Решение № 195 от 12.11.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Ихтиман, 12.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20231840200625 по описа за 2023 година

Настоящото дело е инициирано въз основа на жалба, подадена от „* 2000“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 4, с управител * С.ов * срещу Наказателно постановление № 712776-F709493 от 13.07.2023 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ – „имуществена санкция“ в размер на 25000 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП.

С депозираната жалба се оспорва издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи, че липсата на регистрацията по ЗАРИДСНПНП не е било умишлено.

В откритото съдебно заседание адвокат З. – процесуален представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт. В представена писмена защита е посочено, че наказателното постановление и актът за установяване на нарушението са неясни и непълни и не отговарят на изискванията на ЗАНН. Развита е и теза, че в наказателното постановление не е посочена крайната дата, до която е следвало да бъде извършена въпросната регистрация, а е отразено само датата, на която е извършена проверката. Допълнено е и че липсата на издадено удостоверение по чл.

2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП се дължи на неволен пропуск.

В последното открито съдебно заседание ответникът /наказващият орган/ или негов процесуалният представителна не се явяват. Преди заседанието от наказващия орган е постъпила писмена защита, в която се твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление и същата е депозирана пред надлежния съд.

1

В оспореното наказателно постановление е посочена следната фактическа обстановка, която, въз основа на събраните доказателства по делото, се възприема за настъпила и от настоящия съдебен състав, а именно:

На 01.06.2023 г. в 14:02 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - обект за търговска дейност с автомобилни горива и смазочни материали /бензиностанция/, находящ се на адрес гр. *, община *, София област, ул. „*" № 20 и стопанисван от „* 2000" ООД с ЕИК: *, като проверката е осъществена на основание чл. 26, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Констатирано е, че търговският обект разполага с 6 бензиноколонки, от които: 5 бензиноколонки за зареждане на светли горива и газ пропан бутан /LPG/ в автомобили и 1 колонка - зарядна станция с електронна везна за зареждане на газ LPG в битови газови бутилки. Констатирано е и че са налични 5 броя резервоари, както следва: 3 бр. за светли горива, 1 за газ LPG и 1, който не се използва.

По време на проверката от задълженото лице е било изискано удостоверение за регистрация на дружеството за извършвани дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП обект за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) с посочване на адрес и/или поземлен имот, в който се намира обекта, като подобно удостоверение не е било представено на органите по приходите до края на проверката.

В наказателното постановление било отразено от проверяващите и че е извършена проверка в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, при която се установи, че няма издадено удостоверение към момента на проверката, а по време на проверката е установено, че „* 2000" ООД с ЕИК: * извършва дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП, без да има активна регистрация.

В наказателното постановление е посочено и че е съставен протокол за извършена проверка, а така също и че са събрани следните доказателства: протоколът от извършената проверка и копие от фискален бон № 0187538 0020/01.06.2023 г. за зареждане на газ пропан бутан в бутилки за бита.

Подобни фактически констатации се съдържат и в издадения акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Оспореното наказателното постановление и актът за установяване на административното нарушение са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията на последния, като съдържат и изискваните от закона реквизити. Трябва да се посочи, че в наказателното постановление и в акта за установяване на нарушението подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено неправомерното деяние според издателите им. Става ясно и коя е датата, на която се твърди, че е извършено нарушението, а именно – 01.06.2023 г. Именно на тази дата проверяващите са извършили проверката, а така също са установили и че на тази дата е осъществено зареждане на газ пропан бутан в бутилки за бита.

Фактически констатации, сходни с тези, посочени в наказателното постановление, са 2 отразени и в изготвения от проверяващите на 01.06.2023 г. протокол за извършена проверка.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход. В чл. 2, ал. 1, т. 5 от същия нормативен акт е посочено, че икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход са и пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове /LPG/ извън данъчни складове.

В чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е разписано, че всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6, подлежи на регистрация по този закон.

Според текста на чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП в Министерството на икономиката и индустрията се води регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. В чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП е конкретизирано, че за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1-6 от закона се прави отделна регистрация на лицето.

Санкционната норма на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП гласи, че лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II, се наказва с глоба в размер от 15000 до 100000 лева, съответно с имуществена санкция в размер от 25000 до 250000 лева.

