Определение № 7777 от 14.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7777 гр. София, 14.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станисл.а като разгледа докладваното от Виктория М. Станисл.а Гражданско дело № 20241110104395 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по повод на искова молба на В. Н. С. и Л. Ц. Н., подадена чрез адвокат Л. Б. и адвокат Г. Д. /с пълномощни на л. 36 – л. 39/, срещу А. Н. Н..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника А. Н. Н., подаден чрез адвокат Я. К. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.

В отговора на исковата молба ответникът А. Н. е направил възражение за недопустимост на предявените искове относно таванското помещение и правото на надстрояване поради липса на правен интерес от воденето им, като е изложил твърдения, че не владее тавана и няма претенции относно собствеността му, а ищците никога не са търсили от него съдействие във връзка с таванското помещение. По отношение на правото на надстрояване поддържа, че от 17.10.1985 г. до момента правото на надстрояване не е реализирано. С оглед така наведените възражения съдът следва да укаже на ищците да обосноват правния си интерес от предявените искове по чл. 108 ЗС досежно таванското помещение и правото на надстрояване.

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда с писмена молба с препис за насрещната страна да обосноват правния си интерес от предявените искове по чл. 108 ЗС досежно таванското помещение и правото на надстрояване предвид собствените им твърдения, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт само за процесните апартамент и гараж. В същия срок ищците да уточнят обекта на правото на надстрояване и реализирано ли е то, вкл. на какво основание твърдят, че такова е притежавал А. С., както и да индивидуализират прилежащото към процесния апартамент мазе, вкл. да посочат номерация на същото, разположение и пр. При неизпълнение в срок на дадените указания, съдът ще върне исковата молба в тези й части.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.04.2025 г. от 14:50 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1

Предявени са за разглеждане активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено по отношение на ответника, че:

1./ ищците В. Н. С. и Л. Ц. Н. са титуляри на по 1/6 идеална част от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 6****, представляващ апартамент № 3, находящ се на адрес: ********

2./ ищците В. Н. С. и Л. Ц. Н. са титуляри на по 1/6 идеална част от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 6**.**, представляващ гараж, находящ се на адрес: ****;

2./ ищцата В. Н. С. е титуляр на 4/6 идеални части, а Л. Ц. Н. – на 1/6 идеална част от правото на собственост върху таванското помещение, прилежащо към процесния апартамент № 3,

3./ ищцата В. Н. С. е изключителен титуляр на правото на надстрояване;

4./ ищцата В. Н. С. е титуляр на 5/12 идеални части, а Л. Ц. Н. – на 2/12 идеални части от правото на собственост върху мазето, прилежащо към апартамент № 3, и за осъждане на ответника да предаде на всяка от ищците владението върху посочените идеални части от апартамента, гаража, тавана и мазето.

Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 190, том II, рег. № 8103, дело № 329/2020 г., вписан под № 340 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на Софийски районен съд, до размера на притежаваните от ищците идеални части.

В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55-г от ЗПИНМ № 40, том I, дело № 40/1965 г., издаден от 1-ви Нотариус на Софийски народен съд, на А. А. С. е признато правото на собственост върху апартамент (жилище) № 3, етаж II, на жилищния комплекс на ул. „**, състоящ се от: две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 99,06 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище, двор, улица „**** “ и В. и С. Т., ведно със зимнично помещение: при съседи: коридор, улица „*****“ и К. Б. и Г. Г., и таванско помещение, при съседи: коридор, помещение за склад, улица „*****“ и К. Б. и Г. Г., заедно със 17,30 кв.м. върху сто идеални части от общите части на сградата, която сграда е построена върху държавна земя, съставляваща парцел XVII и XVIII, квартал 197, местността „Лозенец“, по плана на гр. София, включително на А. А. С. е признато правото на собственост върху 17,30 върху сто идеални части от правото на строеж върху горепосочената държавна земя.

Съобразно Позволителен билет № 571 от 22.09.1964 г. на Софийски градски народен съвет – отдел „Архитектура“ и сключен на 07.04.1965 г. Обектен договор между М. Д., Л. Ж., А. С., С. Д., Г. О. и А. Д. за преустройство на мазета в гараж на ***, е извършено преустройство на южните мазета на горепосочената жилищна сграда, находяща се на ****. Ищците поддържат, че по този начин А. А. С. е придобил правото на собственост и на гараж, находящ се на **** (с актуален адрес ***). Излагат доводи, че видно от документ с изх. № 94-00-4150/04.01.2024 г., издаден от Географска информационна система – София, и от Удостоверение от 29.12.2023 г., издадено от Главния архитект на район „Лозенец“, обектът, описан в Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55-г от ЗПИНМ №40, том I, дело № 40/1965 г., издаден от 1-ви Нотариус на Софийски народен съд, като „зимнично помещение“, е преустроен в гараж, който е отразен в одобрените КККР като самостоятелен обект с предназначение: гараж в сграда, с идентификатор: 6**.**. на първия етаж. Ищците излагат твърдения, че към апартамента е останало и прилежащо мазе, за което и към настоящия момент се заплащат данъци, видно от представените удостоверения за данъчна оценка и архитектурен план от 1985 г. Посочват, че А. А. С. е починал на 15.08.1995 г., като е оставил за свои наследници по закон Л. К. С.а – съпруга, с която е имал сключен 2 граждански брак на 30.06.1971 г., и Е. А.а В. – сестра. Твърдят, че последната е направила отказ от наследството на починалия си брат, който е вписан в специалната книга на съда под № 107/1996 г. С протокол за обявяване на саморъчно завещание от 29.12.1995 г. по н. д. № 1480/1995 г. при нотариус при Софийски районен съд, било обявено саморъчното завещание н а А. А. С., с което същият завещал разполагаемата част от недвижимото си имущество, както следва: 1./ в полза на ответника А. Н. Н. – разполагаемата част от апартамент в гр.

