Решение № 118 от 28.02.2022, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Разград, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330100721 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от К. К. К., с която моли съда да осъди ответника Гаранционен фонд да и заплати сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) в следствие на претърпяно на 25.08.2017 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 19.02.2019 г. Претендира разноски.

Твърди, че около 08:10 ч. на 25.08.2017 г. на ул. „Дунав“ в гр. Разград е претърпяла ПТП – л.а. „Опел Корса” с рег.№ РР **** АК, управляван от Й. Д.

Й., на около 15м. преди кръстовището с ул.’’В. Левски” я блъснал с предната си дясна част, докато пресичала пътното платно. Ударът бил в бедрото на левия и крак. От удара ищцата паднала на земята до предния десен капак на лекия автомобил, като се подпряла на дясната си ръка. Изправила се и се върнала обратно на тротоара. Водачът на автомобила не спрял, а продължил движението си. Установен бил чрез системата за видеонаблюдение. При посещението и в МБАЛ - гр. Разград лекарите установили, че има счупване на дясната лакътна и лъчева кост. По своята медико-биологична характеристика полученото счупване на двете кости на дясната подмишница обуславя трайно затруднение на движението на десен горен крайник, т.е. представлява средна телесна повреда. Горното МПС имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев инс”, но същата била прекратена на 22.08.2017 г., т.е. към момента на застрахователното събитие водачът на л.а.„Опел Корса” с рег.

№ РР****АК бил без сключена ЗЗГО. Деянието, вината на водача на МПС и причинно-следствената връзка между деянието и причинената и средна телесна повреда са установени с Решение № *** от 04.09.2018 г. по АНД № ***/2018 г. на РРС. В резултат на описаната фактическа обстановка и на основание разпоредбите на Кодекса за застраховането счита, че е налице 1 обективна отговорност на ГФ за пълно покриване на всички неимуществени вреди - болки и страдания, остра реакция на стрес и промяна в нормалния ритъм на живот, в следствие на причинените и пряко телесни увреждания. На 18.02.2019 г. ищцата заявила застрахователната си претенция пред Гаранционен фонд за сумата от 20000 лв. По случая била заведена ликвидационна преписка по щета № 19- 2100**/18.02.2019 г. С писмо с изх.

№ 24-01-125 от 13.03.2019 г. била уведомена, че УС на ГФ е одобрил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. за „счупване на двете кости на дясната подмишница в дистална област”, като е приел, че са налице условията на 50% съпричиняване на вредоносния резултат и намалил обезщетението наполовина. Определил сума за изплащане в размер на 6 000 лв., която сума на 15.03. 2019 г. била преведена по банковата и сметка.

Ищцата сочи, че е недоволна от размера на определеното обезщетение, предвид характера и тежестта на получените от нея наранявания, претърпените и все още търпими болки, страдания, както и остра реакция на стрес.

Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 19-2100**/18.02.2019 г.

УС на ГФ определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищцата. С писмо с изх. № 24-01-***/13.03.2019 г., (което не е приложено към исковата молба) ищцата била уведомена, че съгласно Решение от 13.03.2019 г. на УС на Гаранционен фонд размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е определено на 12 000 лв. за „счупване на двете кости на дясна предмишница в дистална област“, лекувано консервативно.

Обезщетението било намалено при условията на 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която пресичала пътното платно на необозначено за целта място - нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДП. Съгласно изложеното сумата за изплащане на К. К. К. в размер на 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и била изплатена на 15.03.2019 г.

Ответникът счита, че в претендирания размер от още 14 000 лв. претенция за неимуществени вреди е прекомерно завишена от гледна точка на принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, като и с оглед съдебната практика за процесната година. С изплащането на сумата страните решили спора извънсъдебно по реда на чл.

