Решение № 3315 от 12.08.2024, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 107/2024
- Вид
- Решение № 3315
- Подписан
- 12.08.2024
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- Цветомира Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.106, ал.1,т.2 · Закон за държавния служител
- чл. 107, ал.1 т.10 · Закон за държавния служител
- чл.107, ал.1, т.9 · Закон за държавния служител
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- §1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 3315
Хасково, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20247260700107 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във вр.с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от А. В. И. от [населено място], с която са предявени пет обективно съединени иска, насочени срещу Община Ивайловград, като се иска осъждане на последната да заплати на ищцата общо сумата от 60 000 лева по тях, ведно със съответната законна лихва, като се твърди, че вредите по обективно съединените искове са неимуществени и са причинени от незаконосъобразно издадени административни актове, както следва:
1.Иск за 15 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадена Заповед № 3/03.07.2017г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 832 от 04.12.2017г. постановено по адм.дело № 840/2017г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 19.02.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 19.02.2019г.;
2.Иск за 15 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадена Заповед № 9/01.03.2019г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 603 от 06.08.2019г. постановено по адм.дело № 366/2019г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 29.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2020г.;
3.Иск за 10 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадената Заповед № 8/11.08.2020г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 803 от 07.12.2020г. постановено по адм.дело №804/2020г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 13.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 13.04.2021г.;
4.Иск за 10 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадената Заповед № 8/23.04.2021г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 494 от 20.09.2021г. постановено по адм.дело № 478/2021г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 24.03.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 24.03.2022г.;
5.Иск за 10 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадената Заповед № 14/04.04.2022г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 632 от 05.10.2022г. постановено по адм.дело № 358/2022г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 17.05.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 17.05.2023г.
В исковата молба и уточнението към нея, подробно се излага фактическата обстановка по последователното издаване на общо 6 бр. заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, пет от които отменените с влязло в сила към датата на депозиране на исковата молба съдебно решение, от които се претендира за ищцата да са настъпили неимуществени вреди. В исковата молба претърпените вреди се сочат еднотипно за претърпени след издаване на всяка една заповед, а отделно от това се детайлизират и в уточнението към ИМ.
Твърди се, че ищцата е работила по служебно правоотношение в Община Ивайловград, на длъжност “Главен счетоводител“ с ранг IV младши въз основа на заповед за назначаване № 5 от 10.03.2014г. На 08.06.2017г. изтекъл отпускът за отглеждане на дете до 2 годишна възраст на оспорващата и понеже имала неизползван платен отпуск за периода на майчинство, депозирала в Общинска администрация – Ивайловград молба за отпуск, който бил разрешен. Към онзи момент Кмет на Община Ивайловград била Д. О., която била избрана за кмет за втори мандат. Като опонент в изборите за кмет на общината проведени през 2015г. участвал и съпругът на ищцата. Според последната предполагаемо афектиран от този факт, кметът на общината решила да прекрати служебното й правоотношение без да изтече срокът на неизползвания й разрешен платен отпуск.
Със заповед № 3/03.07.2017г. на Кмета на Община Ивайловград издадена на основание чл. 107, ал.1 т.10 от ЗДСл., било прекратено служебното правоотношение на ищцата. Последната обжалвала тази заповед и същата била отменена с Решение № 832 от 04.12.2017г., постановено по адм.дело № 840/2017г. по описа на АдмС-Хасково, потвърдено с Решение № 2356 от 19.02.2019г. по а.д.№ 1529/2018г. по описа на Върховен административен съд. Първоначално ищцата била стресирана от факта, че се прекратява служебното й правоотношение едностранно без да е предизвикала с нищо подобно отношение. Най-вече била разстроена от унизителния начин по който се опитали да й връчат документи за прекратяване с куриер, не разбирала и не приемала това отношение към нея. Не можела да повярва как след толкова време на отдадена работа в общината, след всички съботи и недели и празници, дори и по време на болнични й се случва това нещо такова, като дори без да я погледнат в очите прекратявали служебното й правоотношение, поради единствената причина, че съпругът й е бил кандидат за кмет. [населено място] бил малък, почти всички хора се познавали и факта, че била уволнена, както се говорело из града, се разпространил бързо. Из градчето тръгнали слухове за причината. До този момент ищцата била жизнерадостна личност, обичаща веселието, компаниите, срещите с хора и разговорите с тях. След прекратяването на служебното й правоотношение, станала притеснена и подтисната, начина й на живот се променил. Притеснявала се да излиза на публични места, да разговаря с приятели и колеги да излиза и се събира с тях. Ограничила контактите си с приятели и колеги, затворила се в себе си, спряла да излиза, за да избегне постоянно питащите я хора какво е станало. Усетила и промяна в отношението към нея на много близки хора, които били по приближени до кмета на града. Спрели да й говорят, да я поздравяват, подминавали я все едно не я познавали и ищцата започнала да се чувства чужда в родния й град. След разговор вкъщи с мъжа й решила да направи счетоводен офис, но имала нужда от подкрепа и дори молела съпруга й да идва в първите дни в офиса с нея, за да не остава сама. Предишните й колеги от общинска администрация, сред които преди това се ползвала с доверие и уважение, започнали да странят от нея, опасявайки се че демонстрирането на по-близки отношения ще им донесе неприятности. Контакти с хора започнала да поддържа само по необходимост. Притеснението се отразило и на семейната й среда и по отношение най-близките й хора – мъж, деца и родители. Съпругът й я подкрепял, но той и децата им станали свидетели на нейната затвореност и нежелание да излиза навън с приятели, на депресивните й мисли и състояния, на изолираността й от околния свят . Ищцата като майка била привързана към децата си и се страхувала, че ще бъдат обект на подигравки от приятели, както й че не може да ги подпомага финансово, че ги обрича на мизерия, което я довеждало до състояние на несигурност и депресия.
