Решение № 27 от 27.02.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

А. Г. Миталов при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от А. Г. Миталов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600600 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по въззивна жалба от подсъдимия А. Г. К. чрез неговия защитник адв. Х. Х. против присъда № 260008 от 21.06.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 83/2021 год. по описа на Районен съд – гр. И..

С посочената присъда, подсъдимия А. Г. К. с установена по делото самоличност, бил признат за виновен и на основание чл. 303 от НПК осъден по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, на лишаване от свобода в размер на три месеца при условията на чл. 55, ал. 1, т 1 от НК, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Приспадната му е от наложеното наказание времето, през което е бил с МНО „Задържане под стража“. На основание чл. 55, ал. 3 от НК не му е наложена глоба. С присъдата е бил лишен и от правоуправление на МПС за срок от една година и шест месеца.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК било му е приведено в изпълнение и шест месеца ЛОС по НОХД № 46/ 2018 г. по описа на РС-И., което да се изтърпява при ПОР. Осъден е и за сторените разноски.

1

В жалбата се твърди, че атакувания съдебен акт следва да бъде отменен като постановен при допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неговото неправилно приложение, тъй като не било съобразено приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Към въззивния съд е отправено искане да упражни правомощието си по чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК /постановяване на нова присъда - оправдателна, като се приложи чл. 9, ал. 2 НК/. Алтернативно да упражни правомощието си по чл. 334, т .1 вр. чл. 335 от НПК.

Липсва искане за ангажиране на доказателства пред въззивната инстанция.

Прокурора не е депозирал възражение по жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СОП изразява становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на присъдата, като постановена въз основа на подробен и задълбочен доказателствен анализ. Намира за неоснователно искането на защитника за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, като споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Намира наложеното наказание на подсъдимия за правилно определено при отчитане на отегчаващите отговорността му обстоятелства – че е превозвал и друг пътник, че е бил осъждан за същото деяние в близък период от време и че количеството алкохол в кръвта му е било значително над допустимия размер. Като смекчаващо обстоятелство, обуславящо приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е отразено здравословното състояние на подс. К., като прокурорът изразява съгласие с приетото от съда. Намира присъдата за правилна и в частта по приложението на чл. 68, ал. 1 НК, поради което моли да бъде потвърдена изцяло.

Защитникът – адв. Х., моли за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подзащитният да бъде признат за невинен.

Твърди се, че първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка в съответствие с доказателствата, като не се оспорва съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 2 НК. Наред с това се твърди, че тежкото здравословно състояние на подсъдимия обуславя приложението на чл. 9, ал. 2 НК за процесното деяние. От една страна се позовава на обстоятелството, че по експертен път е установено заболяване на подсъдимия – белодробна фиброза, както и че е налице тревожно разстройство, съпроводено с 2 когнитивни и депресивни симптоми. Изтъква се, че в показанията си свид. Х. съобщава за суицидни помисли у подсъдимия в резултат на тежкото преживяване на стореното от него. Позовава се и на практиката на ВКС, която не предвижда ограничение при приложението на чл. 9, ал. 2 НКр с оглед ниската степен на увреждане на обществените отношения.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, трети наказателен въззивен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Съвкупният анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда.

Въззивният съд, след собствена преценка на доказателствената съвкупност по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.11.2020 г. подсъдимият А. К. и свидетелят Б. А. Х. употребили алкохол по повод това, че на свидетеля Х. му се родило внуче. Тогава подсъдимият К. и свидетелят Х. решили да отидат на гости на свата на свидетеля Х..

Подсъдимият А. К., който бил под въздействието на употребения алкохол, привел в движение моторно превозно средство - лек автомобил марка „П.", модел „306" с peг. № СО **** СС, като в автомобила с него пътувал свидетелят Х.. Около 20:40 ч. - 20:45 ч. на 02.11.2020 г. подсъдимият К. се движел по ул. „Б.“ в района на бензиностанция „Пегас“ в гр. К., област Софийска с горепосочения лек автомобил. По същото време свидетелите Д.

П. И. и В. С. Г. - полицейски служители при РУ - К., били на смяна като автопатрул. В изпълнение на служебните си задължения около 20:40 ч. - 20:45 ч. на 02.11.2020 г. на улица „Б.“ срещу бензиностанция „Пегас“ в гр. К., общ.

К., обл. Софийска, свидетелят Д. И. спрял със стоп палка за проверка движещия се лек автомобил марка „П.“, модел „306“ с peг. № СО **** СС.

Водачът на автомобила – подс. К., спрял на подадения сигнал. При извършената проверка свидетелите Д. И. и В. Г. установили, че водачът бил във видимо нетрезво състояние - лъхал силно на алкохол, говорел провлачено 3 и се държал неадекватно.

