмо за потвърждение на салда от 30.01.2020 г., с което са потвърдени разчетите между двете дружества към 31.12.2019 г. и съгласно което „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД има задължения към „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ в размер на 286 731.68 лв. главница и 29 094.58 лв. лихви. Одитор Г. П. К., която е извършила заверка на годишния финансов отчет на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ за 2020 г. и на годишните финансови отчети на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., представила по делото синтетични и аналитични оборотни ведомости за посочените години, от които се установява, че страните са осчетоводили възникналите помежду им отношения по повод на платените към трети лица суми като „заем“ и начисляват лихва върху главницата, която е в размер на 5% годишно.
„Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ поддържа, че предоставил исковата парична сума според уговореното с ответника, в изпълнение на договор за заем, в полза на третото лице съгласно чл. 22 ЗЗД като със заемните средства , според уговореното с ответника, ищецът е погасил изцяло или отчасти парично задължение към третото лице по реда на чл. 73 ЗЗД, като ответникът встъпил или заместил третото лице в неговия дълг към ищеца-заемодател /чл. 101 и чл. 102 ЗЗД/. Превеждането на суми от ищеца директно на ответника и на плащане на суми от ищеца в полза на трети лица за погасяване на задължения на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД било установено в процеса, като във въръзка с това възникнало задължението за ответното дружество за връщане на платените суми.
Ответникът имал задължение да върне на ищеца паричните средства, които били заплатени към трети лица в изпълнение на негови задължения — независимо дали са предоставени като заемни средства или връщането се дължи на основание неоснователно обогатяване, в който смисъл бил пояснен и допълнен иска с допълнителната искова молба на основание чл.
372, ал. 2 от ГПК. С молбата, подадена в изпълнение на Разпореждане № 1487/02.03.2023 г. по т.д. 415/2023 г. СГС, с която е пояснена исковата молба, както и в допълнителната искова 3 молба, ищецът изрично заявил при условията на евентуалност, че претендира сумите като дължими към ищеца поради неоснователното обогатяване на ответника. При отхвърляне на главния иск за връщане на сумите на основание договор за заем, Софийски градски съд бил длъжен да разгледа и да се произнесе по евентуалния иск за неоснователно обогатяване, което в конкретния случай не е сторено. Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила.