Решение № 8864 от 20.12.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8898/2019
- Вид
- Решение № 8864
- Подписан
- 20.12.2019
- В сила
- 19.01.2023
- Състав
- РАДОСТ КРАСИМИРОВА БОШНАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 423, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 431, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 343 ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 20.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8898 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частичен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът В.И.М. твърди в исковата молба и поясняваща молба от 15.08.2019 г., че на 06.02.2018 г. в резултат на настъпило ПТП в гр. Велинград на пътното платно на ул. Юндола, пресичано от нея на пешеходна пътека, по вина на водача на автомобил Фиат Пунто с ДК № РА ******, деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност, са й причинени телесни увреждания, изразяващи се в: мозъчно сътресение – без открита вътречерепна травма; повърхностна рана на окосмената част на главата и счупване на ключица вляво. Причинено й било непрекъснато неудобство и невъзможност да се обслужва през времето на възстановяване на ключицата, болки в областта на счупването и понижено настроение и тревожност от случилото се, световъртеж и гадене от мозъчното сътресение, справедливото обезщетяване на които възлиза в размер на 60000 лева. Моли ответникът, пред който е предявена писмено претенцията, но не се е произнесъл в срок, да бъде осъден да й заплати сумата 35000 лева, като част от общия размер от 60000 лева, заедно с лихва за забава върху тази сума от изтичане на срока за произнасяне по предявената пред застрахователя претенция на 28.06.2018 г. до окончателното й плащане. Претендира разноски.
Ответникът З. О. - З. АД в законоустановения срок за отговор оспорва така предявения иск, възразявайки че механизмът на настъпване на процесното ПТП е различен от изложения в исковата молба и то не е настъпило по вина на застрахования при него водач, а при евентуалност навежда възражения за съпричиняване от ищеца поради предприето пресичане при несъобразяване на скоростта на приближаващото МПС, внезапно навлизане на пътното платно и пресичането му на необозначено място и за прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
По делото се установява от представения констативен протокол № 13 от 06.02.2018 г., че на 06.02.2018 г., около 22.05 часа, в гр. Велинград водачът на лек автомобил Фиат Пунто с ДК №
РА ****** – З. И. *** не пропуска движещия се на пешеходна пътека пешеходец – ищцата В.И.М., в следствие на което настъпва пътнотранспортно произшествие, от което на ищцата й е причинено счупване на ключица.
Последната е посочена като пострадал от ПТП, като от съставителя на протокола е констатирано и че за водача на автомобил Фиат Пунто с ДК № РА ****** е била сключена със ЗАД О. - З. АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG123/117000749950, със срок на покритие от 16.03.2017 г. до 15.03.2018 г. (факт и безспорен между страните).
Установява се от представените по делото документи от преписката по досъдебно производство № 367 ЗМ 97/2018 г. по описа на РУ на ОДМВР - Велинград, че е образувано и се води срещу З. И. Г. досъдебно производство за престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б” от НК.
От приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило на 06.02.2018 г. в тъмната част на денонощието – около 22.05 часа, при нормална видимост, като лек автомобил Фиат Пунто се е движел по ул. Юндола в гр. Велинград в посока от запад на изток със скорост около 25 км/ч и в същото време в посока отдясно на ляво спрямо ориентацията на автомобила или отляво на дясно в посоката му на движение ищцата В.М. на обозначеното за целта място – пешеходна пътека тип Зебра, предприела пресичане и когато е изминала около 5.5 метра по пътното платно, е настъпил ударът между тях. Ударът е настъпил по дължина на пътното платно в района на пешеходната пътека на ул. *******, а по широчина пътното платно – на около 5.5 метра вдясно от левия край на пътното платно, считано в посоката на движение на лекия автомобил, който се е движел със скорост около 25 км/ч при първоначалното съприкосновение, като водачът е имал техническа възможност да предотврати удара при всяка скорост на движение на пешеходката В.М.. За настъпването на произшествието вещото лице при извършената от него симулация е посочило възможно обръщане на пешеходката при движението й отляво на дясно на пътното платно в посоката на движение на автомобила от удара с него и падането й на лявата страната на тялото, в която е и настъпилото счупване. Вещото лице изяснява, че ищцата е могла да възприеме автомобила преди да предприеме пресичането на пътното платно, тъй като фаровете на автомобила в нощни условия могат да бъдат забелязани от над 100 метра, като тя е и могла да предотврати удара, ако преди предприемането на пресичането или преди навлизането в лентата за движение на автомобила е спряла и изчакала неговото преминаване. Според основното заключение причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на автомобила, който не е задействал своевременно спирачната уредба на превозното средство от момента, в който за пръв път е имал възможност да възприема намиращата се на пътното платно пешеходка. Съдът възприема за достоверни изводите на вещото лице в тази им част, тъй като те се подкрепят от използваните от него данни от констативния протокол и изготвен снимков материал от досъдебното производство, извършената симулация на настъпилия удар и приложеното от досъдебното производство обяснение от 06.02.2019 г. на водача на автомобила – З. Г., в които се сочи възприемането на ищцата, пресичаща пътното платно, приключило почти от последната пресичане на платното и несвоевременно видяно спиране на пешеходката, които данни са различни от дадените от св. З. Г. показания при разпита й в съдебно заседание на 11.04.2019 г. Предвид изложеното противоречие в твърденията на водача на автомобила и факта на водено срещу св. З. Г. досъдебно производство, препис от което представен по настоящото производство, съдът не възприема показанията на свидетелката в частта им относно предприето от ищцата пресичане в обратна на първоначалната й посока, дадени за първи път в тази насока пред настоящата инстанция, и направените въз основа на тях изводи от вещото лице в частта им относно механизма на настъпване на произшествието, непредотвратимост на удара при скорост на движение на автомобила със скорост от 25 км/ч и причините за настъпване на произшествието – несвоевременно задействане на спирачната уредба от водача на автомобила и внезапното движение в обратна посока на пешеходката.
