Решение № 260017 от 29.01.2021, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 538/2019
- Вид
- Решение № 260017
- Подписан
- 29.01.2021
- В сила
- 29.01.2021
- Състав
- КАЛИН КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ, РОСИЦА БОГДАНОВА САВОВА, ТАТЯНА ХРИСТОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.151, ал.1, т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
- §5, т.44 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ №
260017 гр.
Кюстендил,
29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря Л. Николова, като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №538/2019 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa с вх. №11265/21.08.2019г. от Й.В.като председател на Районна потребителна кооперация „Рила“ ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „***“ №***, чрез пълномощника С.Е., съдебен адрес: ***, офис 5, против решение №464/09.07.2019 г., постановено по гр. д. №1543/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница.
С атакувания първоинстанционен акт е осъдена Районна потребителна кооперация „Рила“ ЕИК:*** да заплати на „РИЛА ФЕРМ“ ООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „***“ №***, сума в размер на 6 890 лв. – главница, 3 107, 44 лв. – мораторна лихва и законна лихва от датата на завеждане на иска в РС- Дупница – 27.07.2018г. до окончателното изплащане, както и за 710 лв. – деловодни разноски.
Въззивникът обжалва изцяло решението на ДРС, намирайки го за неправилно, при постановяването му бил нарушен материалния закон, допуснати били съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което съдебният акт бил необоснован. На първо място жалбоподателят счита, че липсват мотиви в решението. Намира, че не били обсъдени събраните пред съда доказателства, това било съществено нарушение на съдопроизводствени правила и основание за отмяна на решението. Сочи се, че по делото било установено, че между страните на 31.05.2013г. бил сключен договор за наем на недвижим имот. Съгласно чл.2, ал.2 от него наемателят бил длъжен да провери състоянието на имота и да направи пред наемодателя своите възражения, а такива липсвали при подписване на договора. На следващо място, съгласно чл. 9, ал. 5б от договора, наемателят нямал право да извършва реконструкции в наетия имот, без предварително писмено съгласие на наемодателя и решение на управителния съвет на кооперацията. Твърди се, че било уговорено в договора всички ремонти и реконструкции в обекта да бъдат съобразени със законовите технически изисквания и да се извършват след разрешение на компетентните органи. Сочи се, че ищецът не е уведомил УС. Отделно чрез нотариус от ищцовото дружество били връчени документи, включително договор за строителство и анекс към същия. Съгласно договора възложител на определени СМР била кооперацията, а анекса за възложител бил подписан от възложителя. Анексът бил с дата 23.10.2013г., според въззивника това било 2 седмици след посоченото от ищеца писмо от 08.10.2013г., като този период не позволявал свикване на УС на кооперацията относно вземането на решение за ремонт и реконструкция, нито за одобряване на строителни книжа и издаване на строително разрешение.
Жалбоподателя намира, че с оглед информацията в протокол образец 19 от 20.11.2013г., приложен към исковата молба, то било налице реконструкция на покрива по смисъла на §5, т.44 от ЗУТ, а не ремонт. Намира че реконструкцията на покрива е извършена без строително разрешение, т.е. незаконно строителство и било възможно кооперацията да бъде принудена да направи разходи по възстановяване на съществуващото положение преди СМР. Считат, че доколкото е незаконно строителство, то не следва да се дължи заплащане. На следващо място ищцовото дружество било получило финансиране от европейските фондове, поради което за едни и същи дейности претендирало заплащане още веднъж. Твърди се, че ищецът е представил пред Община Рила документи за наетото помещение и направените разходи от ищеца в него били покрити от оперативните програми. Излагат се доводи, че в Община Рила била образувана преписка относно законосъобразността на извършената реконструкция на покрива. В тази преписка се съдържало изказване от ищеца, че не били извършвани никакви дейности, касаещи съществуващата конструкция на покрива от дървени греди и колони. Това изявление било в противоречие с протокол обр. 19. Сочи се, че съдът не бил обсъдил доводите и доказателствата. Не било вярно посоченото в съдебния акт, че фактурата била осчетоводена от ответника. Фактурата била връчена, но не била осчетоводявана.
