Решение № 230 от 08.05.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

****0 гр. Кърджали, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Т. Димитрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140101266 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Л. К. К., с ЕГН ********** и Ч. Ч. Л., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: **** против Ю. Н. Б., ЕГН **********, от ****, за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кърджали, общ. Кърджали, обл. Кърджали, одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 16.08.2024 г., адрес на имота: ****, находящ се на ****, в сграда с идентификатор № ****, с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, със застроена площ 64.53 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно схема № **** на СГКК-Кърджали: на същия етаж: обект с идентификатор № ********, обект с идентификатор № ******** под обекта: обект с идентификатор № ******** и над обекта: обект с идентификатор № ********, ведно с припадащото се избено помещение № 23, със светла площ 3.41 кв.м., при граници на избеното помещение: запад - мазе ****, югозапад мазе **** и горе - апартамент ****, ведно с 3.324 % ид. части от общите части на сградата, ведно с отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, на основание покупко-продажба, както и за осъждане на 1 ответника да предаде на ищците владението върху имота, който ответникът владее без правно основание, претендират направените по делото разноски.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кърджали, общ.

Кърджали, обл. Кърджали, одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 16.08.2024 г., адрес на имота: ****, находящ се на ****, в сграда с идентификатор № ****, с предназначение жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, със застроена площ 64.53 кв. м., ведно с припадащото се избено помещение № 23, със светла площ 3.41 кв. м., при граници на избеното помещение: запад - мазе ****, югозапад - мазе **** и горе - апартамент ****, ведно с 3.324 % ид. части от общите части на сградата, ведно с отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, при подробно описани граници и съседи на обекта. Твърди се, че ответникът Ю. Н. Б. е племенник на ищцата Л. К., на който преди няколко години са предоставили доброволно достъп, по негова молба, тъй като последният е бил в затруднено положение, не е разполагал със средства да закупи свой имот, нямало е къде да живее. През 2021 година ответникът закупил свое собствено жилище и обещал, че скоро ще се изнесе от имота на ищците, описан по-горе. По твърдения на ищците ответникът се е преместил да живее в новото жилище, но въпреки това е оставил свои вещи в имота им и разполагал с ключ за него.

Междувременно, за ищците възникнала нужда да ползват собствения си имот, поради здравословното състояние на ищеца Ч. Л.. Ищците твърдят, че са били отправени многократни покани до ответника за освобождаване на имота, но същият не го е сторил, като преди около два месеца ответникът изведнъж прекъснал всякакви контакти с ищците. Последните сочат, че са изпратили до ответника покана с вх. № **** по описа на ЧСИ Х.П., за доброволно предаване на имота и ключа при нотариус, като са поискали и обезщетение в размер на 300 евро месечно, за това че ответникът ги лишава от възможността да ползват собствения си имот, описан по-горе. Твърдят, че ответникът е отказал да подпише поканата, след като се запознал със съдържанието на същата, като не се явил и на посочените в поканата дата и час при нотариус, за да предаде владението на имота. Сочат, че ответникът държи имота без основание, а опитите на ищците да получат владението върху собствения си имот останали безуспешни. С исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответника Ю. Н. Б., с който оспорва претенцията като недопустима и неоснователна. Признава, че между страните е налице уговорка за безвъзмездно ползване на процесния недвижим имот от 2 ответника. Оспорва твърдението, че след като през 2021 г. е закупил жилище на свое име се е преместил да живее в него, а жилището на ищците ползва като склад за вещите си. Твърди, че закупеното от него жилище е било в много лошо състояние и в момента е бил в ремонт, за което ищците били информирани. Протовопоставя се на твърдението, че за ищците е възникнала необходимост да ползват имота, тъй като здравословното състояние на единият от тях - Ч.г Л. се е влошило, като сочи, че последният е собственик на едноетажна масивна жилищна сграда, която отговаря на неговите нужди.

Твърди, че причините за неуредените отношения относно ползването на имота са различни от тези, които са посочени в исковата молба, като според ответника това се дължи на отказа му да оттегли подадена в РС-Кърджали тъжба срещу брат на ищцата и негов вуйчо. Отрича ищците да са лишени от владението и достъп до имат си, като заявява, че същите имат ключ за него, както и постоянен достъп до него и никога не са били ограничавани да упражняват правомощията си на собстветници. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото разноски. С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.

