Решение № 260522 от 10.09.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№………./10.09.2020г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Деспина

Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова

Иванка

Дрингова при секретар Галина Славова, като разгледа докладваното от съдията Дрингова въззивно гражданско дело № 1245 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 17494/28.02.2020г. на К.Т.Т., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуален представител адв. К.Д., срещу решение № 736 от 17.02.2020г., постановено по гр.дело № 6697/2019г. на Варненския районен съд, 39-ти състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по чл.6, пар.1 КЗПЧОС на ДП 19/2018г. по описа на Пето РУ на МВР, пр.пр. 1078/2018г. по описа на ВРП, изразяващи се в страдание, чувство на безизходица и за липса на справедливост, влошено психично състояние и прекъсване на образованието му.

В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения. Като такова сочи оставяне без уважение искането за изискване на ДП № 19/2018г. по описа на Пето РУ- Варна.

Намира за необходимо приобщаването на преписката към доказателствения материал за изясняване какви процесуално - следствени действия са извършени и налагащи многократно увеличаване на срока му. Счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил със съдебната практика на ЕСПЧОС, както и фактът, че въззивникът е бил непълнолетно лице. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което въззиваемият да бъде осъден да заплати на въззивника обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. В съдебно засдание, представителятна въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ от К.Т.Т. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 5000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по чл.6, пар.1 КЗПЧОС на ДП 19/2018г. по описа на Пето РУ на МВР, пр.пр. 1078/2018г. по описа на ВРП, изразяващи се в страдание, чувство на безизходица и за липса на справедливост, влошено психично състояние и прекъсване на образованието му.

В исковата молба се твърди, че от месец януари 2018г. ищецът, като непълнолетен, е с наложена мярка „Задържане под стража“ по ДП №17/2018г. по описа на ВОП, по което е образувано НОХД №1042/2018г. по описа на ВОС. Имало е образувани няколко ДП, които били висящи и към настоящия момент - вече две години. Излага се, че по повечето от тях не можело да се постигне присъда, тъй като били маловажен случай. Сочи, че многократно е сезиран Инспекторатът към ВСС за бездействието на органите на ВРП, с които се нарушавало правото на непълнолетния за разглеждане и решаване на делата в разумен срок и въпреки това без основание същите се спирали и след подаване на жалби се възобновявали, тъй като поради малозначителност те следвало да бъдат прекратени. Едно от тях било за сумата от 20 лева. Излага се, че ДП №19/2018г. е било спряно с постановление от 06.02.2019г., но непосредствено след подаване на жалба от негова страна, е било възобновено. По досъдебното производство е било повдигнато обвинение срещу ищеца, като е бил разпитван без присъствие на адвокат с цел да признае вината си. Всички действия на прокурора са били с единствената цел умишлено да се утежни положението му по друго наказателно производство. От предявените материали се установявало, че деянието не е извършено от него. Налице били предпоставките за прекратяване на наказателното производство, вкл. и поради малозначителност. Счита, че извън разумния срок по чл.6, пр.1 КЗПЧОС и до настоящия момент ДП №19/2018г. по описа на Пето РУ не е приключило в разумния срок, а напротив задържало се умишлено висящо с цел да се утежни положението на ищеца, от което той претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, чувство на безизходица и липса на справедливост. Твърди се, че вследствие на продължителния престой в арестното помещение поради неизменение на мярката му „Задържане под стража“, тъй като имал множество висящи производства, едно от които било процесното, му били причинени неимуществени вреди като влошено психично състояние. Бил настанен за експертиза в Първа психиатрична болница при УМБАЛ “Света Марина“ за срок от един месец. През престоя в болницата бил без достъп до чист въздух, изолиран и без контакти с външния свят, за което имало съставен доклад на НПМ при Омбудсмана на Р България. Съгласно този доклад в болничното заведение по отношение на ищеца са били използвани белезници в противоречие на чл.114 от ЗИНЗС, което представлявало подлагане на болните, лишени от свобода, на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение.