От жалбоподателя са представени като писмени доказателства два броя удостоверения:

Удостоверение № 857 от 10.08.20 г., издадено в полза на „* 2000“ ООД, в което е посочено, че дружеството е регистрирано за извършване на дейности за търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход и Удостоверение № 2844 от 14.07.23 г., издадено в полза на „* 2000“ ООД, в което е посочено, че дружеството е регистрирано за извършване на дейност пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове /LPG/ извън данъчни складове. От съдържанието на второто удостоверение е видно, че същото е издадено след проведената проверка на 01.06.2023 г.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че не оспорва обстоятелството, че към момента на проверката не е имало удостоверение по чл. 2, ал. 1, т. 5 от закона и сочи, че такова удостоверение е издадено след проверката и че същото е представено на съда.

Като свидетел е разпитано лицето С. Г. - служител на НАП. Същият описва начина, по който е била извършена проверката и заявява, че било установено, че дружеството не разполага с удостоверение за разрешаване да зарежда газ в бутилки за битови нужди.

Допълва, че по време на проверката се констатирало, че се извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от закона, което станало ясно от справка от контролната лента на електронен носител на фискалното устройство. Свидетелят сочи, че продажбата на битова газ се отразява в килограми, като подобна продажба е в група „Б“, а не в група „В“, където са течните горива.

Свидетелите З. П. и С. П. сочат, че са били свидетели единствено по връчване на акта.

Като доказателство към административната преписка е приобщено копие от фискален бон № 0187538 0020/01.06.2023 г. за зареждане на газ пропан бутан в бутилки за бита, които бон е издаден от „* 2000“ ООД и в него е отразено, че закупената стока е пропан-бутан кг 19.43 Б.

Всичко изложено по-горе налага извод, че действително на 01.06.2023 г. жалбоподателят е осъществявал дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП, без да има надлежна регистрация за това, съответно – без да му е било издадено необходимото удостоверение. При това положение правилно наказващият орган е санкционирал юридическото лице по реда на чл. 29, ал. 1 от посочения по-горе нормативен акт с имуществена санкция, тъй като не са били изпълнени изискванията на закона. От значение е обстоятелството, че в случая деянието не е извършено единствено чрез бездействие, а същото се изразява в това, че се извършва дейност, за която търговецът не е имал 3 съответната регистрация.

Обстоятелството, че наказващият орган не е приел с изрични или с конклудентни действия предложението на нарушителя за сключване на споразумение не е основание само по себе си за отпадане на отговорността. Само за пълнота може да се посочи, че в акта за установяване на административното нарушение е посочена възможността по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, а предложението на „* 2000“ ООД, в частта за сключване на споразумение, е бланкетно и единствено декларативно, че при неуважаване на доводите за маловажност, желае и отправя предложение за сключването на споразумение.

За пълнота трябва да се посочи и че според текста на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а в ал. 2 на същия член е пояснено, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай дори и да се приеме, че деянието е неволно, каквито доводи се съдържат в жалбата, то в особения закон не е предвидено, че подобно неправомерно поведение се наказва само ако е умишлено. Също така отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна и за налагане на имуществена санкция е достатъчно да се констатира несъответствие на действителното положение с изискването на закона, като е неотносимо дали съществува или не виновно поведение на управителя, на друг представител на търговеца или на негов работник или служител.

Неоснователно е и възражението, според което става въпрос за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. В пар. 1, т. 4 от ЗАНН е записано, че маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. На първо място трябва да се посочи, че посоченото от наказващия орган нарушение е формално, а не резултатно. В същото време става въпрос за продажба и пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове /LPG/, без, обаче, да е преминато през нарочното регистърно производство, което неправомерно поведение би могло да продължи и продължителен период от време, ако съответните органи не бяха констатирали същото. Обстоятелството, че този вид нарушение е първо за жалбоподателя /няма данни преди това да е санкциониран за подобен вид неправомерно поведение/ също не е основание да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като при първо нарушение приложение намира именно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, където е предвидена по-лека санкция в сравнение с чл. 29, ал. 5, където санкциите са завишени, тъй като предпоставка за налагането им е повторното извършване.

Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f0bc1e3-3a76-48f8-9a2a-fdc598a48037