Ищцата твърди, че след като съдът отменил първата незаконно издадена заповед за прекратяване на служебното й правоотношение била щастлива, изпитвала чувството, че товар се смъква от плещите й, но когато й връчили следваща Заповед № 9/01.03.2019г. на Кмета на Община Ивайловград за прекратяване на служебно правоотношение останала шокирана, сринала се, дълго стояла в колата си и не можела да повярва какво й се случва, плакала и изпитала горчивина, разочарование и обида от отношението и поведението на кмета на общината. Гаврата и подигравките й дошли в повече и седмица не станала от леглото си - не се върнала към работата в офиса, не говорела с никого, нито да иска да вижда някого, не се интересувала от това какво правят мъжът и децата й, изгубила спокойния си сън. Спряла да споделя със съпруга си. Не искала да излиза с приятели, за да не става повод за подмятания и коментари от хората от обществеността в града. Виновна за тези претърпени болки и страдания според ищцата била Община Ивайловград.
Без значение от решението на съда, в насока неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед, ищцата не била допускана до работното й място, като била издадена нова Заповед № 8/11.08.2020г. на Кмета на Община Ивайловград за прекратяване на служебното й правоотношение, впоследствие отменена от съда и за да бъде допълнително унизена кметът на община Ивайловград разпространил из администрацията че никога няма да я допусне до работа. Със съпруга й винаги били искали да имат три деца, но положението в което я поставил кмета на общината внушило на ищцата несигурност в бъдещето и така и не се решила на тази стъпка. Стигнало се до трайна и необратима промяна в отношението й към органите на местната власт. Доверието й в тези институции било нулево, възприемала ги единствено като репресивни. Подигравателното и унизително отношение към нея довело до резултата, че е невъзможно да се превърне в предишния жизнерадостен човек, вярващ в справедливостта и законите на правото, върху които се градял реда и справедливостта на държавата. Действията на Кмета на Община Ивайловград й причинили трайно усещане за несигурност в бъдещето, което болезнено изживявала и понастоящем.
В резултат на неправомерните действия и незаконни заповеди на Кмета на Община Ивайловград - Заповед № 8/23.04.2021г. на Кмета на Община Ивайловград, впоследствие отменена със съдебно решение, ищцата претърпяла неизмерими душевни болки и психически страдания, с траен ефект, които давали отражение и до този момент и слагали отпечатък върху целия й живот до момента и за в бъдеще. Променил се душевният й мир, начинът й на живот, с който била свикнала и харесвала, семейната и приятелската й обстановка, характерът й. Чувствала промяна в доверието на хората около нея, а приятелствата й, които били градени с години, доброто й име и уважението с които се ползвала сред познати, колеги и приятели се разрушили за един кратък миг, като възвръщането им щяло да коства много усилия и дълъг период от време, още повече че настъпилите в нея поведенчески и характерови промени в негативна насока правели невъзможно възстановяването на предишния й начин на живот и светоусещане.
Със Заповед № 14/04.04.2022г. на Кмета на Община Ивайловград, впоследствие отменена с влязло в сила съдебно решение, за пети път било прекратено служебното й правоотношение. Ищцата се почувствала безкрайно унизена. Демонстрацията на това колко е незначителна и безпомощна всеки път я травмирала. При всеки разговор с някого се повдигал въпросът защо след като толкова много пъти съдът я връща на работа, отново бива освободена, налагало се да се оправдава без да е виновна да търпи подмятания без да ги е заслужила, променило я изцяло, направило я затворен и интровертен човек.
С оглед изложеното се моли съдът да се произнесе с решение, с което осъди община Ивайловград да заплати на ищцата претендираните обезщетения за неимуществени вреди от незаконосъобразно отменени административни актове. Претендират се разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата лично и чрез процесуален представител. Претендират се разноски за ищцата и за процесуалния й представител. Аргументи по отношение основателността и доказаността на исковете по основание и размер се излагат и в писмена защита по делото.
Ответникът - Община Ивайловград, чрез процесуален представител в писмен отговор, в съдебно заседание и в допълнителна писмена защита, ангажира становище за недопустимост на исковата претенция, предвид дълго съществуващата съдебна практика. Твърди, че постановяването на ТР № 4/06.11.2023г., с което последната била променена не можело да обоснове противния извод и следвало да намери приложение за казуси възникнали на база отношения след посочената дата, но не и за стари такива. Ето защо се иска съдът да постанови решение, с което исковете да се приемат за недопустими. Алтернативно в случай, че съдът не се сподели тези съждения оспорва исковата молба и моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Разпечатката съдържа 25 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f0c33b6-27a3-4501-9a89-55d6b438e703