Решение № 205 от 27.08.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 298/2026
- Вид
- Решение № 205
- Подписан
- 27.08.2026
- В сила
- 27.08.2026
- Състав
- Аделина Троева, Таня Живкова, Кристина Савова Янкулова
Цитирани разпоредби
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 17а · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 141 · Закон за публичните финанси
РЕШЕНИЕ
№ 205 гр. Монтана, 27.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:
Председател: АделИ. Троева
Членове:
Таня Живкова
КристИ. С. Янкулова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20261600500298 по описа за 2026 годИ.
Производството е по чл.435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от адв. Л. Н. К. в качеството си на пълномощник И. П. А., действаща чрез своята майка и законен представител С. М. С., взискател по изп.
Дело20261630420064 описа на ДСИ при PC - Монтана против разпореждане от 05.06.2026 г.
, издадено от ДСИ Е. Петров по изпълнително дело № 20261630420064, с което е отказано изплащането на събраната по делото сума в размер на 3540.00 евро и е разпоредено връщането й на длъжника П. В. А. като несеквестируема.Жалбоподателят твърди,че това разпореждане е незаконосъобразно.Поддържа,че посочената сума не е отк категорията на несеквестируемите доходи, като в тази насока излага подробни доводи.Твърди също така,че ДСИ е допуснал и нарушение на чл. 446, ал. 4 от ГПК. Искането е да се отмени атакуваното разпореждане, да се спре връщането на сумата на длъжника и да се върне делото на ДСИ с указания да изплати посочената сума на взискателя.
Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнението П. В. А. е подал възражения в срока по чл.436, ал.3 ГПК ,като чрез своя процесуален представител твърди неоснователност на жалбата.В подробно изложени съображения се обосновава правилността на атакуваното разпореждане с искане същото да бъде потвърдено.
Приложени са и мотивите на ДСИ във връзка с обжалваните действия,в които се твърди,,че жалбата на първо място е недопустима/липсват изпълнителни действия, които да са атакувани/ ,като по същество е и неоснователна.В тази връзка са изложени подробни доводи.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото, мотивите на съдебния изпълнител и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна- взискател по изпълнението и е срещу изпълнително действие на ДСИ/ отказ да изплати процесната 1 сума/. В този смисъл изложените твърдения за недопустимост на жалбата от страна на ДСИ са неоснователни.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Изпълнително дело №2 - 64/202г. на ДСИ при МРС е образувано от взискателя И. П. А. против длъжника П. В. А.. въз основа на изпълнителен лист, издаден от P C София на 10.03.2026г., на основание съдебно решение по ГД №20221110171207 с предмет парично притезание за заплащане на издръжка. В изпълнителния лист са посочени две отделни вземания за издръжка, като с нарочна молба взискателят е уточнил, че желае събиране само на вземането за издръжка за мИ.ло време .
Поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на длъжника на дата 15.04.2026г.
По молба на взискателя е наложен запор върху банковата сметка на длъжника и в изпълнение на този запор на дата 02.06.2026г. е удържана и преведена по сметката на ДСИ при PC - Монтана сума в размер на 3540.00 евро. В нареждането за превод в изпълнение на наложения запор третото задължено лице - банка е посочило, че това са средства с произход - „средства от ДФ Земеделие.
На дата 04.06.2026г. е подадено възражение от длъжника за несеквестируемост на тази сума поради обстоятелството, че същата представлява изплатена му от ДФЗ субсидия във връзка с дейността му на земеделски производител. Към възражението е приложено удостоверение за регистрацията му като земеделски стопанин за стопанската 2025/2026г. с изх. №12 - 1239 - 15.05.2026г.
На 05.06.2026г. е изготвено разпореждане, с което молбата за възстановяване на тази сума като несеквестируема е уважена, а взискателят е уведомен за отказа да бъде изплатена същата .
Пред настоящата инстанция е представено извлечение от банковата сметка на длъжника, от която се установява,че сумата 3540.00 евро е преведена от ДФ Земеделие на 29.05.2026г. по програма ЕКО ПЗП 2025 г/ Екосхемата за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми (Еко-ПЗП) ,която има европейско фИ.нсиране и средствата идват от европейските фондове чрез общия бюджет за екосхеми по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони.
Предвид горното е безспорно установено,че длъжникът е земеделски производител, както и че процесната сума е преведена от ДФЗ.
Спорът в случая се свежда до въпроса относно несеквестируемостта на тази сума.
Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми, които се прилагат служебно. Най-общо несеквестируемото имущество може да бъде групирано в две големи групи: несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания. Несеквестируемите вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение са тези, за които е налице забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Тя следва от непрехвърлимостта на вземането или от изрични законови разпоредби.