София на **** и принадлежащите към него: гараж и мазе, без таванско помещение, половината – източната част на парцел XIX-2089 от кв. 7 по плана на вилна зона Симеоново*** по Нотариален акт № 106, том, IV, дело № 624/1960 г., без построената вила, както и половината от останалите си недвижими имоти; 2./ в полза на ищцата В. Н. С. – разполагаемата част от парцел XIX-2089 от кв. 7 по плана на вилна зона Симеоново-*** с построена вила по Нотариален акт № l06, том IV, дело № 624/1960 г. – западната част, таванско помещение и право на надстройка на ул. „Бигла“ № 13a и мазе – западно по Нотариален акт № 40, том, I, дело № 40/1965 г. от 11.1.1965 г., половината от останалите недвижими имоти. Съобразно волята на завещателя завещанието влиза в сила след смъртта на съпругата му Л. К. С.а, която до тогава има право на разпореждане с имотите, без право да ги продава. На 12.05.2019 г. Л. К. С.а починала, като тя оставила за свой единствен наследник по закон синът си Н. Й. Н.. С протокол за обявяване на саморъчно завещание от 03.06.2019 г. при Иван Дахтеров, нотариус с район на действие Районен съд – гр.София, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 039, било обявено саморъчното завещание на Л. К. С.а, с което последната завещала на своя син Н. Й. Н. 1/2 идеална част от апартамент, находящ се в гр. София, на ****, описан в Нотариален акт № 40, том 1, дело №40/1965 г., и принадлежащите към него гараж и мазе, без таванското помещение. На 21.03.2021 г. Н. Й. Н. също починал, като той оставил за свои наследници по закон следните лица: ищцата Л. Ц. Н. – съпруга, ищцата В. Н. С. – дъщеря, и ответникът А. Н. Н. – син.

Ищците излагат доводи, че видно от текста на саморъчното завещание на А. А. С. с него той е завещал само разполагаемата част от изброеното в завещанието недвижимо имущество. С оглед на разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗН, според който запазената част на съпруга е 1/2, и обстоятелството, че единствен наследник по закон на А. А. С. е била съпругата му Л. К. С.а, ищците поддържат, че запазената част от наследството на А. А. С. е била 1/2, като 1/2 е била и неговата разполагаема част, с която именно част той се е разпоредил със саморъчното си завещание. Следователно, със завещанието от 29.12.1995 г. А. А. С. е завещал на ответника А. Н. Н. 1/2 идеална част от апартамент № 3, находящ се в гр. София на ул. **-13а, етаж II, 1/2 идеална част от принадлежащото към апартамента мазе и 1/2 идеална част от гаража, а на ищцата В. Н.а С. – 1/2 идеална част от таванското помещение, прилежащо към апартамент № 3 и правото на надстрояване, както и 1/4 идеална част от прилежащото към същия апартамент мазе. Ищците излагат доводи, че след смъртта на А. А. С., Л. К. С.а, в качеството си на негов наследник по закон, е придобила запазената част от наследството му, а именно: 1/2 идеална част от апартамент № 3, находящ се в гр. София на ул. **-13а, 1/2 идеална част от прилежащото към него таванско помещение, 1/2 идеална част от прилежащото към него мазе и 1/2 идеална част от гаража, които впоследствие са наследени от нейния син Н. Й. Н.. Същият е оставил за свои наследници по закон ищцата Л. Ц. Н.

(съпруга), В. Н.а С. (дъщеря) и А. Н. Н. (син), които наследяват принадлежащите му идеални части от апартамента, тавана и мазето. Поради изложеното, ищците поддържат, че издаденият в полза на А. Н. Н. Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 190, том II, рег. № 8103, дело № 329/2020 г. на нотариус с рег. № 340, с район на действие – P C – София, не го легитимира като изключителен собственик на описаните имоти, тъй като констатираното в него е невярно и А. Н. Н. не е станал изключителен собственик на тези обекти въз основа на саморъчното завещание на А. А. С.. Ищците излагат твърдения, че към настоящия момент ответникът А. Н. ползва изцяло описаните имоти, отнел е владението на ищците върху описаните имоти и те не могат нито да влязат в тях, нито да ги ползват.

3

Предвид изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове и исканията по чл. 537, ал. 2 ГПК. Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника А. Н. Н., с който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищците относно завещателната воля на А. С., обективирана в саморъчното му завещание, обявено на 29.12.1995 г., като счита, че няма основание да се приеме, че употребеният в завещанието израз „разполагаема част“ автоматично води до разделяне на две половини (идеални части) на всеки един имот от наследствената маса. Сочи, че по аргумент от чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 20 ЗЗД саморъчното завещание като едностранна сделка следва да бъде тълкувано съобразно действителната воля на завещателя, с оглед целта на правната сделка, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед на гореизложеното, правилата на ЗН и тълкуването на волята на завещателя, ответникът поддържа, че употребеният термин "разполагаема част" в процесното завещание е именно в насока завещателят да осигури запазената част на наследника по закон – съпругата си, по следния начин: в рамките на разполагаемата част се включва голата собственост върху недвижимите имоти, които оставя на внуците на съпругата си, а в запазената – пожизненото право на ползване на имотите в полза на съпругата му Л. и всякакви други вземания, движими вещи и влогове, които не са предмет на завещанието и също остават в нейна полза. Така неговата действителна воля е била да разпредели изрично собствеността върху най-ценните според него имоти (тези в кв.