Вследствие на извършената проверка полицейските служители И. и Г. установили самоличността на водача - А. Г. К.. К. бил тестван с техническо средство – „Дрегер Алкотест 7510“, фабр. № ARB А 0094, което отчело концентрация на алкохол - 1,98 на хиляда в издишалия от водача въздух. На подсъдимия К. била показана пробата от техническото средство, след което му бил съставен АУАН серия АА № 778585 за управление на МПС след употреба на алкохол - 1,98 на хиляда и му бил издаден талон за изследване № 074233/02.11.2020г. Подсъдимият К. подписал акта, без да прави възражения.

Същият подписал и талона за медицинско изследване.

К. бил съпроводен до ФСМП - град К., където отказал да му бъде взета кръвна проба пред дежурно медицинско лице, което било отразено в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или на наркотични вещества или техни аналози, както и във фиш, издаден от ФСМП – гр. К.. Подсъдимият К. бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.

От заключението на изготвената и приета от първоинстанционния съд комплексна съдебно-психиатрична, психологична и медицинска експертиза – КСППМЕ /л. 66-77 от първоинст. дело/ се установява, че подс. К. страда от тревожно разстройство (тревожно-хиподепресивен синдром). Неговото състояние се характеризира със соматични страдания, които изискват непрекъснато поддържащо лечение. Подсъдимият няма пречка да съзнава и ръководи постъпките си и да води ефективен начин на живот и да се самоконтролира. Вещите лица твърдят, че съчетанието на тревожното разстройство с установената на подсъдимия бронхиектазната болест и хроничната дихателна недостатъчност е състояние, при което се изискват медицински грижи при специален режим на лишени от свобода. При осигурени поддържащи медикаменти може да изтърпява наказанието, като се има предвид, че при обостряне на състоянието, трябва да се вземат мерки да бъде поставен под засилен лекарски надзор.

От разпита на вещите лица пред първоинстанционния съд се установява, че хроничното белодробно страдание изисква непрекъсната терапия с бронходилататори, като при настъпване на спазъм или друга реакция би се наложила адекватна медицинска терапия, която пациентът не 4 би могъл да осъществи сам. Вещото лице д-р Т. твърди, че установеното у подсъдимия тревожно разстройство не представлява психично заболяване в тесен смисъл и позволява изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.

Констатират се рискови фактори от гледна точна на обостряне на тревожното разстройство.

Подсъдимият А. Г. К. е роден на 10.11.1951 г. в с. К., обл. Софийска, живущ в село К., ул. „Р.“ № 15, български гражданин, вдовец, средно образование, осъждан, пенсионер, с ЕГН: **********.

Подсъдимият е осъждан, както следва: с одобрено споразумение № 18/25.01.2018 г. по н.о.х.д. № 46/2018 г. по описа на Районен съд – И., влязло в сила на 25.01.2018 г., подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 /три/ години, както и наказание „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Подсъдимият К. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, считано от 10.01.2018 г., на основание чл. 343г НК.

Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. Първоинстанционният съд изчерпателно е посочил доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които е изградил своите фактически изводи. Противоречията или непълнотите в доказателствата в съответствие с процесуалните правила са били отстранени по реда на чл. 281 НПК чрез прочитането им в хода на съдебното следствие.

Трети състав на Районен съд – И. е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, излагайки необходимите съображения относно достоверността на кредитираните доказателства и доказателствени средства. Релевантните доказателствени средства са преценявани от състава на Районен съд –И. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени.

5

Поради обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя и се съгласява с извършения от районния съд доказателствен анализ, не е необходимо в настоящото решение да бъдат повтаряни изложени вече от първоинстанционния съд доводи и съображения при оценката на доказателствата. Може да бъде посочено, че при сторения доказателствен анализ решаващия съдебен състав не е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, а и предвид липсата на възражения от страните в тази насока, въззивният съд не намира за необходимо да излага подробни съображения.

При посочената по-горе като установена по делото фактическа обстановка настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайния извод на районния съд от правна страна, а именно, че от доказателствената съвкупност се установява по изискуемия съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК несъмнен начин, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК.

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК, като при описаните обстоятелства на 02.11.2020 г., около 20,45 ч. в гр. К., обл. Софийска, по ул.

„Б.“ срещу бензиностанция Пегас, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „П.“, модел „306“ с рег. № СО **** СС, с концентрация на алкохол 1,98 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA 0094, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл. 343б, ал. 1 НК – със споразумение № 18/25.01.2018 г. на Районен съд – И. по н.о.х.д. № 46/2018 г., влязло в законна сила на 25.01.2018 г.