Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1126 от 05.03.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 376/2026
Вид
Определение № 1126
Подписан
05.03.2026
В сила
05.03.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.61 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1126 гр. Варна, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500376 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и следващите ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н. И. А., действаща чрез своята майка и законен представител Й. А. А., срещу Определение №737/15.01.2026г., постановено по ч.г.д.№1676/2025г. по описа на ВРС, 18 състав, с което е оставено без уважение искането на молителя за освобождаване от заплащане на такси и разноски по ч.г.д.№1676/2025г. по описа на ВРС, 18 състав.

В частната жалба жалбоподателят развива доводи, че определението, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от такси и разноски е незаконосъобразно. Сочи се, че по делото е представена декларация за имущественото състояние на молителя, а първоинстанционН.т съд не е съобразил, че става въпрос за учащо се в 7 клас дете, което няма други доходи, освен получаваната наследствена пенсия за инвалидност.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и изложените в жалбата доводи, намира следното:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по предявена от Й. А. А., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетната Н. И. А., ЕГН **********, в качеството й на наследник по закон, молба за приемане по опис наследството, останало след смъртта на наследодателя И. Г. А., ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна.

С Определение №5986/08.05.2025г., постановено по ч.г.д.№1676/2025г. по описа на ВРС, 18 състав, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и е допуснато изготвянето на съдебнооценителна експертиза, като е определен първоначален депозит в размер на 400,00 лева, платим от молителя. С протоколно определение от 11.07.2025г. е дадена възможност на молителя в едноседмичен срок да представи доказателства за внасянето на определеН. от съда депозит. С молба от 21.07.2025г. молителят е представил разписка за внесената по сметка на съда сума.

С протоколно определение от 31.10.2025г. е конкретизирано 1 окончателното възнаграждение на вещото лице, възлизащо в размер на 1350,00 лева и е указано на молителя в едноседмичен срок да представи доказателства за внасяне на сумата в размер на 950,00 лева, като страната е предупредена, че ако не внесе сумата в указаН. от съда срок, същата ще бъде принудително събрана по реда на чл.77 ГПК.

На 03.11.2025г. постъпила молба от процесуалН. представител на молителя за освобождаване от заплащане на такси и разноски. Към молбата била приложена и декларация за имуществено състояние на малолетно лице.

Видно от същата се установява, че Н. А. получава доходи в размер на 472,88 лева от пенсия, семейството й се състои от трима души – нейната майка и малолетната й сестра. Посочено е, че страда от целиакия, налагаща строга безглутенова диета, без да е конкретизирана сума свързана със заплащане на разходи за лечение на посоченото заболяване. Отделно от удостоверение за получен доход от пенсия и добавки за период от месец януари до ноември 2025г., се установява, че общият получен размер от молителя, възлиза на 5634,98 лева.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Постъпилата частна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Според разяснеН.та, дадени в т.12 на Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по т.д.№6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Б., искането по чл.83, ал.2 ГПК, се преценява не само с оглед конкретното задължение за плащане, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в съдебното производство. Пояснено е, че за да бъде освободена от заплащането на такса и разноски, страната следва да е поставена в невъзможност да ги поеме, а не само да е затруднена, както и че разпоредбата дава защита на социално слаби лица, които поради напреднала възраст, тежко здравословно състояние или други трайно наложили се неблагоприятни обективни обстоятелства са възпрепятствани да осигурят по какъвто и да било начин необходимите им средства за водене на делото, в която ситуация биха се оказали лишени от правосъдие.

Освобождаването от държавни такси и разноски е извънредна мярка, чрез която се цели да бъде осигурен достъп до правосъдие, в случаите в които молителят докаже, че не разполага с необходимите средства да ги заплати, без това обстоятелство да ограничи и застраши неговите потребности. Така се подсигурява, че упражняването на права по съдебен ред няма да се яви практически невъзможно или прекомерно затруднено. Преценката е индивидуална и се реализира, съобразявайки се с принципите за справедливост и пропорционалност на база конкретните данни за доходи, имущество, семейно положение, здраве, трудова заетост, текущи задължеН. и други обстоятелства от значение за преценката според конкретН. случай.

По настоящото дело дължимата сума е в размер на 950,00 лева, представляваща окончателно определеното възнаграждение на вещото лице. В подкрепа на искането е представена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че молителят е малолетно лице на 13 2 години, семейството й се състои от трима души – нейната майка и малолетната й сестра, молителят е в добро здравословно състояние. Няма данни, посоченото в декларацията заболяване да предполага и налага, заплащането на определена парична сума за неговото лечение. Установено е, че молителят получава месечна наследствена пенсия в размер на 472,88 лева, която надхвърля минималните размери за издръжка на малолетно лице.

Правилно първоинстанционН.т съд е съобразил, че производството пред него е реализирано за приемане по опис на наследство, а делото е приключило, като с влязло в сила решение молбата по чл.61 ЗН е уважена, а наследството включва ½ идеална част от жилище и гараж в град Варна, жилище, ведно с идеални части от дворно място в гр. Силистра, два земеделски имота, лек автомобил, три мотоциклета, както и парични средства по банкови сметки в общ размер от 13 860,26 лева. Преценено е, че стойността на активите, включени в приетото наследство, се равнява на 419 540,26 лева, а пасивите /формирани като сбора от кредитните задължеН. на наследодателя/ възлизат на 294 822,61 лева, т.е случая активите надхвърлят пасивите със 124 717,65 лева.

С оглед горното съдът намира, че установените активи и получавани доходи от молителя, позволяват заплащането на дължимите по делото разноски, без същите да накърняват неговия жизнен минимум, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Обстоятелството, че се води паралелно производство за приемане на наследство по опис и от малолетната сестра на молителя, не променя горното обстоятелство. Но следва да бъде посочено, че преценката се извършва самостоятелно за всяко производство, при зачитане и на настъпили промени в обстоятелствата.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №737/15.01.2026г., постановено по ч.г.д.№1676/2025г. по описа на ВРС, 18 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3