По допустимостта на иска по чл. 108 от ЗС: За разлика от процесуалната легитимация на страните, която се определя от твърденията на ищеца и обуславя допустимостта на иска, материалноправната легитимация определя кой е действителният носител на спорното материално право и кой на задължението и обуславя основателността на иска. Предмет на ревандикационния иск е правото на собственост, съответно - вещните права върху чужда вещ и затова съгласно т. 2а от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК съдебното решение по тези искове трябва да съдържа два диспозитива: един за принадлежността на правото на собственост, съответно за титулярството на ограниченото вещно право, и втори - за съществуването на притезанието за предаване на владението или на правомощието за упражняване на съответното ограничено вещно право. Или съдът намира, че направените възражения от ответника, че ищците търсят защита на нарушено право на собственост, а съобразно изложени в обстоятелствената част на исковата молба се претендира защита на нарушено владение, са възражения по съществото на спора. Отделно от това в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС се сочи, че ревандикационния иск (искът на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик) може да бъде предявен и срещу държателя на несобствена вещ. Т.е. пътят на защита чрез този иск е отворен за собственика както по отношение на лице, което оспорва правата му и твърди да владее имота за себе си, така и по отношение на лице, което е допуснато до имота от собственика, но неоснователно отказва да върне фактическата власт 3 след отправена покана.

За да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС, ищците носят доказателствената тежест да установят следните обстоятелства: 1/ че са собственици на процесния недвижим имот на твърдяното от тях основание – договор за продажба, сключен на **** г.; 2/. че ответникът владее процесния апартамент.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК ответникът носи тежест, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже, че владее имота, предмет на спора на валидно правно основание.

При анализа на първата предпоставка от фактическия състав на предявения иск – установяване на обстоятелството, че ищците са собственици на процесния недвижим имот на твърдяното от тях основание – договор за продажба, сключен на **** г., следва да се посочи, че видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том II, дело № ***, вх. рег. № **** по описа на Служба по вписванията – гр. Кърджали се установява, че ищцата Л. К. К. е собственик на процесния недвижим имот на основание сключен договор за покупко-продажба. Същевременно от представеното по делото окончателно Решение № **** по гр. д. № **** по описа на РС-Кърджали се установява, че ищците са сключили граждански брак на 20.02.1989 г., поради което и към датата на сключения договор за покупко-продажба, същият е придобит в режим на СИО. От същото решение се установява, че гражданският брак между страните е бил прекратен на 21.03.2024 г., от което следва, че ищците са станали собственици на по ½ идеална част от имота всеки един от тях.

По отношение на втората предпоставка от фактическия състав на предявения иск – доказване на обстоятелството, че ответникът владее процесния апартамент, следва да се посочи, че с определение **** от 08.01.2026 г. /л. 33/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота, като изготвеният проекто-доклад с това определение е обявен за окончателен на 12.02.2026 г. при липса на възражения на страните. Отделно от това от обясненията на ответника и свидетелските показания на сина му се установява, че до м. ноември 2025 г. същите са ползвали процесния имот.

От страна на ответника Ю. Н. Б. не се твърди наличие на правно основание за владението по отношение на имота, а и не се представят доказателства за учредено в негова полза право на ползване или преминаване на собствеността в негова полза. От събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на разпитаните свидетели и обясненията на ответника, се установява и обстоятелството на владение на процесния апартамент от ответника, тъй като последният признава, че е освободил имота през ноември 2025 г., т.е. след завеждане на исковата молба, но все още държи ключа за него, което изрично се признава в дадените от него обяснения.

Същевременно по делото липсват писмени доказателства, както и свидетелски 4 показания, от които да се установи връщането на имота на собствениците му, включително чрез предаване на ключа за него. Синът на ответника свидетелства за водени разговори между ответника и ищцата, но не сочи конкретни факти, нито дати в тази връзка, поради което съдът не приема, че са налице доказателства доказващи предаване на владението на имота на собствениците, включително чрез предаване на ключа за имота. В тази връзка следва също да се има предвид, че е без значение дали ищците притежават или не ключ за имота, тъй като, както се установи ползването на апартамента е било предоставено на ответника и при прекратяване на това ползване, негово е задължението да предаде доброволно владението на собственика, още повече след като твърди, че го е освободил, но категорични доказателства за това не бяха събрани.

С оглед обстоятелството, че ищците са доказали при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск, следва да се изследва възражението на ответника, че фактическата власт върху имота му е предадена от ищцата и съпруга й съгласно уговорка между тях, че ответникът ще го ползва, докато приключи ремонта на апартамента, който ответникът е закупил. В тази връзка следва да се изложи следното: в настоящия случай ответникът не оспорва правото на собственост на ищците като същевременно обаче продължава да държи процесния имот. Съобразно константната съдебна практика собственикът има право да иска връщането на своята вещ (имот) от всяко лице, което я владее или държи без основание. Следователно за уважаването на иска е без значение дали ответникът оспорва иска за собственост, или го признава. Независимо от това оспорването на иска се изразява не само в словесно изказаното оспорване. Възможно е оспорването да се изрази и с непредаване владението на ищеца./в този смисъл е Решение № 2536 от 5.Х..1966 г. по гр. д. № 1794/66 г. на ВС, I г. о./.