Решение № 1190 от 14.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. Перник, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20211720104811 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от Р. Й. Р. срещу Д. Н. Н..

В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетната Н. Р. Р., родена на ****** г. Ищецът изяснява, че страните са разделени, като помежду им е утвърдено споразумение, по силата на което упражняването на родителските права било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти, изменен с решение от 26.06.2019 г.

Изложени са твърдения, че ответницата, на която са предоставени родителските права, не полагала адекватни грижи за детето – неглижира хигиената му, облича го със стари дрехи (при наличие на нови, закупени от бащата). Посочва, че майката възпрепятствала определения режим на лични контакти, обиждала пред детето баща му и неговите родители и настройвала дъщерята против тях. Същевременно, изложени са твърдения за системно осъществявани по отношение на детето актове на физическо, психическо и емоционално насилие – както от майката, така и от мъжът, с когото същата понастоящем живеела на семейни начала.

Поддържа се, че поведението на ответницата се отразявало върху представянето на детето в училище и взаимоотношенията му с другите деца – момичето крадяло вещи от съучениците си и отказвало да работи в час, с обяснения „не искам да съм при мама“, в резултат на което майката преместила детето в друго училище. Посочва се, че детето е започнало и да се самонаранява – отново обяснявайки действията си с нежеланието да живее при майка си. Желанието на детето да живее с баща си било установено и от специалист по 1 клинична психология.

Ищецът поддържа, че разполага с по-подходящи битови условия за отглеждане на детето, както и с подкрепата на разширеното си семейство.

При изложените твърдения и подробни правни съображения се иска упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата на детето, като се определи режим на лични контакти с майката. Иска се ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка на дъщеря си в размер на 200 лв., считано от влизане на решението в сила. Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете и оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в ИМ. Твърди, че от раждането на детето именно майка му е полагала основните грижи за него, а бащата често бил ангажиран с пътувания в чужбина, включително и до настоящия момент. Изразява становище, че полага старателни грижи за хигиената, възпитанието и развитието на детето, като за преместването в различни учебни заведения съществували основателни причини – тормоз от страна на персонала в градината по отношение на децата, по повод на които събития ищецът същевременно не предприел никакви действия.

Излага твърдения, че бащата многократно е удрял дъщеря си и не познавал навиците й. Оспорва да е възпрепятствала контактите между баща и дъщеря, като твърди, че ищецът често не спазвал режима на лични контакти. Поддържа, че ищецът често е връщал детето болно и с кашлица, оставял я без надзор, редовно я взимал по строителни обекти, където работел и където обстановката не била пригодена, а опасна за деца, в следствие на което детето се е наранявало. Споделя и за други инциденти, които детето е претърпяло, докато е било при баща си – падане от колело, поради оставянето му без надзор, ухапване от куче по лицето и ръката, без бащата да я заведе на лекар след това, притискане на ръката с врата при баба си и дядо си, като синините по ноктите били прикрити от тях с лак за нокти, завеждане на детето на басейн от баба му и леля му, докато е с гипс на ръката, като от водата гипсът паднал, и др. Същевременно се твърди, че ищецът и родителите му настройвали детето срещу майката, а ответницата била удряна и обиждана. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 59, ал.

9 СК.

Мерките относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения следва да бъдат съобразени с висшия интерес на детето. Ето защо, ако обстоятелствата, които са обусловили тяхното определяне, се изменят, поставя се въпросът з а ефикасността на мерките, респ. тяхната промяна, съобразно променените обстоятелства, които се отразяват върху детето. Тези обстоятелства могат да имат найразлична проявна форма, като неизчерпателно същите са обобщени от съдебната практика – 2 отнасящи се до възпитателските качества на родителите, до социалната или битовата среда, ефикасността на вече определените мерки и др. Примери за такива обстоятелства са влошаването/подобряването на условията на живот при единия родител – не само жилищни, битови и материални условия, но и социалната среда, привързаността и емоционалния фон в дома; загубата на авторитет и затрудненията единият родител да се справи с проблемно поведение на детето, а другият родител да е в състояние да повлияе положително (така и т.

V от ППВС № 1/1974 г.). Решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед родителски качества; полагане на грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение; битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители; помощ на трети лица и др. От значение при определяне на мерките за упражняване на родителските права са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.

Най-добрият интерес на детето е определен в § 1, т. 5 ЗЗакрД, като преценка на неизчерпателно изброени в разпоредбата обстоятелства – желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата.

Не се спори, а от представените писмени доказателства се установява, че страните са родители на малолетната Н. Р., род. на ****** г., като по силата на утвърдено помежду им споразумение упражняването на родителските права било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти, изменен с решение от 26.06.2019 г. по гр.д.

№ 6792/2018 г. на ПРС. Определената издръжка е изменена с Решение от 04.03.2022 г. по гр.д. № 6427/2021 г. по описа на РС-Перник в размер на 220 лв., платима от бащата.

Към исковата молба е представен протокол от 08.03.2021 г. за проведена психологична консултация в детето, видно от която детето се намира в много близка емоционална връзка със своя баща, чувства се добре прието в новото му семейство и дом, а привързаността към него е отговор на внимателна грижа и подкрепа, която бащата показва.

Същевременно, макар да изпитва привързаност към своята майка и разширеното й семейство, се забелязва емоционален конфликт у детето, поради поведението на майката и прилагането на неподходящи възпитателни въздействия, включително отчуждаващи спрямо бащата, забелязват се нежелателни процеси на идентификация с държането на майката, които водят и до затруднената му адаптация в училище. Детето не отрича своята майка и желанието си да бъде и с нея, но спонтанно изразява желание детето да живее основно при своя баща.

Видно от удостоверение на ОДМВР-Перник, в периода от 2019-2022 г. на Национален телефон 112 има постъпвали сигнали от Р. Р. във връзка с неизпълнение на съдебно решение на ПРС, със съдържание, че бащата е възпрепятстван да вземе детето от майката. С цел осигуряване възможността за изпълнение на съдебното решение е образувано и изп.д. № 350/2021 г. по описа на СИС-Перник, видно от издаденото съдебно удостоверение /л.67/. По повод описаните случаи по реда на чл. 176 ГПК ответницата е дала обяснения, че бащата се е отметнал от уговорката, която са имали на конкретните дати /л.

106/. От показанията на свид. В. Р., се изяснява, че отв. Н. често е възпрепятствала упражняването на режима на лични контакти, което било и повод за подавани сигнали за съдействие до полицията, но е имало и случаи, в които по желание или необходимост на ответницата детето е било вземано от бащата и извън определения режим на лични отношения /л.106-107/. Същевременно в обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК – 3 л.106, ищецът признава, че е имало случаи, в които майката е позволявала бащата да вземе детето и извън режима на лични контакти, което признание съдът кредитира по реда на чл.

175 ГПК.

Под опис са представени писмени документи от ОУ „СВ. И. Р.“ – П. – доклади от класния ръководител, протокол от среща с училищен психолог, предложение за налагане на забележка, жалба от родител, уведомителни писма и др. /л. 68 и сл./, видно от които е открита процедура по чл. 199, ал. 1 ЗПУО за налагане на санкция „Забележка“ на Н. Р., като е изготвен и доклад от класния ръководител, че майката е проявявала неуважително поведение, звънейки в час по телефона, крещене и използване на обидни думи спрямо бащата /л.71/. Съдът не обсъжда същите досежно конкретната фактология, отразена в тях дали е било осъществено конкретно поведение на детето, но ги кредитира, наред с останалия доказателствен материал, на който същите изцяло кореспондират – в т.ч. показанията на училищния директор, разпитан като свидетел в с.з., като индиция за наличие на проблемно поведение и затруднена адаптация на детето в училище.

По делото са ангажирани редица писмени и гласни доказателства, относно извършвани разходи, трудова ангажираност, осигуряване и др., вкл. и социален доклад, с актуалните допълнения на социалния работник в о.с.з. на 16.02.2022 г., от които се установява, че битовите потребности на детето – жилищни нужди, храна, облекло, занимания, са обезпечени от родителите, всеки от които разполага с финансова възможност и подходящи битови условия за отглеждане на Н..

В процесния случай обаче въпросът за средата, в която следва да бъде отглеждано детето, е обусловен не от битовите условия /които всеки от двамата родители в еднаква степен има възможност да осигури/, а от наличието на здрава и стабилна емоционална атмосфера, съдействаща за нормалното психическо развитие и функциониране на детето. По делото са събрани редица доказателства – писмени и гласни, от които се изяснява, включително в контекста на изготвения социален доклад, че отношенията между родителите са трайно влошени, между тях липсва адекватна комуникация и обща визия и съгласие по основни въпроси относно отглеждането и възпитанието на детето, поставянето на единни правила и ясни граници. По този начин взаимно се уронва родителският авторитет, което естествено и закономерно рефлектира върху емоционалните и поведенчески реакции на детето, в т.ч. незачитане на авторитети, трудности в училище и нарушена адаптация.

От социалния доклад, включително становището на социалния работник в о.с.з. на 16.02.2022 г., се установява, че Н. дава противоречиви обяснения за новите партньори на родителите си, както и за сестра си Б., в контекста на собственото си желание родителите й да бъдат заедно. От заключенията на двете психологически експертизи обаче, категорично се установява, че Н. припознава новото семейство на баща си като собствено, изразява положително отношение, приемане и топлота към сестра си Б. и към новата партньорка на баща си. Установява се еднопосочно, че Н. е емоционално привързана и към двамата си родители, не отхвърля нито един от тях и не е налице симптоматика на родителско отчуждение, но изпитва по-голяма емоционална близост с баща си и изразява категорични предпочитания да живее с него. Същевременно, налице са индикации, че майката въвлича детето в ситуация на конфликт на лоялност, който на този етап все още не е ясно изразен /л.137/.