На тази база се иска отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения двуседмичен срок, съгласно чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемото „Рила Ферм“ ЕООД, ЕИК:***, е предявил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно, при спазване на материалния и процесуалния закон. Изтъква, че съгласно договора за наем на недвижим имот „Рила Ферм“ ЕООД е наела втори етаж от търговска сграда, собственост на РПК „Рила“. Ищецът в първоинстанционното производство с писмо с вх. №4/08.10.2013г. твърди, че съгласно чл.9, ал.8 от раздел V от договора бил уведомил наемодателя за повреди в покрива. Били приложени и снимки, както и проект на приемно-предавателен протокол. Твърди се, че РПК „Рила“ не била изпълнила задължението си, произтичащо от договора, да предаде владението на имота чрез съставяне на протокол, което било напомнено с писмо с вх. №4/08.10.2013г. Въззиваемият твърди, че доколкото наемодателят не взел мерки за отстраняване на посочените му повреди по покрива, то наемателят ги отстранил за своя сметка, за което била платена сума в размер на 6890 лв. с ДДС. За стойността на вложените труд и материали бил съставен протокол образец 19 и същият бил предоставен на кооперацията. Ремонтът, твърди се, бил извършен от „М-Стронг“ ЕООД по силата на сключен Договор за строителство от 08.07.2013г. и два анекса, Анекс 1 от 05.08.2013г. и Анекс 2 от 23.10.2013г., за периода 23.10.2013г. – 20.11.2013г. Твърди се, че вещо лице Л. Велинов бил извършил оглед на конструкцията, при който се констатирало, че има течове.
От друга страна, сочи се в отговора на въззивната жалба, че според клаузи в договора за наем наемателят можел сам да отстрани повредите като за това извърши прихващане със стойността на сторените разходи. В тази насока въззиваемият твърди, че е уведомил председателя на на УС на РПК. В тази насока наемателят продължил да плаща пълна наемна цена. Изтъква се в отговора, че от заключение на в. л. ставало ясно, че ремонтът на покрива на процесната сграда по характера си бил текущ и попадал в хипотезата на чл.151, ал.1, т.2 от ЗУТ и за такъв тип ремонт не се изисквало разрешение. В преписката, образувана в Община Рила нямало данни за незаконно строителство и не бил съставян АУАН в тази насока. Това на свой ред водело до неоснователност на възражението за прихващане, направено от „Рила Ферм“ ООД, касаещо разноски за поправяне на стореното от ищеца и стойност на унищожени покривни материали. Твърди се, че в договора за наем на недвижими имоти не съществува клауза за връщане на демонтирани материали или тяхно съхранение. Сочи се още, че изводимо от преписката в Община Рила сградата предмет на наемно правоотношение била построена през 1960 г. това водело до извод, че амортизационната стойност на сградата била нулева, включително демонтираните материали. На следващо място въззиваемият изтъква, че „Рила Ферм“ ООД има договор за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., от което приложение 1 към този договор следвало, че одобрените разходи касаят само тези за технологично оборудване, разработване на технологичен проект и бизнес план. Коментира се, че в тази връзка останали недоказани твърденията на ответника, че „Рила Ферм“ ООД е ползвало финансиране от европейски фондове по отношение на извършения ремонт на покрива, съответно че за една и съща дейност не били получени два пъти средства. Твърди се, на последно място, че съгласно СТЕ наемателят бил изпълнил всички свои задължения по договора, но наемодателят не признал разходите и ги приспаднал. Молят за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се И. Иванов – управител на въззиваемото дружество „Рила Ферм“ ООД. Заявява, че поддържа писмения отговор на въззивната жалба, иска да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Въззивникът депозира молба, с която се настоява за отмяна на решението на ДРС и присъждане на разноски по делото, за което е приложен и списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.