По делото са представени също медицински документи – епикризи за периода 06.02.2018 г. – 10.02.2018 г., издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване от приетото заключение на комплексната съдебномедицинска експертиза и съответно са послужили на вещите лица за достигане на крайните им изводи, които съдът възприема за достоверни дадени. Според вещите лица в резултат от настъпилото ПТП ищцата В.М. е получила: черепномозъчна травма без открита вътречерепна травма; мозъчно сътресение; подкожен хематом в лява темпорофронтална област от около 4-5 см и счупване на лява ключица, за които й е приложено адекватно консервативно лечение. Възстановяването на ищцата В.М. от счупената ключица е продължило около 2 месеца, което включвало репозиция и мека имобилизация – 1 месец, и рехабилитация и общо възстановяване - още 1 месец, а от черепно-мозъчната травма - около 2 седмици, като хипертоничната й болест, от която е страдала не е повлияло върху нейното възстановяване от претърпените от процесното ПТП увреждания. Вещите лица изясняват, че тя е търпяла болки и страдания, като те били с изразен интензитет през първите дни след уврежданията, а понастоящем били възможни болки при физическо натоварване, които да провокират и главоболие и световъртеж. Установява се понастоящем зараснало счупване на лявата ключица на ищцата с леко скъсяване на същата, водещо до болезненост при движение на рамото.
По настоящото производство в съдебно заседание на 11.04.2019 г. е разпитан и св. С.П.– близък познат на ищцата В.М. и пастор в църквата на Адвентистите, която тя била посещавала. От показанията на свидетеля се установява, че той видял ищцата след приемането й в болница за лечение на уврежданията от процесното ПТП и изписването й от нея. Тя имала хематом на главата и била объркана и притеснена. Изпитвала болки и в началото след произшествието й е било трудно да се обслужва сама. Безпокойството и безсънието, от които страдала след произшествието, налагали тя да приема медикаменти. Съдът не обсъжда показанията на свидетеля в останалата им част, тъй като в една част от те са неотносими към изложените в исковата молба обстоятелства, а в друга – възпроизвеждат изявления на ищцата.
Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По частичния иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 423, ал. 1 от КЗ, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
В разглеждания случай се установи по делото, че на
06.02.2018 г., в тъмната част на денонощието, при движение по ул. Юндола в гр. Велинград застрахованият при ответника водач на автомобил Фиат Пунто – З. Г., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП относно поведението на водачите към пешеходците, изразяващо се в непредприето спиране на автомобила при приближаване на пешеходната пътека на ул. *******, за да пропусне преминаващата се по нея пешеходка – ищцата В.М., осъществява удар с нея, при който й е причинил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; подкожен хематом в лява темпорофронтална област от около 4-5 см и счупване на лява ключица, за които й е приложено адекватно консервативно лечение, като тя е претърпяла неимуществени вреди.
Изпитала е болки и страдания, неудобства от невъзможността да се обслужва сама непосредствено след произшествието и притеснения от случилото се. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин, че причина за претърпените от ищцата В.М. увреждания е в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на водача на процесното МПС, извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно са налице всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Неоснователно е възражението на ответника във връзка с обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП и отразени в констативния протокол. От констативния протокол, който по правната си същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на ПТП-то, причините за неговото настъпване и наличието на задължителна застраховка Гражданска отговорност за участниците в ПТП-то, се установяват по несъмнен начин по делото обстоятелствата, при които същото е настъпило.
Разпечатката съдържа 24 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f09f7a3-0c1f-4019-8623-16e0de2cac07