Отделно от това наказателната репресия от органите на ДП и прокуратурата му били причинили неимуществени вреди – прекъсване на образованието му. Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че липсват доказателства, че за Т. са произтекли вреди от поведението на ответника. Поддържа се, че фактът, че срещу ищеца се води друго производство в съдебна фаза не касае разследването по процесното ДП. Излага се и че визираната в исковата молба мярка за неотклонение не касае ДП 19/2018г. Оспорва се като голословно твърдението, че ДП е умишлено бавено с цел утежняване положението на ищеца. Инспекторатът към ВСС не е установил нарушения при разглеждане на делото. Обратното, констатирано е ритмично извършване на действията по разследването и липса на виновно бездействие. Не е вярно и че по ДП 19/2018г. не са извършвани процесуално-следствени действия. Относно разумния срок се излага, че ДП е започнало на 17.01.2018г. и към днешна дата е изминала една година и три месеца. Продължителността не надхвърля разумните срокове по смисъла на Конвенцията. За този период активно се е провеждало разследване, налице е фактическа и правна сложност на делото, както и броя на лицата, срещу които се провежда сочи на протичане на делото в разумен срок. Описаното състояние на ищеца се поддържа да няма отношение към воденото срещу него ДП. Не е ясно по какъв начин срокът по висящото производство е довело до прекъсване на образованието на ищеца. Поддържа се да липсва причинно-следствена връзка, както и изобщо вредоносен фактически състав от неправомерно поведение на ответника.

Навежда доводи и за недопустимост на производството на основание чл.8, ал.2 ЗОДОВ, доколкото разследването по ДП е приключило към настоящия момент.

Липсвали доказателства, че е изчерпана административната процедура за обезщетение по реда на глава трета „а“ ЗСВ. В евентуалност се възразява срещу размера на претендираното обезщетение, който се поддържа да е завишен. Дори ищецът да е претърпял вреди, то те са в резултат и на други водени срещу него производства.

С атакуваното решение предявеният иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ е отхвърлен изцяло като неоснователен.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са валидни и допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Приобщена по делото е справка от ВРП /л.174-175/ за движението на пр. преписка ВРП № 1078/2018г., ДП № 19/2018г. по описа на V-то РПУ-Варна. От същата е видно, че досъдебното производство е образувано на 17.01.2018г. за престъпление по чл.198, ал.1 НК вр. чл. 18, ал. 1 НК с пострадало лице Станка Стоянова Япаджиева. Водещ разследването - разследващ полицай П.Т.. По досъдебното производство са извършени следните действия:

На

23.01.2018г. е разпределено чрез модула за случаен принцип на прокурор Задгорска.

На

13.03.2018г. от разследващия полицай е постъпило предложение за продължаване на срока на разследване. Наблюдаващият прокурор е уважил така направеното искане с два месеца - до 17.05.2018г.

На

10.05.2018г. от разследващия полицай е постъпило предложение за продължаване на срока. Административният ръководител е удължил направеното искане с два месеца - до 17.07.2018г.

На

02.07.2018г. от разследващия полицай е постъпило предложение за продължаване на срока. Административният ръководител е удължил направеното искане с два месеца - до 17.09.2018г.

На

10.08.2018г. постъпва постановление от 07.08.2018г. за привличане към наказателна отговорност на С.П.Д.за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като му е наложена МНО „Надзор на родителите".

На

03.08.2018г. М.Р.З., ЕГН ********** е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 198, ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 НК.

На

03.08.2018 г. А.Б.Т., ЕГН ********** е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 198, ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 НК.

На

31.08.2018г. досъдебното производство постъпва в РП-Варна на основание чл. 229, ал.3 НПК, ведно с искане за продължаване на срока.

На същата дата постъпва и постановление от 29.08.2018г. за привличане към наказателна отговорност на К.Т.Т. за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

С постановление от 03.09.2018г. досъдебното производство е върнато на разследващия полицай, като наблюдаващият прокурор на основание чл.229, ал.3 НПК е уважил частично направените искания от защитника на обв. К.Т. - адв. Балачев.

Срокът по досъдебното производство е продължен до 17.11.2018г.

На

26.09.2018г. досъдебното производство постъпва в РП-Варна с оглед предложение по чл.159а НПК.

На

27.09.2018г. наблюдаващият прокурор внася в PC-Варна искане за разрешение за предоставяне на данни по чл.159а НПК.

С разпореждане от 02.10.2018г. PC-Варна не уважава така направените искания.

С писмо от 08.10.2018г. ДП №19/2018г. е върнато в Пето РУ-Варна.

На

25.10.2018г. досъдебното производство постъпва в РП-Варна с предложение за привеждане на лицето К.Т.Т., ЕГН ********** от „Поправителен дом за непълнолетни младежи" в Затвора-Враца в Затвора - Варна, за периода от 05.11.2018г. до 09.11.2018г., с оглед извършване на процесуално-следствени действия.

На

26.10.2018г. наблюдаващият прокурор издава исканото разпореждане. На 02.11.2018г. е получено писмо от ОС- Варна.

На

07.11.2018г. от разследващия полицай е постъпило предложение за продължаване на срока. Административният ръководител е удължил направеното искане с два месеца - до 17.01.2019г.