На
31.05.2013г. между „Районна потребителна кооперация „Рила“, ЕИК:***, като наемодател и „Рила Ферм“ ООД, ЕИК:***, като наемател е сключен договор за наем на недвижим имот – втори етаж от двуетажна търговска сграда, находяща се в гр. Рила, ул. „***“ №1. В чл. 6, ал. 3 от договора за наем е уговорено, че наемодателят ще отстрани за своя сметка всички повреди, които не са причинени виновно от наемателя и не се дължат на обикновено ползване на имота. Ако той /наемодателят/ откаже да изпълни това си задължение наемателят има право да отстрани сам повредите с грижата на добър стопанин, като прихване стойността на направените разходи или да развали договора. На 08.10.2013г. е изпратено съобщение от „Рила Ферм“ ООД до „РПК „Рила“ / л.10 от гр. д.
№1543/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница/ относно спешната необходимост от ремонт на помещението, предмет на договора за наем. Посочено е в писмото, че при бездействие от страна на наемодателя, то наемателя с грижата на добър стопанин ще извърши неотложни ремонтни дейности на покрива на помещението. На 17.02.2014г. е изпратено отново писмо от наемателя до РПК „Рила“, с което се уведомява последния, че е извършен ремонт на помещението, за което е приложена фактура №191/25.11.2013г. от „М-стронг“ ЕООД на стойност 6 890 лв. с ДДС. Управителят на РПК „Рила“ е изпратил до наемателя отговор, с който заявява, че наемодателят не се ангажира с направените от „Рила Ферм“ разходи за ремонт и счита наемодателя за изправна страна. Допълнено е в отговора, че в случай, че наемателя не плати наемната цена договорът ще бъде прекратен. На 27.02.2014г. наемателя е изпратил ново писмо до РПК „Рила“ за това последният да извърши префактуриране, с оглед направените разходи за ремонт на помещението, предмет на договора за наем. Сочи се, че характерът на ремонта не били свързани с разрешение за строеж №31 от 26.09.2012г. за преустройство и промяна на предназначението на ресторант „Мусала“. На 25.03.2014г., видно от обратна разписка /л. 24 от първоинстанционното дело/ наемодателят е получил покана за доброволно изпълнение, подадена от „Рила Ферм“ ООД, с което се иска РПК „Рила“, доколкото намира предложението за извършване на прихващане между наемната цена с извършване на ремонт, то наемодателят да изпълни в срок до 27.03.2014г. сумата в размер на 6 890 лв. Отправено е поредно писмо от наемателя до управител на РПК „Рила“ / с вх.
№08/03.05.2017г./, което да се счита за покана за доброволно изпълнение като е даден срок до 17.05.2017г. за изплащане на сумата 6890 лв., ведно със законна лихва в размер на 2247, 56 лв., считано от 17.02.2014г. до 03.05.2017г. На това писмо наемодателят е отговорил с уведомление, изх. №8/15.06.2017г., в което сочи, че счита ремонтът за извършен без строително разрешение. На 18.06.2018г. е връчена нотариална покана на РПК „Рила“ за това последният да изплати сума в размер на 61 218, 54 лв. на наемателя. За връчването е изготвен констативен протокол. По делото е представен договор за строителство от 08.07.2013 г. между „РПК „Рила“, представлявано от „Рила Ферм“ ООД, възложител, и „М-стронг“ ЕООД, ЕИК:*********, изпълнител, с предмет изпълнителят да извърши строително-монтажни работи на строеж в УПИI-563, кв. 35, по плана на гр. Рила, находящ се в гр. Рила, ул. „***“ №***. Приложена е количествено-стойностна сметка - л. 45 от първоинстанционното дело, в която е отразена крайна сума 44 163 лв. към същия договор е изготвен Анекс №2 от 05.08.2013г., с който „Рила Ферм“ ООД се договаря „М-стронг“ ЕООД да извърши ремонт на покрив на сградата, находяща се в гр. Рила, ул. „***“ №***. По делото е приобщен приемо-предавателен протокол от 07.06.2013 г., видно от който имотът, предмет на договора за наем е предаден в състояние, което отговаря на целите, за които е нает и не съдържа скрити недостатъци. Отразено е също, че наемателят е установил теч на покрива в задната страна на сградата при съсед на имота С.К., както и паднала мазилка на същата стена.
Разпечатката съдържа 27 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f0b55e8-781c-4595-b9d1-da2ca195afd5