558, ал. З, във връзка с ал. 1 от КЗ. В тази връзка счита за неоснователно искането за изплащане на обезщетението, предмет на исковата молба, тъй като претенцията е била удовлетворена извънсъдебно, видно от приетата от страна на ищцата сума и така страните са постигнали с оглед на действията си спогодба съгласно приложимата в случая обща гражданскоправна разпоредба на чл. 365 от ЗЗД, за която не се предвижда определена форма за действителност. Съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ увредените лица или се съгласяват с определените им от фонда обезщетения, с което се решава извънсъдебно спора или не се съгласяват с така определените суми като не ги приемат и предявяват претенциите си в съда. Счита, че с факта на плащането от страна на ГФ се внася яснота и определеност в отношенията на спорещите, слага се край на спора и се избягва бъдещ такъв, като страните чрез взаимни отстъпки прекратяват висящия спор, какъвто е и смисъла на една спогодба, в частност направеното плащане от страна на фонда. Сочи, че с исковата молба не се претендират обезщетения за вреди, различни от взетите предвид при определяне на размера на обезщетението от УС на ГФ и полученото от ищцата травматични увреждания. В писмото си до ищцата, (което не е 2 приложено към исковата молба), ГФ изрично посочва, че одобрената сума за обезщетение на неимуществени вреди не е частично плащане по предявената претенция. Още повече, че така определеното обезщетение е преведено по нейна сметка на 15.03.2019 г. Изтъква, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Счита, че предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот. Оспорва изцяло претенцията за лихва от 19.02.2019 г. Сочи, че липсват твърдения как точно е определена тази начална дата. Това не е дата, в който изтича срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ при положение, че щетата е образувана в ГФ на 18.02.2019 г., т.е един ден преди датата, от която претендират законна лихва. Ответникът изразява становище, че не е изпаднал в забава. Изтъква, че ГФ не е делинквент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и след изпълнението наспециална процедура.

Предполага се, че причината за претендирането и на лихва от тази произволно избрана дата е фактът, че ищцата цели да промени стандарта си на живот и да се облагодетелства във финансов и икономически план. Сочи, че във връзка с процесното ПТП е образувана гореописаната щета по която ГФ се е произнесъл преди изтичане на законоустановения срок, като е определил и изплатил обезщетение. В тази връзка оспорва началния момент на законната лихва и моли ГФ да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда. Прави възражение за съпречиняване от страна на К. К.

К. в размер на 50 %, която пресичала пътното платно на необозначено за целта място, което представлява нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДП.

Ответникът е направил искане за привличане на трето лице-помагач на Й. Д. Й.. Третото лице-помагач на страната на ответника е отговорило, че оспорва иска. Споделя съображенията на ответника „Гаранционен фонд” по съществото на спора. Счита, че след като на ищцата е определено обезщетение от ответника по исковете и същата е приела изплащането на същото, не е оспорила размера на сумата, нито е отказала да я получи, то е налице договор за извънсъдебна спогодба, сключен с конклудентни действия.

При условията на алтернативност в случай, че съда не възприеме за основателно предходното възражение заявява възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата от 50 %. Сочи се, че ищцата е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата на пешеходци, визирани в чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, регламентиращи пресичането на пътното платно, тъй като предприела пресичане на нерегламентирано място. Счита, че претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишена и несъобразена с правилата на справедливостта 3 по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Претендираната от ищцата сума не е съобразена с нейната възраст, вида на получените телесни увреждания, продължителността на оздравителния период, провежданото лечение и изхода от лечението. В тази връзка моли съда да приеме за съвместно разглеждане в процеса възражение за прекомерност на претендиралото обезщетение. Счита, че обезщетение в размер на 12000 лева, определено от ответника и заплатено от същия в полза на ищцата в размер на 6 000 лева, при условията на съпричиняване от К. К. К., е съответно на търпените от нея болки и страдания и съобразено с правилата на справедливостта и конкретните икономически условия в страната. Обезщетението за вреда има обезщетителна функция и няма за цел да предизвика неоснователно разместване на имуществени блага, съответно да бъде източник на неоснователно обогатяване.

Съдът въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От приложеното АНД № *** по описа за 2018 г. на Районен съд – Разград се установява, че с влязло в сила на 20.09.2018 г. решение съдът е признал обвиняемия Й. Д. Й. с ЕГН ********** от гр. Разград, български гражданин, женен, със средно образование, шофьор на таксиметров автомобил, неосъждан, с постоянен адрес и адрес за призоваване: гр. Разград, ул. “Д* С*“ № *, вх. *, ет. *, ап. * за виновен за това, че на 25.08.2017 г. в гр.

Разград по ул. „Дунав“ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Корса“ с peг. № РР****АК, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди” и чл. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвПУ): „Участниците в движението са длъжни: т. 1. да спазват правилата за движение и т. 2. да пазят живота и здравето на хората;...”, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, ...” и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К. К. К. от гр. Разград, обл. Разград, изразяваща се в счупване на двете кости на дясна предмишница, което по своята медико-биологична характеристика обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева. На основание чл. 78а, ал. 4 във връзка с чл. 343г от НК му наложил и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.