Съгласно чл. 2 от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно фИ.нсирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕО/№ 352/78, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета, земеделски 2 стопанин е такъв по смисъла на чл. 4 от Регламент /ЕС/№ 1307/2013 г. - физическо или юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определени в чл. 52 от ДЕС, във връзка с чл. 349 и 355 от ДФЕС, и което осъществява селскостопанска дейност. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП земеделските производители са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Следователно техният предмет на дейност не представлява фИ.нсова дейност и те не са фИ.нсови предприятия. Сметките за средствата от ЕС, обаче, не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети съгласно чл. 141 ЗПФ и в бюджетите на бюджетните организации - чл. 6 ЗПФ. Бюджетните организации администрират и управляват средствата от ЕС чрез сметки за тях, които са фИ.нсово-правна форма за получаването, разпределянето и разходването им и свързаното национално съфИ.нсиране съгласно чл. 8, ал. 1 и 2 ЗПФ. С чл. 11 ЗПЗП е създаден Държавен фонд "Земеделие" юридическо лице на бюджетна издръжка, изпълняващ функциите на акредитирана разплащателна агенция и опериращ с фИ.нсовите средства, отпуснати от европейските фондове. Според чл. 7 от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., разплащателните агенции са отдели или органи на държавите членки, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл. 4 § 1 /разходи по линия на ЕЗФГ/ и чл. 5 /разходи по ЕЗФРСР/. Държавите членки акредитират като такива отдели или органи, които разполагат с административна организация и система за вътрешен контрол, предоставящи достатъчно гаранции, че плащанията са законни и редовни и че са надлежно отчетени. Съгласно чл. 17а ЗПЗП тези средства са публични. Съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП публично фИ.нсиране са средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от органа, който ги предоставя.
В преамбюлната част на Регламент /ЕС/ № 1360/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно фИ.нсирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика е посочено че: /27/ помощта от Съюза следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я използват ефективно; /46/ компетентните национални органи следва да извършват плащания към бенефициерите, предоставени по схемите на Съюза за подпомагане, които са включени в интегрираната система в пълен размер, при съобразяване с намаляванията, предвидени в регламента и в рамките на предписаните срокове; /59/ бенефициерите следва да разберат точно своите задължения във връзка с правилата за кръстосано съответствие; /68/ всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, /75/ публикуването на имената на бенефициерите на Фондовете е средство за засилване на публичния контрол върху използването им. В чл. 11 от Регламента е прието, че плащанията на бенефициерите по предвиденото в него фИ.нсиране се извършват в пълен размер; в чл. 40 - че когато в правото на Съюза са посочени срокове за плащане, всяко плащане извършено от разплащателната агенция към бенефициер преди най-ранната и след най-късната възможна дата за плащане прави такива плащания недопустими за фИ.нсиране от Съюза; чл. 47 предвижда, че извън проверките извършвани от държавите-членки и всеки вид проверка, организирана по чл. 322 ДФЕС и въз основа на Регламент /Евратом, ЕО/№ 2185/96 на Съвета, Комисията може да организира проверки на място в държавите-членки; чл. 54 - че за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност държавите-членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо - получаването от страна на разплащателната агенция на контролен доклад; чл. 56 - че когато нередности или небрежност са открити при програмите за развитие на селските райони, държавите-членки извършват фИ.нсови корекции, като изцяло или частично отменят 3 фИ.нсиране от Съюза; чл. 58. 2, 3 - че държавите членки създават ефективни системи за управление и контрол, за да гарантират спазването на законодателството, уреждащо схемите за подпомагане на Съюза; чл. 63 - че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, тя не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и се налагат административни санкции; чл. 111 - че държавите-членки гарантират ежегодно публикуване ex post на бенефициерите на Фондовете.
От изложеното следва изводът, че правото на фИ.нсова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване фИ.нсовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, а ДФ "Земеделие" е акредитирана разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителен начин овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево фИ.нсиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са изцяло несеквестируеми. В този смисъл е решение № 143/ 25.10.2017 г. по гр. д. № 4666/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, което се възприема изцяло от настоящия съдебен състав.
Съгласно т. 13 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания или вземания, по които не се допуска принудително изпълнение.
Неоснователно е твърдението в жалбата,че в случая е налице нарушение на чл.446,ал.4 ГПК .Тази разпоредба визира случаи, при които изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, докато в настоящата хипотеза получената сума не е такова, а е фИ.нсова помощ, освен това, както правилно е приел и ДСИ секвестируемост на доходите на длъжника по отношение на вземане за издръжка се отнасят само за задължения за текуща издръжка. В настоящата хипотеза претенцията е само за издръжка за мИ.ло време.
Неоснователно е и твърдението в жалбата,че съдът не е обсъдил приложението на чл.446 а ГПК. Съгласно тази разпоредба, секвестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.Както бе посочено по-горе, сумата е постъпила по банковата сметка на длъжника на 29.05.2026г., а запорното съобщение е връчено на банката на 26.05.2026 г.